Головият звяр, който заслужава по-голямо признание

Когато Неймар официално подписа с ПСЖ през август 2017-а, всички говореха, че напуска Барселона, защото не иска да е в сянката на Лионел Меси.

Бразилецът се приспособи много бързо към новия си отбор, а заедно с тийнейджърската сензация Килиан Мбапе и опитния Единсон Кавани, оформиха една от най-страховитите атаки на континента.

Но въпреки че отбеляза невероятните 40 гола във всички състезания, уругваецът някак остана на втори план зад двамата си съотборници. Все пак за единия бяха платени 222 млн. евро, а другият е местен талант, от когото се очакваше да поведе Франция към успех на световното.

Със сигурност за Кавани не му бе приятно, но да свири "втора цигулка" в ПСЖ не му беше нещо непознато.

Парижани платиха 65 млн. евро за него на Наполи, но прекара първия си сезон на "Парк де пренс" на крилото, тъй като Златан не искаше да отстъпи позицията си.

Дори и в Уругвай му се случваше да бъде засенчван. Дали от Луис Суарес през последните години, дали от Диего Форлан преди това.

И малко несправедливо, заради съпътстващото го обкръжение, се получаваше така почитателите на футбола да признават, че е сред топ нападателите в световен мащаб, но с половин уста.

В ерата на социалните мрежи и героите на деня е много лесно да се забрави какво правеше Кавани по италианските терени с екипите на Палермо и Наполи, за да привлече интереса на големите богаташи на Стария континент, сред които и ПСЖ.

Тук ще отворим скобата, че сицилианците показаха на света и други южноамерикански таланти, като Пауло Дибала и Хавиер Пасторе, който игра с Кавани и в Палермо, и в ПСЖ.

Но това е отделна тема... Сега фокусът е върху Кавани и върху това как се превърна в настоящото, макар и непризнато от всички, явление.

Началото е поставено на световното първенство до 20 години в Канада през 2007 г.

На турнира изобилства от таланти, а снажният нападател блести най-ярко и става голмайстор със 7 гола.

Скаутите на Милан и Ювентус са много впечатлени и италианските грандове започват да душат около него.

Най-изненадващо обаче президентът на Палермо Маурицио Дзампарини обявява, че Кавани пристига в тима му от Данубио срещу скромните 4.5 млн. евро.

Дзампарини може и да е противоречива фигура, която сменя треньорите като носни кърпички, но способността му да открива южноамерикански нешлифовани диаманти е почти неповторима. А с младия Кавани отново удря джакпота.

Уругваецът започва трудно на Ботуша, но след напускането на Амаури в посока Юве, циментира мястото си в атаката на сицилианците. През кампанията 2008/09 завършва с 14 гола, като се разписва при победите над Рома и Милан, както и при равенството 2:2 като гост на Интер на Жозе Моуриньо насред Милано.

Следващият сезон е още по-успешен за нападателя, който изиграва страхотни мачове и Наполи го взима под наем срещу 5 млн. евро с опцията да го закупи срещу още 12.

Изобщо не се бави да стори последното...

Още до зимната пауза Единсон реализира 17 гола за "партенопеите" във всички турнири и въпреки че повечето от попаденията му са срещу по-малки тимове, тифозите се влюбват в новия си реализатор.

През втората половина на шампионата Кавани нанизва хеттрици във вратите на Лацио и Ювентус, и отбелязва на два пъти срещу Рома, а Наполи завършва на трето място в Калчото и се класира за Шампионската лига.

Голмайсторът пренася великолепната си форма и на Копа Америка 2011. Атомният тризъбец Кавани-Суарес-Форлан е неудържим и Ла Селесте става най-успелият отбор в континенталния турнир, печелейки своя 15-и трофей и първи от 1995-а.

Когато се завръща на Апенините, италианското му приключение продължава по план.

Във втория си сезон на "Сан Паоло" талисманът на Наполи вкарва 33 гола, сред които важни попадения в Шампионската лига.

В края на кампанията южняците вдигат и трофей - Копа Италия след 2:0 над Ювентус, а купата е първата във витрината на тима след ерата на Диего Марадона.

Градът е в делириум, но след изтрезняването, феновете се сблъскват с най-големия си кошмар. Заради забележителното представяне на Кавани на домашната сцена и в евротурнирите, през лятото на 2012-а телефонът на президента Аурелио де Лаурентис започва да прегрява от оферти.

Няколко месеца по-късно ексцентричният бос победоносно вдига ръце под неспирните овации на феновете, които преди това не вярват на обещанието му, че ще задържи уругваеца в състава и за новия сезон. "Казах ли ви, че ще удържа на думата си?", изтъква се президентът. А в края на кампанията причините да се пръска от гордост, че Кавани е останал в отбора му, се умножават по 38 - толкова са попаденията на южноамериканеца във всички турнири.

През трансферния прозорец на 2013-а обаче Де Лаурентис не може да устои на офертата на ПСЖ и головата му машина поема към френската столица.

Там вече е Златан, който не търпи възражения, и Кавани е забит на крилото, за да има достатъчно свобода да оперира шведът. Въпреки нетипичната си позиция, уругваецът натрупва 81 попадения в 147 срещи на фланга.

Единсон стиска зъби и през 2016-а най-после сваля оковите, когато Ибра отива в Манчестър Юнайтед. През сезон 2016/17 реализира 47 гола в също толкова мачове за ПСЖ като "деветка" и е изпреварен единствено от Лионел Меси. На 29 Кавани най-после засвири "първа цигулка" край Айфеловата кула.

С пристигането на Неймар и Мбапе ситуацията отново се промени за него.

Въпреки че продължи да бележи с изумителна честота, се стигна до шумния скандал с бразилеца за това кой да изпълнява дузпите, а френските медии припяваха на общия хор "много вкарва, но и много пропуска".

Каквото и да прави, каквито и да са статистиките му - все има нещо, което не е достатъчно да убеди критиците му, че грешат.

Но такава е съдбата на уругваеца, който не спира да убеждава всички ни, че е сред най-добрите нападатели в света, но така и не получава признанието, което заслужава.

Нищо чудно след време да попадне в категорията на големите играчи, на които светът се сеща да свали шапка чак когато се откажат.

В случая на Кавани това ще е тъжно, но той е свикнал до болка. Необяснимо е да не е поставян под общ знаменател с най-великите нападатели на нашето време, но това не изглежда да го смущава.

Ако не вярвате, погледнете визитката му в Европа - 311 гола в 501 мача за Палермо, Наполи и ПСЖ.

Поне вие признайте, че е голов звяр, било то и с половин уста!