Съботната вечер на 16 октомври ще остане завинаги специална в спомените на двама играчи от Бундеслигата. След почти година ходене по мъките Симон Ролфес от Байер (Леверкузен) и Марио Гомес от Байерн (Мюнхен) пак са в голямата игра. В 7-ия кръг на новото първенство двамата отбелязаха важни попадения за своите тимове и показаха на всички, които побързаха да ги отпишат за големия футбол.
Последният гол на Гомес за баварците бе на 13 февруари тази година. Той бе много близо да изчерпи напълно доверието на Луис ван Гаал и според мнозина - с единия крак вън от Байерн. Внезапно обаче холандецът остана без алтернативи в нападение. Освен една - Марио Гомес. Този път нападателят не разочарова, вкара хеттрик и донесе може би най-сладката победа на тима през този сезон.
+Тези три гола бяха съдба. Толкова бързо се получават нещата във футбола. Преди няколко седмици всички говореха как съм на път да се разделя с Байерн. Сега отново съм в играта. Наслаждавам се на момента", коментира самият Гомес.
И не забрави да благодари. Но не онези, които всички очакваха - треньор, съотборници. А на миньорите в Чили. „Когато чух, че името на първия изваден миньор е Марио Гомес, знаех, че този мач ще бъде чудесен за мен. 33 миньори бяха спасени, аз нося номер 33. И вкарах три гола", допълни още Гомес.
По същото време своя реванш получи и Симон Ролфес. За него и Байер (Леверкузен) двубоят във Волфсбург с едноименния тим бе толкова специален, че никой не се притесни и развълнува от проблемите с автобуса забавили връщането у дома.
Пътуването обратно се превърна в един невъздържан празник. А главният виновник за това бе Симон. В рамките на само 13 минути той на практика сам обърна мача с Волфсбург, който колегите му отдавна бяха отписали като загубен. А за Ролфес това бе голямото, истинското завръщане след тежката контузия сложила край на мечтата му да играе на световно първенство.
"Това беше много важно за собственото ми самочувствие", признава германският национал. Скромният футболист не си позволи да каже много повече за изумителното си представяне. Притеснено Ролфес веднага отхвърли всички похвали и в момента на големия си триумф се концентрира върху собствените си слабости: "Още не съм старият играч. Липсва ми свежест".
За сметка на това от ръководството на Байер, който се изкачи на трето място, не спестиха суперлативите. "За Симон това е като истинска приказка, каза спортният директор Руди Фьолер. - Той е много свястно момче и много се бори за завръщането си". Треньорът Юп Хайнкес също не можеше да си пожелае по-добър герой във вчерашния мач: "Симон оставя зад себе си много месеци, изпълнени с проблеми. Той абсолютно си заслужи тази вечер".
Заради контузия в коляното на Ролфес му беше писано да бъде само зрител в почти всички мачове в последните дванадесет месеца. През януари 28-годишният играч се подложи и на операция. Отсъствието му от терена продължи 241 дни. Първият мач бе срещу Айнтрахт (Франкфурт). Едва снощи обаче Симон разбра, че усилията вложени във възстановяването наистина са си стрували. .
"Всичко стана толкова бързо, като на филм", каза Ролфес. Филм с "хепи енд" за него. Когато капитанът на Байер се появи в игра в 69-ата минута, вече никой не вярваше в обрата освен самият той. "Не исках да влизам в игра просто за да поритам с останалите. Усещах, че днес може да се получи нещо специално", признава той.
С първото си докосване до топката в 72-ата минута намали на 1:2. Само малко по-късно отново той уцели Макото Хасебе в ръката, а последвалата дузпа беше реализирана от Артуро Видал. Осем минути преди последния съдийски сигнал Ролфес в крайна сметка отбеляза и победното попадение за "аспирините".
Дългото чакане е научило Симон на нещо много важно - търпение. "Не искам да пресилвам нещата. Включването ми в титулярния състав само ще дойде рано или късно", казва той. По темата "национален отбор" халфът също подхожда внимателно: "През февруари има един много хубав мач на националния отбор в Дортмунд срещу Италия. Ако тогава отново съм в най-добрата си форма, може би ще попадна в състава".След снощи всички знаят, че Симон може да го направи.
