За последната година броят на положителните допинг проби във всички спортове, които са под контрола на световната антидопингова агенция е с 20% по-висок, в сравнение с предходната година. Тенденцията е вълнообразна - всяка година все повече сфери на модерния спорт биват засегнати от използването на забранени субстанции за подпомагане физическото състояние на спортистите. Успоредно със затягането на контрола се появяват нови начини, чрез които атлетите могат да манипулират пробите.
През 2013 година общо 5,962 положителни допинг проби са отчетени от Световната антидопинговата агенция, в сравнение с 4,732 през 2012 година. Количеството проведени тестове, за сметка на това, е само с 0.8% повече. Изводът? Професионалните спортисти все по-често прибягват до помощта на забранени стимуланти. Спринтьорите Тайсън Гей и Асафа Паулъл, както и тенисистът Марин Чилич са сред по-известните имена, чиито допинг тестове са били положителни през 2013 година. Но не и единствените.
Тестовете, направени на спортисти, състезаващи се в олимпийските спортове, представляват 65.4% от всички проби, направени през изминалата година. От всички положителни тестове, 57% пък е дялът на представителите на "по-елитното" подразделение в спорта.
По данни на международната допинг-полиция, футболът, леката и тежка атлетика, както и колоезденето са спортовете, които най-често биват подложени на контрол. Статистиката обаче показва, че борбата и вдигането на тежести са дисциплините, в които състезателите най-често дават отклонения от допустимите норми на забранените вещества - над три процента от дадените проби са положителни за наличие на забранени субстанции. Като най-чисти спортове могат да бъдат определени боблсеят, ските и бадминтона.
Допинг тестовете се разделят на отрицателни, положителни и такива, които показват, че трябва да се направят по-задълбочени изследвания. Всяка година контролът става все по-строг, като за популярните спортове като футбол и тенис попадат под правилото на "допинг паспорта" - състезателите биват тествани само в периодите, в които се предполага, че е възможно да взимат забранени стимуланти. Други дисциплини - като колоезденето и професионалния бокс попадат в контролната графа "контрол по местонахождение". В този режим на проверяване, атлетите трябва да известяват допинг ченгетата за всяка промяна в тяхното местонахождение, хранителен режим, сексуални партньори. Така те подлежат на изненадващи проверки.
Въпреки стриктините правила, все още много състезатели успяват да надхитрят системата. Британската спринтьорка на 800 метра Джени Медоус казва, че много големи звезди съумяват да излъжат пробите: "Спортистите взимат добавки и винаги ще го правят. В съвременния спорт разликата между първия и третия е толкова минимална, че всеки гледа да си набави предимство по различни начини. Вземете Тайсън Гей или Джъстин Гатлин - наскоро отново участваха в състезания и печелеха. Нечестно е, защото те са наказвани за употреба на допинг, но въпреки това получават спонсорски награди и премии. Това е показателно в какво се е превърнал спорта днес".
В някои страни правилата на УАДА (световната антидопингова агенция) се спазват изключително стриктно. Местните допингконтрольори в Русия и САЩ са провели общо 28 хиляди теста за 2013 година, докато за сравнение в Ямайка са били направени 294 проби - факт, силно критикуван от УАДА. Броят е по-нисък от тестовете, направени в Хонг Конг - страна, която няма никакви традиции в световния спорт.
"Технически тестовете стават все по-прецизни. Но пропорционално на по-добрите методи за засичане на измамниците, се подобряват и начините, по които те мамят. Тази надпревара продължава непрестанно", споделя Анди Паркинсън, шеф на британските допинг контрольори, и допълва: "много е трудно за контролните органи да осигурят превенция на допинг случаите, като нашите проби създават още по-големи трудности на чистите атлети".
Не само при олимпийските спортове се наблюдава тенденцията за прибягване към медикаментозна подкрепа за по-добро представяне. В шахматът за изминалата година има три случая на положителни проби, докато в бриджа - един.
Българските случаи
Допингът не е изолирано явление за родната спортна реалност. Българската тенис надежда Сесил Каратанчева бе лишена от състезателни права за две години, след като на откритото първенство на Франция по тенис през 2005 година даде положителна допинг проба. В обясненията си тя посочи като причина използването на медикамент при аборт.
Българските щанги са най-големия грешник в това отношение. Един от спортовете, елитът при който дълго време е бил асоцииран с България, постепенно залезе, разстърсван от допинг скандали. Последният - през 2008 година 11 български щангисти не бяха допуснати до Олимпийските игри в Пекин, след като дадоха положителни проби.
Европейската шампионка на 60 метра гладко бягане от Гьотеборг 2013 Тезджан Наимова бе наказана до живот за употреба на забранено вещество. Четири години преди това, световната шампиона при девойките отново е хваната в прегрешение и гори за две години.
Българският футбол не остава по-назад. През 2012 година трима футболисти на ЦСКА - Румен Трифонов, Тодор Янчев и Костадин Стоянов бяха наказани за три месеца, след като лекарят на тима им беше дал хранителна добавка, съдържаща забранени вещества. Лекарят бе уволнен, а играчите изтърпяха наказанието си.
Кубрат Пулев пък наскоро изригна срещу двойните стандарти, на които става жертва в антидопинг секцията на Световната боксова организация. Претендентът за трона на Владимир Кличко не веднъж се оплака от постоянните проби, на които е подлаган, за сметка на украинеца, който дава тестове само след мач.
