Този текст не е предназначен за тези, които са твърдо убедени, че Гана ще представлява Африка на полуфиналите на световното първенство по футбол в ЮАР. Сред тях е и бившата футболна звезда и настоящ тв коментатор Марсел Десаи, който е роден в Гана и в хода на турнира демонстрира повече любов към африканската си родина, отколкото към Франция. И беше напълно прав.
Силният физически отбор на Гана има шансове да продължи напред, но противникът му носи невероятен емоционален и психически заряд в мечтите и надеждите на южноамериканските футболисти.
Дори и днес, ако споменете пред бразилец датата 16 юли 1950, ще видите как лицето му помръква и и усмивката му изчезва. На този ден Уругвай нанася изключително тежък удар върху бразилските футболни амбиции. Но, да се върнем по-назад - Уругвай е първият световен шампион по футбол през 1930, а през 1950 бразилците смятат Уругвай за овцата, доведена на заколение пред могъщия тим на домакините. Става обаче обратното, а новопостроения стадион "Маракана" потъва в тъга и скръб. Тогавашната система за определяне на световния шампион е по-различна - дори в самия край на турнира се играе групова фаза, което означава, че срещу Уругвай Бразилия има нужда от равен, за да спечели световната титла.
Бразилците играят уверено и малко след почивката повеждат в резултата. Следва обаче един от най-смразяващите обрати във футбола - Уругвай изравнява, а 11 минути преди края на мача Алсидес Чигия вкарва победния гол, който смълчава над 200 000 зрители по трибуните.
"Настъпи мъртвешка тишина", заявява по-късно организаторът на световното първенство Жул Риме, чието име по-късно носи световната купа, който вече си е приготвил реч на португалски за награждаването, а на златните медали са изписани имената на бразилските футболисти.
"В цялата страна това поражение беше прието като национална катастрофа, нещо като повторение на Хирошима", разкрива писателят Нелсон Родригес. "Това беше катастрофата на Бразилия, нашата Хирошима - загубата от Уругвай през 1950".
20 години по-късно Уругвай получава нов шанс да причини още една национална трагедия на Бразилия. На полуфинала на световното през 1970 Уругвай повежда в началото на мача и милиони бразилци изтръпват. Тимът на Бразилия е съставен от футболни полубогове начело с Пеле, а през 1979 Уругвай за последен път разполага с наистина силен състав, който да може да спори с най-добрите.
Клодоалдо изравнява точно преди почивката, а след това победата на Бразилия е осигурена от задължителния гол на Жаирзиньо и след това още един от Ривелиньо. Следва 40-годишно изгнание за Уругвай, далеч от върха на световния футбол.
Всъщност, постиженията на Уругвай на сцената на световния футбол са истинско чудо - говорим за страна с население около едва 3 милиона души. След това, години наред единствената голяма звезда на Уругвай е нападателят Енцо Франческоли и това беше всичко. Като не липсват и срамни сцени - на световното през 1986 Хосе Батиста получава червен картон още в първата минута от мача с Шотлания в груповата фаза - това е показателно за представянето на Уругвай след 1970.
Сега обаче футболният гигант се разбуди. В ЮАР гледаме един солиден, сработен, дисциплиниран и психически стабилен състав на Уругвай, воден от Диего Форлан, който показва отлична форма.
Романтичните фенове на футбола сигурно ще подкрепят Гана, сега африканците най-после имат шанс да гледат отбор от своя континент на полуфиналите.
Но логиката и очакванията на букмейкърите подсказват друго. Уругвай се справи без проблеми с ЮАР - 3:0, а амбицията на южноамериканците да играят на полуфинала срещу Бразилия ще е твърде силен фактор, с който ганайците едва ли ще се справят.
А тази перспектива отново ще вкара в притеснения всички фенове на Бразилия - от Ресифе до Сао Пауло.
А и е добре да си припомним смразяващата кръвта на всеки бразилец думичка "мараканасо". Този термин се появява през 1950 и в Южна Америка на жаргон означава "аутсайдерите, които побеждават". В Бразилия никой не си позволява да я забрави.
