Англичаните не могат да бият дузпи. Южноамериканците играят мръсно. В лагера на холандците винаги има някакви разправии. Африканските отбори не могат да играят в защита.
Световните първенства по футбол са изградили някои трайни клишета. И те се повтарят безспирно - от играчи, треньори, фенове, медиите. На всеки четири години.
Дали обаче в тези клишета има някаква истина? Да проверим седем от най-разпространените клишета.
1. Англичаните прегарят преди началото на световното
Представянето на Англия на световното първенство през 2010, характерно основно с „натежалите крака" на националите, особено в мача срещу Германия, накара специалистите да кажат, че „тимът е прегорял и е изтощен физически".
Отговорността беше за селекционера Фабио Капело - основно заради тежките натоварвания, на които е подлагал националите по време на подготовката след дългия сезон във Висшата лига. Рой Ходжсън вече обясни, че няма намерение да „претоварва" националите преди старта на турнира в Бразилия.
Статистиката показва, че всеки един от най-вероятните титуляри на Ходжсън ще е изиграл поне 30 мача този сезон, а първенец е Кейхил с 46 мача като титуляр и още един, в който влязъл като резерва.
Подобно е и положението на другите отбори от Европа - италианците са със средно 40 мача този сезон, испанците също са натоварени сериозно - дълъг сезон у дома плюс финал за Шампионската лига между Реал и Атлетико.
2. Южноамериканците играят най-мръсно
Страните от Южна Америка доминират в Топ 3 на държавите, получили най-много червени картони на световни първенства. Начело е Бразилия с 11 червени картона, следват Аржентина с 10 и Уругвай с 8.
Но статистиката, която се води от 1966 насам, показва, че при групирането на страните по континенти и зони, картинката на нарушенията е по-различна.
Най-мръсно играят отборите от Африка - средно 18,32 нарушения на мач. При тимовете от Европа този показател е 17,37, а при тези от Южна Америка - 17,55. Най-малко нарушения са извършили отборите от зона КОНКАКАФ - средно 16,83 на мач.
3. Африканските отбори не могат да се защитават
През 1974 Заир загуби с 0:9 от Югославия и оттогава насам митът, че африканските отбори не могат да играят в защита постоянно расте и се развива. НР Конго пък е с най-лошите резултати в защита - 14 допуснати гола в 3 мача, пак на световното през 1974.
Ако обаче пак се обърнем към статистиката, ще видим, че Африка заема трето място по отношение на допуснатите голове. Начело са отборите от Южна Америка - те пускат средно по 1,28 гола на мач, следва Европа - 1,31 гола на мач и третото място е за Африка - средно 1,55 гола на мач. Тук трябва да отбележим, че повечето африкански отбори играят само по три мача на финалите, т.е не излизат от групата си. Но и тук има добри постижения - Ангола пусна само два гола в три мача през 2006.
4. Бразилците са царете на преките свободни удари
Бразилия е отборът, вкарал най-много голове от преки свободни удари - 9 попадения и почти всяко едно от тях е претендент да е сред най-красивите голове в историята на футбола. Това е вярно, но не трябва да забравяме, че Бразилия е изпълнила и най-много преки свободни удари в историята на световните финали - 166.
5. Англичаните не могат да бият дузпи
Тук статистиката може да разплаче феновете на Англия - „Трите лъва" са с най-лош резултат в историята на световните финали, когато става въпрос за изпълнение на дузпи. Англия е участвала в три мача, които са се решавали с дузпи - през 1990, 1998 и 2006 и е загубила и трите. Другият отбор с три загубени мача след дузпи е Италия, но пък италианците спечелиха титлата през 2006 след 5:3 след дузпи срещу Франция.
Английските национали са изпълнили 14 дузпи и са изпуснали половината от тях. Но това не е най-лошият резултат. В дъното на класацията тук е Швейцария - 3 дузпи, 3 пропуска.
А що се отнася до клишето, че Германия винаги при печели при дузпите? То е напълно вярно - германците са изпълнили 18 дузпи и са вкарали 17 от тях, което дава 94,4% успеваемост. Единственият пропуск е на Ули Щилике, на полуфинала срещу Франция през 1982.
6. Европейските отбори имат проблеми в Южна Африка
Това клише почива на тезата, че все още европейски отбор не е спечелил световната титла в Южна Америка. На турнирите, проведени в Уругвай, Бразилия, Чили и Аржентина европейците печелят средно по 1,34 точки на мач, при 3 точки за победа. У дома южноамериканците взимат средно по 1,59 точки.
Уругвай спечели световната титла у дома през 1930, а след това повтори триумфа си и през 1950 в Бразилия. 12 години по-късно Бразилия спечели в Чили, а през 1978 Аржентина стана световен шампион у дома. Всъщност, Чехословакия и Холандия са единствените европейски държави, достигали до финал на световно първенство, проведено в Южна Америка - през 1962 и 1978.
7. При холандците винаги има скандали
Йохан Кройф и тоталния футбол на Холандия са един от символите на 70-те години на миналия век. В по-модерни времена основният символ на холандския футбол по време на световни финали са разправиите в лагера на тима.
През 1990 звездите на тима, водени от Рийкард поискаха и получиха главата на селекционера Тийс Либрехт, а след това заявиха, че са недоволни и от Лео Беенхакер. Европейските шампиони стигнаха до втория кръг, където бяха елиминирани от ФРГ.
През 1994 Рууд Гулит изпусна още една възможност да блесне на световно първенство заради скандала си с Дик Адвокаат - преди турнира той обяви, че напуска националния заради несъгласие с тактиката, налагана от Адвокаат. През 1996 Гуус Хидинк изстреля у дома Едгар Давидс, който се оплака, че е останал извън състава в мача срещу Швейцария. След това в отбора стартира грандиозен расистки скандал, за който всички отричат. През 2008 Кларънс Зеедорф напусна по време на квалификациите, след като се скара със селекционера Марко ван Бастен. После пък на терена по време на тренировка се сбиха звездите Робин ван Перси и Уесли Снайдер. Две години по-късно двамата играха отлично заедно и тимът стигна до финала в ЮАР. Да видим какво ще ни предложат сега холандците?
