Спокойствие – така може да се опише персоната на Гуус Хидинк. И по време на мачове, и по време на пресконференции. Понякога с лека усмивка.
През 1987 година изненадващо е назначен начело на ПСВ Айндховен – дебют като старши треньор. Тогава, още вълнуващ се и неопитен, от притеснение Хидинк веднъж дори пали цигарата си наобратно. 10 месеца по-късно – холандецът извежда ПСВ до Купата на европейските шампиони.
Почти 30 години след това, няма и помен от притеснението на Хидинк. Точно спокойствието му върна шампионския стил на игра на Челси. Холандецът се завърна на „Стамфорд Бридж“ след уволнението на Жозе Моуриньо и бе обявен като временен мениджър, до края на сезона.
Седем сезона по-рано, спокойствие се възцари в съблекалнята на „сините“ при първия престой на Хидинк в Челси. Холандецът подреди нещата в отбора и изведе тима до ФА Къп в края на сезона.
Сега е начело на отбор, който е пропит от контузии. Въпреки тях и въпреки несигурността около Джон Тери, Хидинк възроди Челси. Върна формата на Диего Коща. Заздрави отбраната. Слуховете за борба за оцеляване се изпариха. Промени настроението.
В неделя Челси се изправя срещу Манчестър Сити за ФА Къп. Надеждите за лондончани са, че „гражданите“ ще мислят за предстоящия си мач с Динамо (Киев) в Шампионската лига, от което тимът на Гуус Хидинк да извлече максимума. И да поведе Челси към нов трофей във ФА Къп.
„Хората му се доверяват. Най-важното при него е, че никога не се паникьосва“, казва за Хидинк брат му Ханс. И наистина като че ли това е качеството, което е носило успех на холандеца през цялата му кариера.
Гуус Хидинк е роден във Варзевелд – селскостопански регион в североизточна Холандия, познат още като Задния Ъгъл. Дори холандците го смятат за тихо място.
Остава такова и през 2002 година, когато туристи от Южна Корея посещават Гуузеума – музей в чест на Хидинк и успеха му на Мондиал 2002, когато изведе корейците до полуфиналите.
Хидинк е трети от шестима синове на местния директор Герит Хидинк, който е бил награден със сертификат от президента на САЩ Дуайт Д. Айзенхауер за участието си във Втората световна война.
Герит е играл футбол за Варзевелд до 43-годишна възраст, след което е съдийствал до 80 г. (!). Цялтото семейство израства в магията на футбола, но най-запален е Гуус, а брат му Ханс избира музиката пред спорта.
Младият Хидинк е обмислял да стане фермер – „Обичах миризмата на кравешка тор“, казва самият той в интервю пред Financial Times – но спортът е първата му любов. Наследява от баща си качествата на възпитател и започва почасова работа като треньор на деца със затруднения в обучението.
Когато е на 21 години, започва да играе за Де Граафшап и въпреки че носи екипите на ПСВ Айндховен и НЕК Ниймеген, в Де Граафшап оставя най-сериозна следа, изигравайки 308 мача по време на трите си престоя в клуба. Най-добре се изявава като полузащитник и точно от играта му в халфовата линия феновете пазят най-приятни спомени.
През 2004-та Superboers (суперфермерите, както са известни) го избират за техния човек на века.
Хидинк спира със състезателната си кариера през 1981 година, но продължава с футбола. След две години става помощник-треньор в ПСВ, а четири по-късно поема тима.
Винаги е можел да сменя тактиката. Времето му с националните отбор на Южна Корея, Австралия и Русия го доказа. В ПСВ разчиташе главно на защитата, допускайки пет и отбелязвайки девет в девет мача, което му донесе и КЕШ.
Със Сборная подходи по друг начин. Бившият нападател на Тотнъм Роман Павлюченко обяснява, че съблекалнята винаги е било сериозно място, където играчите са се стараели да изглеждат професионалисти.
С пристигането си Хидинк ги кара да се шегуват с отборите си във всеки първи ден от лагерите. Времето му начело на Русия приключва разочароващо – с провал в квалификациите за Мондиал 2010. Проектът Анжи пропадна, след като бе спряно финансирането. Периоди начело на Турция и Холандия също бяха провал.
От последния път, когато водеше Челси, кариерата на Хидинк не е бляскава. Завръщайки се на „Стамфорд Бридж“ обаче, старите методи отново дават резултат. Може би равенствата са малко повече, но връщането към добрата форма от страна на Диего Коща, Неманя Матич и Сеск Фабрегас е страхотна новина.
Спокойният стил на Хидинк е точно противоположен на шумния на Жозе Моуриньо. Мечтата за нов трофей в Шампионската лига остава, но ще трябва ли Челси отново да извърти толкова много мениджъри, за да го постигне?
Нова ФА Къп за „сините“ под ръководството на Хидинк изглежда доста по-лесно постижима.
Може ли спокойствието на холандеца отново да спаси сезона на Челси? И ако да – въпросът е защо да не получи шанс да води постоянно отбора?
