Хомосексуалността във футбола: Мисията (не)възможна

Той е футболист, французин. Все още действащ, но играе в чужбина. Той е първият от толкова висок калибър, който говори за този проблем в най-великата игра. Ужасен от евентуалните последствия, няма никакво намерение да разкрива самоличността си. Толкова се страхува, че постоянно излиза с различни жени или с една и съща, но продължително време, за да не всява никакви съмнения у другите.

„Да, все още е табу“, каза президентът на Френската футболна федерация (ФФФ) Ноел льо Грает през март, когато бе запитан от „Льо Фигаро“ за хомосексуалността във футбола. И беше прав. Но по-стряскащото от „табу“ е „все още“.

През 2011-а журналистът Александре Биру от сайта Sharkfoot разследва случая. Младият фен на Марсилия си урежда интервюта с все още неутвърдени футболисти и им задава въпроси по различни теми. Но във всяко не пропуска да засегне темата с хомофобията. По стечение на обстоятелствата, Александре се сприятелява с един от тях, когото в името на историята ще наричаме Лукас, въпреки че това не е истинското му име.

Но в една обикновена вечер, 18 месеца след интервюто, всичко се променя с едно телефонно позвъняване

„Обади ми се и плачеше. Помоли ме да дойде у нас, за да се видим, защото не издържал повече – разказва Александре. По онова време Лукас е ключов играч в един от Топ 3 отборите в Лига 1 и започва да изгражда име, което вече надхвърля пределите на Франция. Бързо, Александре се превръща в изповедник на човек, който няма на кого да разкаже историята си.

И когато казвам никого, имам предвид никого – продължава Александре. – Това, което сподели с мен – човек, който познава от две години, беше сериозно.“

Александре говори за „психоза“ при трима хомосексуални футболисти, които интервюира. „Всички вярваха, че ако се разчуе, с кариерите им е свършено: „Спонсорите ще ме изоставят. Ще ме обиждат навсякъде, където играя. Ще изгубя всичко, което ми носи радост в живота.“ Един от другите двама наскоро е сложил край на кариерата си, след като е играл в Лига 1 и Лига 2. Другият е национал на Франция до 21 г.

„Това, което най-много ме шокира, бяха стратегиите и лъжите, които бяха нужни, за да се покрие всичко. Малко е смешно даже, но когато говорих с мой приятел за това, му казах, че вече съм виждал въпросния футболист по барове как пие шампанско с различни жени. Но всичко е напълно в името на двойния живот. Дали е искал от жените да се преструват заради него? О, не. Той лъжеше и жените, за да изглежда всичко максимално достоверно. Възползвал се е от жени, които е възможно дори да са били влюбени в него.

Веднъж Лукас призна, че е глупаво да действа по този начин, но отказа всякакви допълнителни въпроси по темата. Параноята му растеше до степен, че отказваше предложения за неангажиращ секс с жени от страх, че може да са изпратени от някого с друга цел.“

Лукас признава, че е наричат с всякакви вариации на думата гей като „кралица“, „женчо“ и др., но никога с умисъл да бъде обиден: „Казвали са ми различни неща, но без да искат да ме наранят. Всичко се случва в нормални ситуации – на тренировки, на мачове. Всички говорят така помежду си, за да се надъхат. И никой няма проблем с това. Дори аз. Вече го смятам за нормално, въпреки че не би трябвало да е.“

През 2010-а Лукас пише писмо до ФФФ, в което се оплаква, че е жертва на хомофобия. Там също използва друго име и се представя за играч от аматьорските лиги. Така и не получава отговор.

„Малко по малко, започна да се отчуждава. Изолира се дори в съблекалнята. Пристига на тренировки с торбички под очите. Заради всичко, което се случва, не може да спи през нощта. Пораствайки, започна да се харесва все по-малко и по-малко. Това се отразява и на представянето му на терена, за което клубът поиска обяснение. Но никой не се сети да го пита дали има друг проблем и дали се нуждае от помощ или подкрепа.

Преживя трудно раздялата с клуба. Почти не спеше през нощта. И тук не говорим за обикновените обиди от трибуните. А за факта, че никой в клуба не успя да стигне до него“, казва още Александре.

Единственият открито гей футболист във Франция и до днес си остава Оливие Руйе. Той се отказа от футбола през 1990 г., но говори публично за това едва през 2008 г. Но темата е табу не само във Франция.

„Не мога да твърдя, че историята, която ще ви разкажа сега, е 100 процента истина, но двама човека ме увериха, че преди началото на Евро 2016 се очаква трима играчи да разкрият хомосексуалността си пред английската преса по едно и също време – разказва Александре. – Това обаче така и не се случи.

Тогава говорих отново с въпросните двама човека и им казах, че информацията им е била пълна лъжа. Но те ми разказаха как играчите са се разубедили в последния момент, след като спонсорите им са ги натиснали. Била е създадена цяла организация, която да оказва натиск върху тях и затова нищо не се е случило.

Не знам дали е вярно, или не, затова трябва да го приемете с въпросителна. Но подобни истории се чуват от време на време и винаги си казваш, че най-накрая моментът е настъпил. А всъщност той така и не идва.“

Борбата срещу хомофобията не е нова. „Нещата започват да се променят, но пътят е дълъг“, казва Лукас през 2011 г. Въпреки всичко, осем години по-късно има повод за оптимизъм: „Обичам футбола прекалено много, за да го напусна заради хомофобията. За щастие, удоволствието, което получавам от играта, и приятелите, които създадох, благодарение на нея, са по-силни от гласовете и възгледите на няколко идиоти. И това е истинската причина за надежда.“