Българският нападател на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов в последните дни отново е в центъра на вниманието. Все повече английски медии твърдят, че през януари голмайсторът на Висшата лига ще напусне "Олд Трафорд". Самият играч и неговият мениджър още запазват мълчание по този въпрос. В интервю за клубната телевизия на Манчестър Юнайтед излъчено късно снощи обаче Бербатов за пореден път призна, че се чувства щастлив при "червените дяволи".
"Една вечер разговарях с моя мениджър - за бъдещето си, за плановете за кариерата ми. И му признах, че целта ми е да играя за някой от най-големите отбори в света. Още като дете си представях, че подобно нещо може да се случи, това беше амбицията ми. Тези клубове, които се вписваха в представата ми за такива бяха Манчестър Юнайтед, Милан, Барселона.
Два дни след този разговор той ми се обади и ми каза:"Виж, Манчестър Юнайтед се интересуват от теб! Аз му казах: "Стига, не се шегувай с мен", но той отговори, че е напълно сериозен. Аз останах безмълвен. Когато толкова голям клуб влезе в контакт с теб, това е нещо огромно за човек като мен, който идва от малка страна като България. Мисля, че в родината ми всички бяха щастливи. Разбира се, не може всички да те обичат, но повечето, особено онези, които ме познават бяха щастливи от този развой на събитията.
Моята идея винаги е била да играя в Юнайтед. Аз не играя за пари, а за слава и трофеи. Щастлив съм тук. Семейството ми също, защото сме заедно. Няма значение, че става дума за Манчестър. Чувам хората да се оплакват от времето, от храната и от това, че тук няма какво да се прави.За мен нещата не стоят по този начин. Аз играя за клуб, който обичам, най-големият клуб, така че нищо друго няма значение", обясни Бербатов в откровеното интервю.
"За мен върхът миналия сезон бе когато Юнайтед спечели рекордната си 19-та шампионска титла, а аз станах голмайстор на тима. Това вероятно бе най-добрият ми сезон в кариерата. Как може да не съм щастлив?Аз съм от малка страна, борих се много, за да играя на такова ниво, сега нося екипа на такъв отбор като Юнайтед, а през тази година вкарах хеттрик на Ливърпул и станах един от малкото играчи във Висшата лига, които са вкарвали по пет гола в един мач. Няма причина да не съм доволен", допълни българина.
Бившият ни национал се върна назад в годините при първите си крачки във футбола. "Имах страхотно детство. Когато си дете обаче не се замисляш дали си щастлив, просто искаш да излезеш и да играеш. Едва когато пораснеш оценяш какво си имал. И затова сега мога да кажа, че детството ми е било страхотно. Тогава нямахме мобилни телефони, компютри, имахме по един телевизор, затова предпочитахме да сме навън да играем - футбол, баскетбол. Събирахме се 5-6 приятели и играехме от 10 сутринта до 10 вечерта. Беше чудесно. Сега е много различно", разказа Бербатов.
"По това време не знаехме много за футбола в Англия и Германия, защото беше комунизъм. Тогава беше различно от сега. Много малко играчи имаха възможност да играят навън, но въпреки това имахме невероятни футболисти. Но пък ако човек искаше да научи нещо той намираше начин. Гледахме телевизия, питахме.
Но най-важното беше, че бяхме щастливи да играем футбол навън с децата. Понякога използвахме по-големите гаражи на семействата си, като затваряхме вратите. Не се деляхме на отбори, играехме всички. Но винаги можеше да видиш ако някой е добър. Тогава имаше хора, които наблюдават тези двубои и когато забележат такова момче го канеха да тренира с професионален отбор", върна се назад в годините Митко.
"Като всяко дете и аз имах кумири - Стоичков, Пенев, Костадинов, целият отбор от САЩ'94. Но като се върнем назад във времето сме имали и други големи играчи. Като Георги Аспарухов, който е бил на същото ниво като Стоичков след това. Но те не са имали позволението да играят навън. Но за мен моят най-голям герой бе баща ми. Когато порастнах и започнах да гледам повече футбол по телевизията играчът, който ми направи най-голямо впечатление бе Ван Бастен", призна нападателят.
Той анализира и престоя си в предишните си два тима в чужбина преди Манчестър Юнайтед - Байер (Леверкузен) и Тотнъм.
"Хората от Байер (Леверкузен) се появиха сякаш от нищото. Не успях да подпиша в Италия въпреки че имах предложение от Лече. Просто не се разбрахме за някои от условията по контракта. На следващия ден пристигнаха представителите на Байер и аз се съгласих да подпиша с този отбор.
Спомням си, че играхме на полуфинал в Шампионската лига с Манчестър Юнайтед, който тогава беше добър отбор. И в първия ден, в който пристигнах в Юнайтед припомних за този мач на сър Алекс Фъргюсън. Беше страхотно постижение, че успяхме да ги отстраним, защото така един малък отбор получи шанс да бъде сред гигантите във футбола", разкри Бербатов.
"Тотнъм ме наблюдава около година, година и половина. Бяха много убедителни когато започнаха да разговарят с мен и накрая подписах с тях. Те наистина ме искаха. Освен това бях прекарал пет сезона в Байер (Леверкузен) и беше време да си тръгна. Това беше следващата стъпка в кариерата ми. Все пак ставаше дума не само за ново място, а за Англия.
В началото с Мартин Йол играехме красив футбол, атакуващ футбол. И мисля, че успяхме. Забавлявахме се, а аз отбелязах много попадения. За мен лично това бе голяма крачка в кариерата ми - да дойда в Англия, където нещата са много различни. И тук става дума не само за футбола, но и за тренировките, физическата подготовка, играта, подготовката преди мачовете", сподели българинът.
Той допълни, че за него не е проблем факта, че в Манчестър няма кой знае какви развлечения. "Аз съм такъв тип, че предпочитам да си стоя в къщи, да се грижа за детето си. Не създавам много приятелства и затова предпочитам да ен излизам много. Освен това като отидем някъде със семейството ми предизвикваме сериозен интерес и разговорите стават невъзможни.
Когато съм в къщи предпочитам да гледам филми, рисувам. Мога да нарисувам всичко, което виждам. И съм може би единственият футболист на Манчестър Юнайтед, който не играе голф. Не разбирам интереса към пъбовете. Това не е моето място. След мач аз се прибирам в къщи и съм щастлив когато видя приятелката ми и дъщеря ми да ме очакват там. Аз съм на 30 години, след мач съм като разбит. Мога да изляза за по питие, но само толкова. Твърде съм уморен за нещо друго", коментира Бербатов.
Голмайсторът на Висшата лига призна, че не е голям привърженик на медиините изяви. "Не обичам да давам и интервюта. Всеки път е едно и също - как се чувстваш след мача, какво мислиш, доволен ли си. Освен това в ерата на модерните комуникации феновете не се нуждаят чак толкова от интервютата. Има Facebook, Twitter където досега с играчите е непосредствен. Онова, което не разбирам е защо журналистите не приемат факта, че понякога на играчите просто не им се говори. Играл си лошо, не си отбелязал гол, отбора ти е паднал - може да има много причини. И единственото, което искаш в този момент е просто да се прибереш. Разбира се, всеки е различен".
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство
