Дългоочакваното събитие Великобритания да напусне Европейския съюз трябва да се осъществи на 31 октомври. А футболът, както и всеки друг бизнес на Острова, се очаква да преминат през труден процес.
Ръководството на шампиона Манчестър Сити вече нае висококвалифициран екип от икономисти и адвокати, които да предвидят щетите, които ще понесе клубът, и да изготвят програма за по-плавно и безпроблемно приспособяване към новите условия.
От футболна гледна точка най-голямата неприятност е, че след Брекзит, всички европейски играчи ще имат еднакъв статут с тези от останалия свят що се касае до условията за издаването на работни визи.
Да се вземат такива като Серхио Агуеро, Давид Силва или Рияд Марез, които са утвърдени национали на страните си, не би било проблем, тъй като изискването за получаване на позволително за работа зависи от участията за държавния отбор в двете години преди датата на кандидатстване.
Но по новите правила привличането на Аймерик Лапорт и Родри би било невъзможно.
Лапорт е от световна класа, но селекционерът на Франция Дидие Дешан не разчита на него в националния отбор. Защитникът обаче е гражданин на Евросъюза и пред трансфера му на Острова нямаше никакви пречки.
Родри също не отговаря на условието да е играл в поне 30 процента от мачовете на националния отбор на Испания.
Лерой Сане пък е друг, който не би покрил критериите по времето, по което дойде на "Етихад".
Показателни са и проблемите на Дъглас Луис. Все още без мачове за представителния отбор на Бразилия, 21-годишният младок не получи работна виза и от клуба бяха принудени да го дадат под наем на Жирона.
След Брекзит същите трудности ще има и при трансферите на талантите от Европейския съюз.
Така ще се сложи край на практиката на някои от водещите английски клубове да обират вундеркиндите на континента веднага щом навършат 16. Специално за Сити ще споменем имената на Аро Мурич, Брахим Диас, Ерик Гарсия и Адриан Бернабе.
Всичко това неминуемо ще повлия на конкурентноспособността на англичаните в европейските турнири, тъй като големите акули Барселона, Реал, Байерн, ПСЖ, Ювентус и останалите ще имат огромно предимство при привличането на най-перспективните тийнейджъри.
Предусещайки промените, от Футболната Асоциация вече искат позволеният брой чуждестранни играчи в отборите от Висшата лига да бъде намален от 17 на 13. Засега не успяват да прокарат реформата, но осъществи ли се Брекзит, ще е въпрос на време.
Така клубовете ще трябва да разчитат на все повече местни играчи, а атрактивни и богати футболна институция като Сити - с изумителна база и развита академия - ще изкушава "каймака" от Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Разбира се, това важи и за останалите големи клубове от Премиършип.
От една страна школите ще са притиснати до стената да работят на пълен капацитет, за да има достатъчно добри местни футболисти. От друга - Сити, Юнайтед, Ливърпул, Челси, Арсенал и Тотнъм ще им ги "крадат". И пропастта между топ 6 и останалите ще става все по-голяма и голяма, а същевременно водещите отбори ще са отслабени в Европа в сравнение със сегашното им ниво.
Защо ли? Много просто. Представете си, че Манчестър Сити трява да замени трима-четирима чужденци от настоящия си отбор с британци за мач в Шампионската лига. Какъвто и футболен магьосник да е Пеп Гуардиола, няма как да го направи без да пострада качеството на състава му.
Висшата лига ще понесе и комерсиални щети от намаляването на броя на чуждестранните звезди. Замислете се само за необятността на азиатския и южноамериканския пазар, които няма да са така представени, ако се намали квотата за футболисти, които са родени извън Великобритания.
А най-опустошителното за Премиършип (ако Брекзит се осъществи на 31 октомври) ще е, че много малко са клубовете като Манчестър Сити, които реално се замислят и работят предварително за по-безболезнената адаптация.
На други може да са им нужи 2-3, че и повече години, за да се съвземат, което понякога във футбола е като цяла вечност. Особено за феновете.
