Маурицио Сари никога не забравя откъде е тръгнал и къде са корените му. Роден е в работническия квартал на Неапол "Баньоли" и прекарва първите си години сред пушека от комините на фабриката "Italsider", която определено не е сред най-живописните места на неаполския залив.
Семейството се мести близо до Флоренция, когато Сари е на 5, а той е единственият сред приятелите си, който подкрепя Наполи. Негов идол е Антонио Юлиано - незабравимият плеймейкър от юга.
"Не беше просто детска футболна страст, а нещо много повече. На 17 отидох да гледам Фиорентина - Наполи на "Артемио Франки" и влязох при гостуващата агитка", спомня си настоящият треньор на неаполитанците.
Разбира се, че Маурицио мечтае за кариера като футболист, но се определя като "грубоват централен защитник с малко футболен талант".
Преминава пробни периоди във Фиорентина и Торино, но качествата му не достигат, за да му бъде предложен договор.
Все пак не се отказва и заиграва в местния отбор Филине, където треньор му е самият Курт Хамрин - вторият най-велик реализатор в историята на Фиорентина след Габриел Батистута.
Футболист аматьор обаче къща не храни и Сари започва като банкер в най-старата институция в света, която още продължава дейността си - "Banca Monte dei Paschi di Siena".
Работни ангажименти го принуждават да пътува постоянно до Лондон, Франкфурт и Люксембург, но използва всеки един момент, в който си е у дома, за да е близо до футбола.
"Прибирах се от работа и първата ми работа беше да сменя костюма с анцуг и да тръгна към стадиона", казва Маурицио.
В началото на 90-те на миналия век води тосканските Стиа, Фалезе и Кавриля.
През 1996-а съзнанието му е раздвоено между транзакциите, които следи в банката, и борбата за промоция с Антела в петото ниво на италианския футбол.
Не му е лесно да съвместява двете си професии, но нито за миг не си помисля да загърби футбола.
Сари не иска да повтори грешката на баща си Америго, който освен кранист, е и блестящ колоездач с 37 победи при аматьорите.
Самият Гастоне Ненчине (победител в Тур дьо Франс 1960) настоява на всяка цена Сари-старши да стане част от отбора му, но Америго отказва и съжалява за решението си до края на дните си.
Животът е твърде кратък за пилеене и в началото на новото хилядолетие Маурицио зарязва банката, за да се "отдаде на единствената професия, която би работил и без пари".
А миналата година той достигна за първи път в кариерата си до Серия "А", където направи миниреволюция с Емполи.
Отборът беше като оркестър, който играеше в перфектна хармония - защитаваше се и се бранеше по изумителен начин. И го правеше със седмина от школата, "старите кучета" Масимо Макароне и Франческо Тавано, а останалите никога не бяха играли в елита.
Не само заради това, че е заклет пушач, на Апенините сравняват Сари със Зденек Земан.
Очевидната тактическа разлика обаче е в баланса между линиите, с който се отличават отборите на неаполитанеца. Той никога не би направил компромис с играта в отбрана, но това не влияе на цялостното зрелище.
Невероятно е как талант като Маурицио Сари остана толкова дълго време незабелязан, но до голяма степен това е и негов личен избор.
"Не искам да участвам в телевизионни предавания, в които рано или късно темата стига до селекцията и кой футболист трябва да бъде купен от някой отбор. Това са теми за шопинг телевизии, а не за спортни предавания", заяви Сари.
Също като Земан - каквото му е в глвата, това му е и в устата.
Маурицио често избухва, а в средата на януари си навлече глоба и наказание, след като на няколко пъти нарече Роберто Манчини "педал" по време на мача с Интер за Копа Италия.
"Нямам нищо против хомосексуалистите и бих приел гей в отбора си", заяви по-късно Сари, който поднесе извинения на колегата си.
В началоно на сезона специалистът показа, че може да е далеч по-дипломатичен в сравнение с раздора с Манчини край тъчлинията. След три мача без победа, Диего Марадона се изказа, че "Наполи го плаши и че с този треньор няма да завърши дори в средата на таблицата". "Диего може да говори, каквото си поиска. Той Е и си остава мой идол завинаги."
Месеци по-късно вече никой не поставя под съмнения треньорския гений на Маурицио Сари. Наставникът получи признание дори от Пеп Гуардиола, който в интервю отличи стила на Наполи, а в Италия едно от прозвищата на наставника е Мистър 33 - толкова са заучените статични положения, които южняците ползват с невероятен успех.
Salah satu rahasia penampilan bagus Napoli. Drone! pic.twitter.com/9db4Sv0YdP
— suporterfc.blogspot (@SuporterFC) December 1, 2015
През лятото Сари влезе в новинарските хроники с дрона, който кръжеше над игрището по време на тренировки.
Сутрин отборът тренираше, а в ранния следобед се гледаха записите. Треньорът вярва, че футболистите могат да се подобряват от ден на ден и че да спазват указанията му в официалните мачове е ако не гаранция, то поне голяма предпоставка за успех.
Още миналия сезон в Емполи при него на стаж идваха треньори от целия свят, а сега в голям клуб като Наполи интересът към методите на Банкера е страхотен. "Това е комплимент за самия отбор", демонстрира скромност Сари.
Щастливата част от приказката е, че точно любимият му клуб повярва в него.
Не че Милан не виждаше у наставника частица от Ариго Саки, но Берлускони го отхвърлил заради левите му убеждения. Фиорентина и Сампдория също проявяваха интерес, но не посмяха да предложат, а Наполи се реши, след като се провали в преследването на Синиша Михайлович и Унай Емери.
И вероятно няма нищо случайно. Съдбата най-добре си знае работата.
Американският поет, романист и публицист Чарлз Буковски, който е страхотен любимец на Сари, приживе се определял като "човек, който е открил златно съкровище на градското бунище".
Така вероятно се чувства и Наполи, който "забогатя" сериозно след като намери своя Маурицио.