Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Философията на Дортмунд: Не купуваме суперзвезди, а ги създаваме

Дортмунд е клуб, в който един от основните приоритети е да се развиват млади таланти.
Дортмунд е клуб, в който един от основните приоритети е да се развиват млади таланти.

Изминаха малко повече от две години, откакто Джейдън Санчо записа първия си мач като титуляр в Бундеслигата за Борусия Дортмунд - клуб, който се слави със склонността си да открива и развива млади таланти.

През декември Санчо стана най-младият играч, вкарал 22 гола в германския елит, а също така държи рекорда за най-крехка възраст, на която футболист е успял да отбележи 10 шампионатни гола в Бундеслигата. Постигна го през кампания 2018/19.

Пристигането му от Манчестър Сити за 10 милиона паунда през 2017 г., без да e изиграл нито един официален двубой за "гражданите", се прие като доста рисков ход от страна на немския гранд, но за сетен път илюстрира каква е политиката на стадион "Сигнал Идуна".

"В начина, по който правим нещата, не се случва нищо случайно - казва легендарният бивш халф на Борусия Ларс Рикен, който сега е шеф на школата на отбора. - Имаме ясна и очевидна стратегия, която е подчинена на това да не купуваме суперзвезди, а да ги създаваме."

Немският клуб може да спечели огромна печалба, ако, както се очаква, 19-годишният Санчо напусне Дортмунд през лятото. Ако това наистина се случи, трансферната му цена вероятно ще надхвърли 100 милиона паунда.

Преди съвсем малко повече от година Дортмунд продаде друг младок за солидна сума. Става въпрос за американския национал Кристиан Пулишич, тогава на 20, който бе взет от Челси за 58 милиона лири.

През последните седем месеца Борусия сключи още две привличащи вниманието сделки. През януари германците спечелиха битката с Манчестър Юнайтед за подписа на талантливия 19-годишен норвежки нападател Ерлинг Халанд, който вече има осем гола в пет участия за новия си отбор. А през юли миналата година дойде Джовани Рейна, син на бившия халф на Манчестър Сити и легендарен национал на САЩ - Клаудио. Той направи своя дебют в началото на 2020-а - само месеци, след като навърши 17.

"Ние ги развиваме, за да станат суперзвезди"

Философията на Дортмунд се корени във финансовата криза, която постави клуба на колене през 2004-та, седем години след като Ларс Рикен отбеляза един от головете в най-великата нощ в историята на тима - спечелването на Шампионската лига в края на май 1997-а след 3:1 над Ювентус.

Последният шампионски отбор в Бундеслигата от ерата на Юрген Клоп през 2012-а включваше юношите на клуба Марио Гьотце и Матс Хумелс, който дойде едва 19-годишен от Байерн. Впоследствие и двамата бяха продадени на баварците за общо над 60 милиона паунда.

"Усман Дембеле и Пиер-Емерик Обамеанг не бяха суперзвезди, когато дойдоха в Дортмунд - припомня Рикен. - Развиваме ги, за да станат суперзвезди. Това е много важно за клуба. Причината атмосферата на нашия стадион да е толкова добра е, защото има силна връзка между играчите и феновете. Привържениците гледат като на подарък на това тези момчета да играят на нашия стадион. Подписахме с някои наистина добри и утвърдени играчи, но имаме и доста млади. Хааланд е на 19, Джовани е на 17... Те тепърва започват и е чудесно, че са при нас."

Рикен твърди, че няма някаква голяма тайна в кадровата политика на дортмундци.

Скаутите търся качество, а когато го открият, специалистите в академията имат за цел да разгърнат пълния потенциал на момчетата.

"Техническите умения са много важни, както и бързината. Играчите в нашия първи отбор са толкова бързи. Невероятно е. Преди няколко месеца имахме играч от друга държава, който играеше за тима до 17 години. Не беше достатъчно бърз, така че решихме да не му предлагаме договор. Няма смисъл.

Другото нещо е манталитетът. Натоварванията върху нашите състезатели са много големи. Училище, футбол, национални отбори... Всичко това може да отнеме по 70-80 часа седмично. Тези момчета трябва да пораснат бързо, да са фокусирани и дисциплинирани, докато все още са в много крехка възраст. Нашата цел е да развиваме играчи от Дортмунд и околността. Но ако намерим футболисти от чужбина с потенциал, поемема риска да се опитаме да подпишем с тях. Но не ги взимаме от САЩ, Англия или Испания само за да играят в юношеските ни отбори. Искаме да намираме специални момчета. Бяхме доста успешни с Пулишич, Джо Рейна и Якоб Бруун Ларсен."

Последният е датчанин, който пристигна в Дортмунд като 16-годишен през 2015-а и бе продаден на Хофенхайм през януари за 7 милиона паунда. От настоящата им "реколта" младоци се открояват швейцарският нападател Брадли Финк, холандският халф Имануел Ферай и нападателят от Камерун Юсуфа Мукоко.

Прогресът им не е като на Рейна, но се очакват големи неща и от тях.

"Когато Джо дойде в Дортмунд, знаехме, че ще стане професионален играч. Това не подлежеше на въпрос. Въпросът беше кога ще заиграе за първия отбор. През лятото или през зимата? След три месеца? Шест? Всички бяха сигурни, че ще го направи."

Как се ръководят млади играчи

Дортмунд е голям клуб, който се старае да прилага еднакво високи стандарти по цялата верига - от представителния тим до юношеските формации. Работата с децата обаче е по-специфична.

"Ако имат проблеми в училище или в други сфери от живота си, ние искаме да ги разрешим. Имаме социални работници, които работят за нас. Ние не избираме треньорите си не само заради техните умения и познания за футбола, а и защото имат по-комплексни способности", разкрива Рикен.

На фона на целия професионализъм във вестфаленския клуб и факта, че се радва на най-високата средна посещаемост в цяла Еврора (80 000 на мач у дома), е малко странно, че след дубълът на Клоп през 2012-а в клубната витрина бе добавен един-единствен трофей - Купата на Германия.

Наставникът Люсиен Фавр е четвъртият треньор за пет сезона и е поредният, който се опитва да върне отбора на върха. Ако успее - до голяма степен това ще се дължи на даровитите младоци на "Сигнал Идуна".

"В средата на последния сезон на Юрген Клоп през 2015-а бяхме 17-и в таблицата - припомня Рикен. - Но привържениците бяха толкова благодарни за времето преди това, че след всяка нова загуба се опитваха да вдъхнат кураж за следващите мачове. Трофеите са много важни, но специално в Дортмунд на най-голяма почит са страстта, емоцията и това никога да не се предаваш."

 

Най-четените