Играта на играчите

Николай Костов не е Моуриньо. Сигурно дори Мъри Стоилов не е. Но нека поне един футболен запалянко или журналист, или някакъв футболе деятел у нас вдигне ръка и каже какъв треньор бе той за Левски. Аз лично не получих възможност да разбера.

Човекът си тръгва след 11 проведени мача. Загуби два - един за купата и един за първенството. И чао. Явно Левски е по-голям дори от Милан и Реал, защото те допускат повече загуби и не сменят треньорите. Костов стабилизира отбора наесен, направи зимната подготовка, тръгна с убедителни победи напролет и дори в момента, в който си заминава, Левски има реални шансове за титла - на 3 т. от лидера с 10 оставащи кръга.

Костов обаче не успя да спечели най-важния си мач. Не се поклони на тарторите в съблекалнята и си остана същият темерут (в случая в добър смисъл), който дойде на „Герена". Действаше по своя си план и не поддаде. На играчите не им харесвала схемата. Йовов не е доволен, че е резерва или го сменят в 30-ата минута. Да, но в мача, в който това се случи, Левски спечели. А нали това е най-важното?

Явно не е. Треньорската смяна в Левски е доказателство, че в България футбол не се работи. Гонитбата е за титла с всички средства и на всяка цена, точки, трансферно влияние и власт. Гонзо веднага обяви, че е готов да поеме отбора. Боже опази, минава като светкавица през главата на всеки левскар. Помним Гонзо-треньора от миналата есен, но в интерес на истината той получи далеч по-голям картбланш и бе "преместен на по-отговорна работа" чак след загубата от ЦСКА.

Но срещу Георги Иванов настроения в отбора няма. На крилете и на медийния комфорт, с тарторите зад гърба, Гонзо водеше смело Левски към отпадането в Търнава и поражения от Лудогорец, ЦСКА и Черноморец. Изтърпяха го 11 кръга все пак. Сега след още 11 мача (2 за купата) си отива Костов. Следващият има 10 двубоя, в които трябва вероятно да бие с по 4-5 на нула, за да остане и след лятото. Докога ще продължава този кръговрат?

Всяка загуба на Левски, а същото важи в пълна степен за ЦСКА, е трагедия. Собствениците отиват да преспят, съкрушени от някакви си загубени 3 точки. И режат, режат... ЦСКА вече има своя трети треньорски екип за едно първенство. Левски от днес или утре ще е в същата категория.

В ЦСКА очевидно футболистите не приеха Пенев и особено Дуци Симонович и направиха необходимото да го демонстрират на босовете си. Разбира се, те са по-важни от един треньор. Защото са двайсетина, взимат общо към 200 000 лева на месец, а той е един... По-лесното решение. В Левски Иван Цветков, това изключение от правилата и клишето „български футболист", открито се зарадва на схемата на Костов и каза, че отборът се учи да играе правилно. Но този странник от Благоевград май е сам в разбиранията си за футбол. Останалите не приеха треньора - външно тяло, и направиха необходимото Тодор Батков и Иво Тонев да го разберат. Ясно е, че не Костов накара левскарите да си подават около центъра в идиотските последни 20 минути на мача с Миньор, вместо да подложат гостите на щурм, който е най-нормалното нещо за мач на „Герена".

Работата „на парче" и традицията да се правят трагедии след всяка загуба са едната страна на проблема. Допускането на българския манталитет на играчите да влезе в тон със същия в главите на шефовете - това е друг пагубен приоритет на родните клубове. Няма как да изградиш каквото и да е, докато не дадеш време на този, който гради. А във футбола това са спортният директор, треньорът и хората от школите.

Ето ги и примерите. Последният наистина силен български отбор, постигнал нещо в Европа, бе Левски на Станимир Стоилов. Градящ от 2004 г., оставен да работи в тандем с Наско Сираков,  Мъри заведе Левски на четвъртфинал в УЕФА през 2006 г., вкара го в групите на Шампионската лига през есента на същата година, и спечели 2 титли и 2 купи на България. Бе оставен на поста 4 години. Получи възможност да работи, да следи всичко от юношите до първия отбор. Имаше сътресения като Беверен и Тампере, но бе изтърпян. И успя.

Ето още примери - шампионите на България в последните 6 години са Левски, Левски, ЦСКА, Левски, Литекс, Литекс, в тази последователност. Само за двете последни титли на ловешкия отбор треньорът-първенец не бе начело в пълните 30 кръга от първия до последния. Но и Ангел Червенков и Любо Пенев поемаха тима около септември. Имаха пред себе си поне 10 месеца работа. Без време и сигурност никой треньор не може да постигне резултати. Без съблекалнята зад себе си - също. Тя костваше уволнението на Червенков в Литекс, на Дуци в ЦСКА, на Велев в Левски, на Костов сега...  За съжаление хората, които ни затрупват с клишета в досадните си интервюта след мачовете са тези, които са по-важни от треньорите си. Защото те са конвертируемата стока, а и е по-трудно да изгониш 20, отколкото 1.

Разбира се, има треньори, за които играчите са готови да умират на терена. Моуриньо е прословут с това. Психолог, мотиватор, приятел. Но на кого? Не на Йовов, Бандаловски и Йеленкович, нали? Със сигурност те и срещу Специалния биха мрънкали.

Трудно е да си Моуриньо у нас.

Новините

Най-четените