"Проблемът на Стоичков и Ромарио е един и същ - въобразяват си, че са извънземни", отсече Йохан Кройф в началото на 90-те, опитвайки се да приземи двете НЛО-та от толкова далечните футболни галактики България и Бразилия.
"Ако е само това, двамата нямат проблем", контрират феновете на Барса. Те са извънпланетарни по всички показатели, а тандемът им е един от най-великите в историята на футбола. Макар и само за малко повече от година заедно на "Камп Ноу", Ицо и Ромарио превърнаха футболното си сътрудничество в легенда.
Христо беше балканско куче, каталунски бик, световен звяр готов да разкъса всеки съперник след светкавичен спринт и поразяваща левачка. Ромарио пък беше космополитно художествено допълнение на незабравимия дует.
Бразилецът превръщаше футбола в шедьовър. След мачовете не се анализираше играта му, а се разглеждаше творбата му. Само метър и 68 над тревата и леко квадратен, Ромарио не вдъхваше респект у съперниците си, които се изправяха срещу него за първи път...
Но само до момента, в който топката попаднеше в краката му. В тях, в краката, се беше вселила магията. Два крака под възширокия таз, категорично отказващи да се подчинят на невъзможното!
"Може всичко, което другите не могат – и го прави с тревожна лекота. Краката му са като часовниците на Дали", описа по недостижим начин Ромарио каталунският писател и интелектуалец Мануел Васкес Монталбан по онова време.
Вече сме 2013-а и имаме други герои на зеления терен, но дойде ли 29 януари с умиление си припомняме за творчеството на Ромарио, който на тази дата празнува рожден ден.
Днес феновете на Барселона отново са най-големите щастливци на света. Те се привилегировани, целунати от съдбата и невероятни късметлии, защото се радват на Лео, Шави, Андрес и останалите. Но по-възрастните от тях винаги ще пазят спомена за тандема "бразил-булгар", който промени "Камп Ноу" безвъзвратно във времето, в което малкият Лео още не беше тръгнал на училище в родния Росарио...
