Парите убивали футбола? Дрън-дрън...

В последно време една чудовищна глупост се шири във футбола. Под път и над път може да чуете, че парите убивали най-популярната игра в света. Победителите били ясни, трофеите отивали в едни и същи отбори, а ФИФА и УЕФА са се обърнали на търговски организации…

Вярно ли е или не?

Нека разгледаме отначало футбола на националните отбори.

Преди Евро 2016 например всички прогнози сочеха като потенциални шампиони тимовете от страни като Германия, Франция, Англия, Италия, Испания. Първите четири от тях са и сред най-силните икономики в света. Вместо това купата отиде в Португалия – една от най-бедните в ЕС, чийто отбор никога не беше печелил нищо. Подобен беше случаят и с предишните два шампиона Испания и Гърция.

Къде тук е предизвестеният победител? Напротив, европейското първенство по футбол все повече заприличва на един доста по-справедлив вариант на Европейския съюз. В политиката имаме Европа на Брюксел от 28 държави, а във футбола – Европа на УЕФА, с 24 участващи страни във финалната фаза. Всички те се класират след квалификации при съвършено еднакъв регламент, а на Евро 2016 наистина бяха най-заслужилите.

В първата фаза с групите на всеки бе дадена възможност да покаже какво може в рамките на 270 минути. В елиминациите продължиха действително най-добрите. Сред тях и сензационно достигналият до четвъртфинал състав на Исландия, плюс още по-сензационния полуфиналист Уелс.

Нали замисълът на футбола е точно такъв: спектакъл без сценарий, в който дори самите актьори не знаят какъв ще бъде краят?

А краят с португалците беше наистина фантастичен. Да не говорим за това, че се игра футбол от най-висока класа, а някои голове като тези на Пайе и Шакири със сигурност ще влязат сред шедьоврите в историческото наследство на най-великата игра. Къде и как точно парите убиха футбола на Евро 2016? Шампионат, от който УЕФА изкара повече от всякога. Има-няма два милиарда евро…

Разбира се, някой ще опонира, че голямото неравенство е на нивото на клубния футбол, където най-мощните отбори от Западна Европа се превърнаха в истински корпорации със стотици милиони приходи на година.

Нека първо погледнем турнира Шампионска лига, който уж бил достъпен само за богатите.

Така е, без пари няма как да влезеш в него. Но без пари не може и да си шампион на страната си, освен ако не става въпрос за шампионата на Сан Марино.

Този сезон в лигата имаме 32 отбора от 17 страни, сред които петима участника от Източна Европа. А ако добавим и тези от втория по сила турнир Лига Европа, стават общо 80 тима от 26 държави. Сред тях дори има представители на Казахстан и Азербайджан. И схемата е същата като Евро 2016, с групова и елиминационна фаза, за да бъде гарантиран спектакълът, който върви цял сезон.

Разбира се, за всички е ясно, че няма как Лудогорец или Ростов на Дон да отидат на полуфиналите в Шампионската лига, или азерите от Габала да станат победители в другия турнир. Но подобно нещо, така или иначе, не се е случвало и преди.

Разбира се, в миналото имаше изключения като например европейската титла на Стяуа от 1986 г. или тази на Цървена звезда от 1991 г.

Но в турнира за Купата на европейските шампиони навремето беше налице много по-голяма доминация на определени отбори, отколкото сега. Например в периода 1956-1966 г. Реал печели цели шест от отличията. Между 1967 и 1976 г. Аякс и Байерн имат по три трофея. Да не говорим за следващото десетилетие от периода 1977-1986, когато английските отбори Ливърпул, Нотингам Форест и Астън Вила триумфираха с купата общо седем пъти!

Докато за следващите три десетилетия дори супер отборите на Реал и Барселона, развявани като образци на лъжата „Парите убиха футбола”, успяха да завършат като Крале на Европа в едва общо десет издания на Шампионската лига. Колкото до качеството на играта, за него няма никакви съмнения – днес в турнирите на УЕФА върви едно изключително зрелище.

Ясно е, че някой ще изреве срещу това, че цели 22 отбора се класират по заслуги в Шампионската лига, без да са играли квалификации.

И то предимно от богатите страни. Но именно това прави нивото на турнира толкова високо! Естонците от Флора (Талин) например може да са много симпатични, но когато си елиминиран от Линкълн (Гибралтар) още в първия предварителен кръг, нямаш право на никакви претенции да играеш при големите. А силни представители от Изтока като Лудогорец или Легия (Варшава) все ще намерят начин да минат пред ситото на квалификациите за място в най-големия турнири.

Ама традиционни отбори като Цървена звезда не можели да се появят на сцената! Питаме – къде изобщо са Звезда и останалите сръбски тимове на футболната карта? Няма ги не само в Шампионската лига, ами дори и в Лига Европа. Следователно проблемът не е само в парите, а и в това, че не умеят да правят конкурентен футбол поне от нивото на българския Лудогорец…

Вярно е, че клубове като Реал се превърнаха в истински печатници за пари, в които всеки футболист си е отделна фабрика.

Вярно е, че могат да си позволят да купят най-добрите играчи. Ами навремето не беше ли пак така? Барселона например можеше да извади умопомрачителните за онова време 10 милиона долара за Диего Марадона. Богатите пак бяха богати, бедните пак бяха бедни. Дори и в комунистическите страни, където уж цареше равенство, именно в най-популярната игра съществуваха финансови диспропорции. Как така тогава парите не разваляха футбола, а сега направо го убивали?

Ако все пак има проблем, той е преди всичко в петте най-големи национални първенства в Европа. Това са Англия, Германия, Испания, Италия и Франция. В тях една ограничена група от седем отбора е спечелила над 60% от трофеите, които са се разигравали от началото на ХХI век. Става въпрос за Манчестър Юнайтед, Байерн, Барселона, Реал, Ювентус, Интер и Лион. Но това едва ли достатъчно сериозен аргумент да се каже, че парите са извадили душата футбола.

Най-важното е, че в същността си играта си е все една и съща, все опира до това да вкараме гол с крак или глава във вратата на онези отсреща.

И това не зависи по никакъв начин от парите. Каквито и пълчища спонсори да са се наредили на опашка пред портите на Цар Футбол, тях ги допускат само до тъча. Да сте видели една реклама, изографисана на терена? Вън от съмнение е, че ще се намерят достатъчно мераклии за подобно посегателство върху територията, запазена само и единствено за топката. Но затрупаният с пари футбол поне засега успява да опази достойнството си. Никога по-рано не е имало повече пари и печалби, а се играе на страхотно ниво. Причината е ясна: инвестира се преди всичко заради самата игра, всичко е благодарение на играта.

Няма как обаче футболът в Европа да тъпче на едно място, при положение, че днес спектакълът в същността си е напълно различен от този през 70-те и 80-те години например.

Причината е в гениалността на тази игра като телевизионен продукт. Въпросният процес стартира още в началото на 90-те, когато се появиха много нови канали, готови да си платят щедро, за да излъчват мачове. Ако приемем, че публиката на стадиона е Дванадесетият играч, тази пред малкия екран се явява Тринадесетият. Заради този последния телевизията си плати щедро на футбола, много по-щедро и от най-оптимистичните очаквания (между 50 и 70% от общия приход на футбола в Европа).

Докато Дванадесетият играч е убеден привърженик на единия от двата отбора, Тринадесетият се явява преди всичко почитател на хубавия футбол, който му го доставят у дома по телевизора. Ясно е, че при подобно затрупване винаги съществува риск от това да пренебрегнем някой важен мач, а една на пръв поглед банална футболна среща да придобие по-висок статут, отколкото й се полага. Но пък зрителят днес има много по-голям избор, което е най-важното. Да, някои мачове са скучни. Ами просто включете на другия канал и готово.

Забележете, че телевизията днес се явява най-стратегическият партньор на играта.

Осигурява й огромни финансови постъпления, без обаче да засяга фундаменти на футбола по никакъв начин. Чест й прави на телевизията, че не си е подала носа на терена! Не се държи като у дома си, не е наблъскала с реклами игрището и екипите на състезателите, не е направила състезателния календар невъзможен… Ако има нещо тревожно, това е, че някои ръководители на футбола начело с новия шеф на ФИФА Джани Инфантино искат да направят от телевизията нещо като съд.

Да раздава правосъдие вместо рефера, като излъчва повторения на спорните ситуации. Без дори да го е искала! Ето това вече наистина може да убие футбола. Може да го направи сухарски спорт от игрален автомат, да лиши хората от удоволствието да спорят по цяла седмица дали имаше дузпа или не. Но къде са парите в цялата работа?

Ако превръщането на футбола в многомилионна индустрия е оказало някакво влияние, то е преди всичко на трибуните в елитните първенства в Западна Европа начело с английската Висша лига.

От години насам хората там роптаят, че билетите и абонаментните карти стават прекалено скъпи. Това е вярно, цените вече не са по джоба на работническата класа, откъдето е тръгнала футболната запалянковщина. По реда на излизането си на сцената, зрителят с билет всъщност се явява първият  икономически агент на футбола през ХХ век.

Вероятно сте чували, че през 1901 г. футболът за пръв път привлича повече от 100 000 зрители. Това става във финала за Купата на Англия между Тотнъм и Шефилд Юнайтед, когато на стадион „Кристъл Палас“ пристигат 110 502 запалянковци и това е първият наистина „касов” мач в цялата история. Чак по-късно идват спонсорите, меценатите, рекламодателите и телевизиите.

Наистина, гордостта да гледаш и подкрепяш своя отбор още си съществува. Само че вече има нови изисквания към публиката на стадиона. Хубавият спектакъл стана по-скъп, а по-високите цени доведоха до това, че средната класа измести работническата по трибуните на големите стадиони като „Олд Трафорд”, „Емирейтс” и др.

Но пък и самите стадиони също се промениха, станаха по-луксозни, премахнаха секторите за правостоящи.

Някои вероятно с основание казват, че духът там вече не е същият. Да, тежките и спонтанни реакции на публиката отстъпиха на по-мирната и ритуална подкрепа, извършвана по сценарий. Но докато през 80-те години публиката в Англия най-често получаваше осъдителна оценка, днес тя е насърчавана да се развива. И в същото време е готова да си плати за всяко удоволствие. Няма начин да не й вземат парите, другото не е пазарно поведение.

Затова не вярвайте, че парите убиват футбола. Това просто не е вярно и няма как да стане. Поне засега.

Следващия понеделник четете – кое всъщност може да убие футбола?