Уейн Рууни може и да не е Пеле, но си остава гладиатор №1 на Англия. Това е изводът от снощния мач срещу Украйна. Досега големите турнири винаги са били трудно изпитание за Уейн. Но колективната грешка на защитата на Украйна вчера позволи на талисмана на Англия да вкара попадението, което прати Англия на четвъртфиналите на Евро 2012.
Англия на първо място в група, разминахме се с Испания и Рууни вкара решителния гол. Как се случи това? Англия разцъфна в хаоса и направи важна крачка напред, не без помощта на съдиите, тъй като на украинците не им беше зачетен гол, въпреки че топката влезе във вратата.
На Евро 2012 Англия ползва късмета на Челси. А капитанът на тима Стивън Джерард обясни следното: „Уейн пое на плещите си цялото напрежение, което се беше стоварило върху тима. Понякога елементарен гол като неговия е по-важен от красиво изпълнение от 30 метра, което вдига стадиона на крака."
През 2006 Рууни се изяви с червения си картон на световното първенство в Германия, в ЮАР пък той и колегите му бяха слаби, а Уейн напсува и феновете и ТВ камерите, сякаш те са му виновни. Глупостите продължиха - червен картон в мача срещу Черна гора и така той получи шанс да рита на Евро 2012 едва в третия мач на тима.
Крисивите спомени за изгряването на звездата на Рууни - едва 18-годишен за Евро 2004, вече са избледнели. И в интерес на истината, до гола на Уейн, планът за възраждането му като важна фигура в тима на Англия не се развиваше никак добре. И Рууни не сгреши. Както действа от известно време насам - спокоен, усмихнат, в неделя той беше приятната изненада за медиите, а снощи избухна като кълбо емоции след гола и хукна към украинските фенове, сякаш да ми хвърли предизвикателството в очите.
Напрежението върху Рууни наистина беше сериозно, той трябваше да отговори на очакванията на феновете, на съотборниците му и на Рой Ходжсън. Тимът вече беше събрал 4 точки от трудните мачове срещу Франция и Швеция. Сега Рууни трябваше да намери начин да се впише в състава и да му помогне, а не да го разбута.
През първото полувреме обаче Рууни изглеждаше не достатъчно концентриран, тежък и бавен. Пасът на Ашли Йънг в 28 минута към него е доказателството за това. Много британски коментатори веднага заявиха, че Анди Керъл би вкарал това положение без проблеми.
А и истината е, че Украйна се оказа много труден съперник, който на моменти напълно превъзхождаше играчите на Ходжсън, но домакините просто нямаха късмет. Момчетата на Олег Блохин демонстрираха открита игра и поредица от атаки, които не бяхме видели в първите им два мача на Евро 2012. И става въпрос едва за първите 20 минути от мача.
Украинците бяха извлекли важна поука от мача Англия-Швеция: постоянният натиск в центъра срещу Стивън Джерард и Скот Паркър дава резултат, когато срещу тях играят повече играчи, те започват да грешат. Пресата срещу Англия, когато нямаш топката също е успешна - и това го видяхме добре.
Точно в тези минути Рууни нямаше много време да мисли за поредното сравнение с Пеле, до което стигна дори Ходжсън. Той и колегите му националния отбор се бореха, за да оцелеят на терена в Донецк, основно отбивайки атаките на Украйна.
Но Рууни получи това, от което имаше нужда - защитникът Йевхен Кахериди и вратарят Андрий Пятов му направиха подарък. Същото направи и съдията, когато Джон Тери изчисти топката от наказателното поле на Англия с помощта на ръката си. За незачетения гол на Украйна вече стана въпрос
Рууни обаче доказа, че може да се бори за Англия, при това, само с футболни средства.
И да се върнем отново на сравненията с Пеле.
„Погледнете го, той е нашият гладиатор - каза Ходжсън, който също се упражнява по темата с великия бразилец. - Познавате добре Рууни, знаете какво може той." Да, сега видяхме част от таланта му, но искаме още.
