"Християнството и крикетът - основите на цивилизацията!", провиква се героят от филма "Плажът". След което започва игра на пясъка с бати, подобни на бухалките от бейзбола и една мъничка топка.
Крикетът може и да не е бетонната основа на цивилизацията, но е един от най-старите спортове в света.
Първите стъпки са още от времената на Тюдорите, около 16-ти век. Тогава правилата естествено са били много по-елементарни, но се е оформила физиономията на играта.
И още тогава е било ясно - тук виреят само джентълмени.
Играта на джентълмените у нас е малко популярна. Но не бива, типично по нашенски, да махаме с ръка и да се усмихваме презрително. "Щом не се играе тук, майната му..."
Крикетът е вторият най-популярен спорт в света с 105 регистрирани национални федерации. Спортът е мания за около милиард и половина по света, луди по него са Индия, Австралия, Нова Зеландия, Пакистан, Бангладеш, ЮАР, Карибите и, разбира се, родината му Великобритания.
Къде е магията на тази странна игра?
Един мач може да продължи няколко дни. Не се играе по време, а докато не бъдат отстранени от полето всички играчи на съперника (в един отбор има 11).
През това време те правят максимален брой точки, а после противникът опитва да достигне поне същия актив, докато неговите 11 смелчаци спират с батите си топката към уикетите. Уикет е малката вратичка от скрепени дъсчици в двата края на централния правоъгълник на терена. Пазят ги с батите играчите на единия отбор, а целта на съперника е да ги събори с топката.
Така понякога мачът се прелива в ден, втори, трети... Невероятна гледка са феновете. Към стадиона се тръгва с чадър, хладилна чанта (сандвичи, бира, вода), книга, няколко вестника, лаптоп... На култови мачове като Англия - Австралия понякога има по 50-60 хиляди, които цял ден не си тръгват.
Защо я наричат игра на джентълмени?
Тук спортсменството е издигнато в култ. Почти няма спорове със съдии, дори напротив. Случвало се е батърите сами да си излизат, още преди реферското решение, че са "изгорени".
Няма и искри между противниците на игрището, отчасти и защото липсва физически контакт. Но по прастара традиция дори в един определен час от мача двата тима заедно се оттеглят към "бараката" - помещение в края на игрището, където са и съблекалните. Там съперниците пият заедно чай и обсъждат мача близо час.
Зрителите през това време щъкат из трибуните, хапват в близките заведения или четат.
Но динамиката на модерния живот и разбиранията за спортовете принудиха и крикета да се променя. Тук традициите са железни, но заради изискванията на телевизиите например, бе създаден "еднодневен крикет".
Правилата са същите, но вече се играе на определен брой хвърляния, а не докато бъде "изгорен" целия отбор на съперниците. Така последното световно бе атрактивно дори за хора, които не са запалени по спорта. Спечели го, донякъде изненадващо Англия.
Но не световното е големият турнир на крикета. Това е напдреварата за една урна ... с прах. За щастие, не на човек.
Уникалното състезание "Ashes" (от английски - пепел, прахоляк) се провежда през около 2 години на разменено гостуване между Англия и Австралия. Победителят получава една мъничка урничка, в която са мощите на една ... дъсчица от уикета.
Как се ражда митът за "пепелта"?
През 1882 г. Австралия побеждава Англия в тестов мач и вестник "Таймс" пуска некролог на английския крикет, който бил мъртъв. И призовава при следващия мач срещу австралийците да бъде поне почетен "праха" на спорта. При гостуването в Австралия година по-късно местните добавят още щипка хумор към историята и изготвят една керамична урна, в която пепелта от изгорената дъсчица, която хвърчи, когато я удари топката и така е елиминиран отговорния за нея батър.
Оттогава датира традицията да се играе за пепелта. През тази година Англия спечели в дома на врага и си върна урничката, а играещият в Австралия легендарен футболен голмайстор Роби Фаулър се изгаври със съотборниците си австралийци и отиде на тренировка с копие на урната! Те, разбира се, не му говориха няколко дни - в двете страни всички са луди по крикета.
И в заключение - спортът е толкова уникален и романтичен, че там още има дървета по игрището. Не ги секат, те са част от легендата. На две големи игрища, на които има и международни мачове все още старите дъбове си седят близо до страничните линии. Едното е в Кентърбъри, Англия и се казва "Сейнт Лорънс".
Другото игрище, на което си живее дърво е "Питърмарицбург" в ЮАР. И ще го има вовеки, освен ако природата не реши друго. Човешка ръка няма да го отсече. Това би бил последният ден на крикета.
Би било жалко след четири века и половина история, не мислите ли?
