Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Свобода на словото Razgrad style

Господин Домусчиев преминава някои граници с думите, че щял да говори с шефовете в Нова за коментара на колегата Тренев. Снимка: Sportal.bg
Господин Домусчиев преминава някои граници с думите, че щял да говори с шефовете в Нова за коментара на колегата Тренев.

В България от футбол разбират всички. А тези, които по техните думи си дават парите за него, са последна инстанция за играта от това дали лявото крило центрира точно до думите на тв коментатора по време на мача.

Най-много разбира от футбол босът на шампиона, естествено. Три години поред неговият тим с европейски методи става първи, а медиите - също по европейски, отразяват събитията около Лудогорец като цветя и рози. Стигна се дотам един вестник, който не е безпристрастен към зеления цвят (на екипите на отбора, не друго), преди време да нарече тима от Разград "национална кауза". Което, съгласете се, е абсурдно с оглед историята и традициите на играта у нас.

Вероятно главозамаян от близостта на Обетованата земя във футбола - Шампионската лига, г-н Домусчиев си позволи да атакува коментатора на двубоя Партизан - Лудогорец (2:2), излъчван по Диема. Неговото име е Димитър Тренев и вероятно няма нито един футболен фен, който да се сети за случай, в който да е проявявал пристрастие или непрофесионализъм зад кадър. Дали коментира добре, средно добре или не добре - това е въпрос на интерпретации и всеки у нас (както вече споменахме) си има мнение.

Но човекът си изкара мача с всичките му емоции, обясни какъв е залогът и, нормално, каза на зрителите финансовия стимул за влизане в групите. Какво лошо има в това?

Домусчиев хем се бие в гърдите как вадил по 2 милиона лева от неговия джоб за футбола по телевизията, хем не обича да се говори за това, какви пари би спечелил клубът му. И то съвсем легално и честно, с игра на терена.

Нападките му излязоха в същия вестник, който бе наречен от колегата на Домусчиев - Гриша Ганчев "Вестник Лудогорче". Ясно защо.

Реакцията на Съюза на българските журналисти бе адекватна: "Господине, ние не сме ви подчинени, а отразяваме събитията".

Да, ама не се свърши дотам. Домусчиев пак изстреля в пространството самоувереното: "Няма да ми казвате какво да правя, има свобода на словото".

Да, така е. Но в Разград я разбират малко по особен начин. И за коментатора Тренев също има такава, особено когато му е гласувано доверие да ръководи мача с микрофона. Сигурно шефовете му знаят какво може. Нищо, че сега ще им се обади Домусчиев (както сам се закани в интервюто за онзи вестник), за да им обясни колко бил зле коментарът.

В Разград май забравят нещо важно. В оазиса на медийния комфорт, който имат от благоговеещи журналисти, изпускат нишката на реалността. А тя води до това да има понякога и критики. В случая говорим за откровено заяждане за нещо абсолютно невинно и нетенденциозно, каквото бе коментарът на един футболен мач.

А това вече е личностно и непрофесионално.

Господин Домусчиев да си гледа бизнеса, да привлича играчи със собствените си пари и да брои трофеите и приходите от футбола - заслужава си ги. А ако мисли, че ще изкарва по-добри пари от журналистика, да идва от нашата страна на окопа и да хваща перото или микрофона. Тогава току-виж го разкритикувал някой от футбола за това какви ги пише и говори.

 

Най-четените