Масимилиано Алегри прекара пет златни години в Ювентус, в които спечели пет поредни титли, като на четири пъти я дублира и с домашната купа. На два пъти класира „старата госпожа“ на финал в Шампионска лига, но бе повален от испанските гиганти Барселона и Реал Мадрид. Той е последният треньор печелил титлата за Милан – през 2011-а.
През лятото бе освободен от торинския гранд. Свързван е с най-големите клубове, но засега, явно, не бърза да избира следващата си работа. Ясно е, че съвсем скоро ще се завърне в треньорската професия, а който успее да го привлече, ще получи един представител на старата школа специалисти, за които е по-важно какво вижда у футболистите си в действие на терена, а не какво показват статистическите показатели.
„Ако видя играч, който бяга в равномерно темпо, да кажем 3 км, но сърдечният му ритъм е висок, означава, че не е в добро състояние – споделя Алегри пред ESPN. – Ако не го гледам, а видя само показателите от сърдечната му дейност, ще си помисля, че е изкарал страхотна тренировъчна сесия... Винаги казвам на помощниците си да гледат как се движат краката на футболистите, а не компютрите.“
Самият Алегри не притежава компютър. „Имам един iPad, който от Ювентус ми подариха. Гледам мачове на него и понякога вадя статистики. За щастие, имам памет, която ми позволява и да си спомням какво се е случило в мачовете.
***
„Все по-малко разчитаме на мозъците си.“ Вече има приложение за всичко, видеа как се прави дадено нещо в YouTube. Google има отговорите на всичките ни въпроси. Умората в днешно време идва от прекаленото взиране в екрана, а не след като си свършил дадена работа. Днешното общество убива креативността – престъпление, което Алегри не може да приеме. „Ако механизираме всичко, ще убием мислещите играчи.“
В последните си две години начело на Ювентус Алегри влезе в разпалени дебати с тактици и учени, които смятат новите методи за по-успешни. „Искат да учат птичките как да летят“, е една от крилатите му фрази от този период, заедно с: „Ако ни учеха по-малко, щяхме да научим повече.“
***
„Ако играчите са свикнали да минават през дадена врата, а в един момент тя се окаже заключена, те ще се опитат да я счупят с главите си. Но ако футболистите са научени да мислят, ще намерят начин да я отключат“, продължава да разказва Алегри.
За разлика от Пеп Гуардиола и Луис ван Гаал, при които всяка една ситуация се отиграва до откат, докато не се перфекционизира, италианецът е от онези специалисти, които дават повече свобода на играчите си и им позволява да взимат сами решенията на терена. Подходоът на наследника му в Юве – Маурицио Сари, е подобен.
„Когато разполагате с играчи като Роналдо, Дибала, Роналдиньо, Зеедорф, Пирло... Трябва да наредите останалите футболисти по такъв начин, че да им доставят топки, а след това те сами ще решат какво да правят с нея, те ще вземат най-доброто решение.
Синът ми е на 8 и от време на време стари видеа на велики играчи и гледаме какви невероятни неща правят в атака и защита, защото футболът е изкуство. В Италия е пълно с тактики, схеми. Всичко това са глупости. Футболът е изкуство, а артистите са най-добрите футболисти. Няма нужда да ги учиш на нищо, просто трябва да им се възхищаваш. Единственото, което трябва да направиш, е да им създадеш най-добрите условия.
Обожавам, когато някой направи нещо изключително. Когато съм на тъчлинията, просто гледам представление, поставено от футболистите.“
Фокусът, според Алегри, трябва да пада върху основните неща в играта: подобряване на визията и „четенето“ на играта, да накараш играчите си да мислят, след което идва усъвършенстването им. Заради подхода си, италианецът е перфектен в преценяването на хората. Затова и Дженаро Гатузо го нарича „перфектен покер играч“. Остава да видим каква ръка ще му бъде раздадена.
