Най-трудното нещо във футбола? Да станеш европейски шампион?
Едва ли, само за този век са го правили 9 различни отбора.
Да си световен първенец?
Не, не би следвало да е и това - за 30 години успяха 7 различни национални тима.
Да вкараш със задна ножица, може би...?
Не - само през този сезон вече има 6-7 такива гола в европейските лиги.
Най-трудното нещо в модерната епоха на футбола се оказва да биеш отбора на Жозе Моуриньо на негов терен. В първенството.
Да влезеш в крепостта му и да опиташ да я сринеш.
В събота Кристъл Палас нанесе поражение на Челси с 2:1 в мач, който бе №100 във Висшата лига у дома за Моуриньо.
Реакциите не са случайни - това е едва втора загуба в тези двубои. Две загуби за 100 мача, не е зле, нали?
Предишният тим, успял да стори чудото, бе Съндърланд през април 2014-а. Тогава Фабио Борини от дузпа (доста спорна), донесе шоково 2:1, извадило от релси и Моуриньо, и щаба му.
Но - всичко по реда си. Нека тръгнем от първите стъпки на тази невероятна треньорска кариера, в която освен трофеите, личи и уникален домакински рекорд.
Моуриньо пое Униао Лейрия през юли 2001 г. - първият му клуб като постоянен и главен треньор.
До 20 януари 2002-ра, когато го привлече Порто, скромният тим бе трети в класирането, като домакинският му баланс в първенството бе 7 победи, 3 ремита и 0 загуби.
В Порто нещата не тръгнаха добре - на 23 февруари Бейра Мар отмъкна трите точки с 3:2 на "Драгао", като Фари Файе от Сенегал вкара късен победен гол за гостите.
Записвайте си, защото това са исторически данни. Първо домакинско шампионатно поражение на младия треньор!
В двата си пълни сезона начело на Порто след това, Моуриньо не загуби нито веднъж.
Статистиките на пълните му сезони са убийствени.
2002-2003 г.: Порто е шампион с 86 точки от 34 мача, като у дома балансът е 16-1-0, без поражение. Тимът му вкарва 45 гола на свой терен и допуска 12.
2003-2004 г: Порто е първи с 82 точки и направо смазващото 17-0-0 у дома, с 39 вкарани и 6 допуснати попадения.
Естествено, освен двете титли, Моу спечели Купата на УЕФА и Шампионската лига.
И отиде в Челси за първи път.
Да описваме следващите два сезона, няма голям смисъл. Те бяха като парад на тежък танк през градинка с люляци из Висшата лига.
Нека числата говорят.
2004-2005 г.: Челси е шампион с 95 точки (рекорд) и записва домакинско постижение от 14-5-0.
2005-2006 г.: Челси пак е първи с 91 точки, а у дома е направо смайващ - 18 победи и 1 равен!
2006-2007 г. е сезонът, в който примката се отпусна и Юнайтед стана шампион, въпреки че Челси пак събра внушителните 83 точки, а на свой терен записа 12 победи и 7 ремита. Без загуба отново.
След шестия кръг на следващия сезон Жозе бе изненадващо уволнен от Челси, а в трите домакинства постигна 2 победи и реми.
Дойде периодът в Интер - сезоните 2008-2009 и 2009-2010 г. бяха шампионски за отбора. Точките - 84 и 82 съответно.
Домакинските рекорди в Серия А: 14-5-0 и 15-4-0. Безпощаден и сякаш живеещ в леговище на дракони, където никой не може да иде и да спечели.
Интер също стана европейски шампион, а на Жозе съдбата отвори вратите към храма - "Сантяго Бернабеу". Кой не би искал да е треньор на Реал?
Три сезона, съвсем не неуспешни, но срещу най-силния отбор в света - Барселона.
2010-2011 г.: Реал остава втори въпреки 92-те си точки и над 100 вкарани гола. У дома тимът губи два пъти - и двата през април 2011-а, първо от Хихон с 0:1 и после с 2:3 от Сарагоса.
Тези поражения дават титлата на Барса, защото разликата в края на сезона е само 4 точки.
Загубата от Хихон идва след 153 мача и 9 години, в които никой не може да бие Жозе на негова територия. Уникално!
2011-2012 г.: Реал е шампион, печели смазващите 100 точки, а у дома е 16-2-1. Само Барселона успява да бие на "Бернабеу" с 3:1 в странен мач. В 22-рата секунда Карим Бензема открива с най-бързия гол в историята на Ел Класико. После обаче Алексис Санчес, Сеск Фабрегас и автогол на Марсело обръщат мача.
2012-2013 г.: Реал е втори с 85 точки, а на свой терен е 17-2-0.
И Жозе се връща в Челси...
Историята продължава - поражението от Съндърланд идва през април 2014-а, а иначе рекордът за сезона у дома е 15-3-1.
През миналия, шампионски сезон, Специалния постигна 15-4-0 на "Стамфорд бридж" в първенството.
Сега тръгна с равен и загуба в първите си две домакинства.
И така - след 245 мача за 14 години, само шест отбора могат да се гордеят, че са били Моуриньо в неговата крепост.
Джуджета са, така да се каже.
Бейра Мар със сенегалеца Фари.
Хихон и Сарагоса, за Испания не от едрите риби.
Барселона... тук е единственото изключение, но - в кръга на шегата - с голове на Санчес, Сеск и Марсело, как да не прибавиш и този успех към тези на джуджетата!
Съндърланд и Палас - традиционно тимове от втората половина в Англия, допълват компанията.
Жозе изживява тежък момент, безспорно. Но ако се замисли върху това, че за 245 пъти пред негова публика е губил само 6 мача, не е толкова зле.
А и ако подреди статистиките, само чуйте какво ще му стопли сърцето: Никога не е завършвал извън тройката, а и само веднъж е трети - първи или втори е неговото призвание.
Никога не е печелил по-малко от 80 точки за сезон, с което преизпълнява план "2 точки на мач", за който се смята, че трябва да покриеш, за да си в играта за титлата.
Така че - спокойно, Жозе.
2-3 неуспеха на старта на сезона няма да ти съборят крепостта.
Това са по-скоро изключения, които ни карат да се маем още повече на статистиките.
