Босна и Херцеговина стратираха доста късно участието си в международните футболни турнири. Заради вихрещата се в бивша Югославия война (1992-1995), отборът се включи едва в квалификациите за Мондиал'98 във Франция и бързо бързо бе отказан от класиране от много по-силните състави на Хърватия, Гърция и Дания.
Постепенно обаче Босна взе поука от грешките си и вдигна нивото. Обособи се едно силно ядро от легионери, които по онова време се състезаваха в някои от най-добрите европейски клубове - Хасан Салихамиджич (Байерн), Елвир Балич (Реал Мадрид), Сергей Барбарез (Борусия Дортмунд) и така нататък.
Стигна се до квалификациите за Евро 2004, където Босна шокира Норвегия, Дания и Румъния и кръг преди края на груповата фаза имаше реален шанс да се класира на големия форум. За съжаление старите познайници от „червения динамит" се оказаха твърде голяма хапка за момчетата на Блаж Слишкович и задължителната победа не бе постигната - равенство 1:1 в Сараево и датчаните заминаха за Португалия.
Последва още една много силна кампания, този път за световното в Германия през 2006 г. Отново се стигна до решителен мач, този път срещу кръвните врагове от Сърбия, и отново само победа уреждаше Босна. Матея Кежман обаче вкара още в 7-та минута и на практика уби интригата в мача. За Босна остана утехата, че в два мача не загубиха от Испания (равенства 1:1 в Зеница и Валенсия), който вече се очертаваше като световен хегемон.
Квалификациите за Евро 2008 бяха пропиляни с лека ръка, след 5 загуби в последните 5 мача.
Беше ред на два епични цикъла. Първият - за Световното в ЮАР и отново прати Босна в група с Испания, който току що се бе окичил с европейската титла. Този път бившата югорепублика нямаше противодействие срещу „ла фурия" и тихо и кротко падна с 0:1 като гост и 2:5 у дома. Ще бъдат запомнени обаче двете хубави победи над Белгия - 4:2 в Генк и 2:1 в Зеница, които пратиха отбора на плейоф за класиране на първенството, за пръв път в историята му.
Тук обаче бе задействан поредният мрачен сценарий на ФИФА - събраните точки в квалификациите нямаха никакво значение, тимовете бяха сортирани по техния коефициент до този момент в световната ранглиста. Централата не може да си позволи прекалено голям брой футболни джуджета да стигнат до толкова комерсиален турнир и да подбият пазара. Скромната като репутация Босна разбира се бе пратена в урната на непоставените и се наниза на много по-силния състав на Португалия.
„Драконите", както е прякорът на босненци, се представиха достойно срещу другата иберийска държава. В Лисабон те удариха цели три греди, но Португалия успяха да изтръгнат победата след гол на Бруно Алвеш. За реванша в Зеница буквално цялата нация се вдигна, за да донесе победата на своите.
В двата дни преди съдбоносния мач португалците бяха тотално тероризирани с лошо обслужване в хотела, където бяха отседнали, с бормашини в 3 сутринта и бурно крещене на фенове под прозорците им. Класата и опитът обаче отново си казаха думата и Раул Мейрелеш попари надеждите на всички босненци в началото на второто полувреме.
В следващия квалификационен цикъл последва ново класиране на плейоф и ново дежа вю. Босна остави Румъния зад себе си, в битката за място на Евро 2012, но отново на пътя им се изправи Португалия. Този път победата на португалците не бе толкова инфарктна - рутинно равенство 0:0 като гост и погром с 6:2 у дома. И отново горчиво усещане в гърлото, че си бил много близо до нещо и си го изпуснал в последния момент...
Сега на Босна се отдава великолепен шанс да поправи неуспехите от миналото. Групата им за Мондиал 2014 в Бразилия е повече от приемлива - най-силните имена в нея са Гърция и Словакия. Отборът вече взе с отличен първите си два мача - 8:1 с Лихтенщайн и 4:1 с Латвия, но тепърва ще разкрива пълния си потенциал.
Сегашното поколение безспорно е най-талантливото в историята на босненския национален отбор. Сигурен вратар в лицето на Асмир Бегович от Стоук Сити, мощна халфова линия - Миралем Пянич (Рома), Звездан Мисимович (Динамо Москва), Сеняд Лулич (Лацио) и Сеяд Салихович (Хофенхайм) и атомно нападение - Един Джеко (Ман Сити) и Ведад Ибишевич (Щутгарт).
Към това прибавяме куп прилични футболисти от Фрайбург, Газиантеп и руската Висша лига и получаваме един солиден тим. Ако трябва да откроим една по-слаба линия, това все пак е защитата, където най-сериозното име е единствено Емир Спахич от Севиля. Селекционерът на „драконите" също респектира - легендата Сафет Сушич, участник на две световни и едно европейско първенство, с над 350 официални мача за френския гранд Пари Сен Жермен.
В петък за симпатичния и корав състав предстои поредният рубикон - гостуване на ст. „Йоргос Караискакис" в Атина. Сблъсъкът със сигурност ще се окаже ключов за по-нататъшното развитие на ситуацията в групата. Пагубната дестабилизация в Гърция оказва сериозно влияние и върху националния отбор, който, въпреки че се класира за Евро 2012 и печели повечето си мачове напоследък, определено не е в най-доброто си състояние. Босна трябва да вложат всичко от себе си и да използват поредния шанс, който им се открива. Иначе после може да е късно...
