Манчестър Юнайтед скъса с куп свои традиции за едно лято, но и това не бе обикновено лято в историята на клуба.
С идването на Луис ван Гаал за първи път от 40 години на "Олд Трафорд" забравят за системата с четирима защитници, за да видят действа ли 3-5-2, която холандецът е решил, че е най-ефективна и прилага от няколко сезона.
Но това далеч не е най-голямата промяна в стила на клуба.
Юнайтед скъса със завета на Фъргюсън - ако ще даваш милиони, давай ги или за млад играч, който да бъде лидер в клуба за десетилетие, или за топ звезда, но по една на лято.
През годините неведнъж "червените дяволи" чупеха трансферния рекорд на Великобритания - с Рио Фърдинанд, Уейн Рууни, Димитър Бербатов. Все играчи в 30-милионната категория. Но те бяха взимани определено в унисон с политиката и стратегията на клуба, както и в различни години.
Но това лято не е като другите - Юнайтед за първи път от 19 сезона изпусна място в Шампионската лига. Оставете настрани това, че няма да среща Реал и Барселона на терена.
Марката остава далеч от световната битка на емблемите и екипите, а касата губи близо 70 милиона лири за 12 месеца.
Комбинацията от двете, добавена към застрашителното подсилване на конкуренцията за топ 4, направи трансферната офанзива задължителна.
Защото - не се заблуждавайте: Колкото и внушителна да ви се струва селекцията на Юнайтед, отборът е все пак играе в лигата на шампиона, обигран и качествен Сити, изглеждащия плашещо Челси, много силен млад и амбициозен Ливърпул, зрял и подсилен Арсенал, а прибавяме и Тотнъм, Евертън, Нюкасъл - отбори, които правят конкуренцията на върха в Англия убийствена.
Без да похарчи пари, Юнайтед бе обречен да пропусне Шампионската лига и догодина, а това може да значи влизане в спирала, която да ускори пропадането на тима в статута му на водеща сила. Нещо, което никой на "Олд Трафорд" не иска да допусне.
170 милиона лири са страшно много пари, а дадени за шест играчи са направо богатство. Но риск ли е трансферната политика на Юнайтед?
Радамел Фалкао идва за 6 милиона лири под наем, като опция позволява да бъде купен идното лято за 45 милиона. Но тогава Тигъра ще е на 29 години и въпросът е как ще се е адаптирал към английската игра. И ще може ли Юнайтед, ако е изпуснал пак влака за топ 4, да си го позволи?
Дейли Блинд (24 г.), Маркос Рохо (24), Андер Ерера (24), Люк Шоу (18) и Анхел ди Мария (26) са добра инвестиция поне с оглед на възрастта им. Съвсем друг е въпросът на точните позиции ли са, които имаха най-сериозна нужда от подсилване.
Юнайтед трябваше да купува, дори нарушавайки заветите на Фъргюсън, а за ужас на сър Алекс - и разпращайки с лекота и градените от него младоци като Уелбек (на съперника Арсенал) и Клевърли (който не успя да направи трансфер).
Тези 170 милиона лири ще са добра инвестиция, ако "червените дяволи" се върнат в ритъма на Шампионската лига и завъртят пак машината за пари и слава.
Ако обаче не стигнат до топ 4, следващото лято ще е още по-турбулентно.
