Във футбола силата на националното първенство отдавна не оказва влияние на силата на националния отбор. Въпреки че имат едно от най-силните, ако не и най-силното първенство в света, англичаните например не са печелили трофей с националния си отбор от 1966 г. Холандия игра на финал на световното първенство, но клубовете й в никакъв случай не са сред водещите в Европа. Първенството на Испания е сред топшампионатите на Стария континент, но националният отбор е изграден почти изцяло от футболисти от два отбора - Реал и Барселона.
На световното първенство в Германия преди пет години Италия бе №1, събирайки един отличен отбор. Когато италианските клубове бяха хегемони в Европа обаче националният тим не можеше да се похвали със същото.
Всъщност италианците като че ли се представят най-добре след големи скандали, разтърсили футбола им. И преди Испания'82, и преди Германия 2006 калчото бе белязано от корупционни скандали на клубно ниво.
„Адзурите" винаги са били непредсказуеми по отношение на изявите си. Никога тимът не стига до успеха по простия начин. В ЮАР миналата година тимът бе като мишена и едва в последния мач заигра нещо приличащо, макар и от далеч на футбол. Но обречеността бе на всяка крачка, въпреки опитите на играчите да се измъкнат от сложната ситуация. Въпреки головете на Ди Натале и Куалиарела Италия остана на последно място в групата. Това участие на световното първенство, в което „адзурите" не успяха да вземат нито една победа, застави ръководителите на местния футбол да признаят: епохата на Липи в националния тим приключи. Трябваше да бъде изграден нов отбор, а за това бе нужен нов треньор със собствен подход.
С тази сложна задача обаче не бяха готови да се нагърбят дори някои от най-големите треньори на Апенините. Да поеме представителния състав след две неуспешни участия на големи турнири можеше само наставник, за когото работата в националния тим е чест.
Чезаре Прандели пое една почти матирана Италия. Липи бе оставил ключовите играчи от Германия 2006, без изобщо да се замисля за бъдещето на тима. Дори „адзурите" да бяха се представили на ниво в ЮАР, за Евро 2012 трябваше да бъдат направени много промени. Въпреки изключителните качества на Буфон и компания този състав неумолимо остаряваше физически. Още в хода на световното първенство се оказа, че никой не се е замислил за смяна, ако Буфон се контузи. Бе ясно и че Канаваро не е този, който беше преди.
Какво всъщност промени Прандели? Или по-скоро кого?
Най-напред той намери надеждни заместници на Буфон в случай на беда. Салваторе Сиригу и Емилиано Вивиано са не лоши вратари, които получават повиквателни заради заслугите си, а не по навик.
В защита на световното първенство Липи разполагаше със седем футболисти. От тях останаха само Маджо, Крисчито и Киелини. Прандели следи внимателно срещите от Серия "А" и затова повика Федерико Балцарети - забележителен краен защитник. Въпреки някои пропуски в средата на отбраната новия треньор продължава да залага на тандема Ранокиа - Киелини, в който Джорджо неочаквано се оказа „ветеран". По време на мачовете пък Прандели често вика Ранокиа при себе си и нещо му обяснява и го учи.
Чезаре не се бои да прави смели крачки, съдействайки за натурализацията на Мота. Отборът пък се доверява на треньора и на неговите решения. Ротацията в състава присъства, но никой не се чувства излишен.
Прандели не се притеснява дори да вика трудните като характер Балотели и Касано. Треньорът е уверен в себе си, в избора си и не се притеснява да обновява отбора, без да се съобразява с реакциите на феновете, за които някои от новите имена са непознати.
Когато треньорът знае какво иска, отборът също разбира задачата си. В квалификационната си група Италия изигра вече шест мача. В пет от тях тимът записа победи, в един завърши наравно. На родна земя „адзурите" играят резултатно, опитват се повече да комбинират и да се движат, следвайки първоначално начертания план от наставника.
„Имаме много добри полузащитници, които умеят да работят с топката и да сменят позициите си. Това е нашият нов стил на игра, но този футбол ни харесва. Опитваме се да усвоим този стил, който е характерен за испанците. Нужно ни е време, но смятаме, че на Евро 2012 ще сме се доближили до тях", споделя Андреа Пирло.
Разбира се, той не говори за буквално копиране. Но от резултата, който постигнаха испанците с тази игра, Италия няма да се откаже. Те имат и допълнителни плюсове - тактическата дисциплина и здравата отбрана.
Истинското лице на новата „скуадра адзура" може да бъде оценено едва след година - на финалите на европейското в Полша и Украйна. Сега е видно, че тимът има желание да се промени към добро и работи над грешките от близкото минало. Италия се променя и това няма как да не радва. Колкото повече силни отбори се съберат в Полша и Украйна, толкова по-интересно първенство ни очаква.
