Лондон в събота преди обяд. Това звучи като рай за футболните фенове, които пълнят пъбове от Тотнъм до Уимбълдън, оцветяват станции на метрото с омотаните около вратовете си шалчета, пеят песни за десетки отбори и акомпанират със звука на отварянето на поредната кутийка с бира. В мегаполиса съботата е ден за футбол, срещат се агитки на десетки отбори, пристигащи да гостуват на някой лондонски тим или заминаващи да подкрепят такъв някъде из Англия.
Когато „сините" залеят „Фулъм Роуд" и тръгнат към своя дом „Стамфорд бридж", те минават покрай стар пъб, който се казва „На края на света". След него започва най-изисканият квартал в централен Лондон. Тук е Челси. Домът на футболния клуб с вдъхващите респект свои привърженици, наричани през 80-те „Headhunters" ("Ловци на глави"). Това е и клубът, който промени английския футбол, след като го оглави Роман Абрамович. От 8 години Челси живее в мечтата на запалянковците, а Висшата лига следва пътя на големите пари и комерсиализацията.
В събота тук ще дойдат разколебаните „артилеристи" на Арсен Венгер. Един от малкото елитни клубове, които не последваха сляпо пътеката на Роман и не купуват мегазвезди с неизчерпаемите средства на собствениците си. Арсенал има друга философия на игрището, въпреки че маркетинговата му стратегия извън терена е много успешна.
Това дерби не е вражеско, а някак по-скоро битка за това кой е най-големият отбор на Лондон. В града са разделени за това владичество, мнозина сочат Арсенал, други са категорични - Челси. За „артилеристите" най-омразен съперник е Тотнъм, съседът от Северен Лондон. За Челси големите дербита са срещу съвсем близките като география Фулъм и Куинс Парк Рейнджърс. Мачовете с Арсенал са някаква аристократична форма на доказване кой е №1 в града.
В последните години „сините" набраха огромна инерция, феновете им сред младите се множат. На терена Челси спечели пет поредни сблъсъка до победата на Арсенал в последната им среща през пролетта.
Сблъсъкът ще отговори най-вече на въпроса още ли е крехък този странен Арсенал. От лятото тимът е притеснителен и съмнителен, без основни футболисти, които бяха продадени. И с трансфери на паниката, направени в последния момент преди затварянето на пазара. Добавете и един куп младоци, вероятно с талант, но още далеч от това да са материал, годен за Висшата лига. И ето ви го този нов Арсенал. Той може да изригне за едно полувреме и да обърне Удинезе в Италия. Да удари и Олимпик в Марсилия. Но не и да бие голям отбор от Висшата лига, поне засега. Срещу Ливърпул Арсенал рухна в последните минути, от Юнайтед получи 8 гола, загуби и бе надигран и от Тотнъм, а в първия кръг не успя да победи Нюкасъл - 0:0. Това са четири от първите седем тима в класирането. Срещу останалите два - Челси и Сити, тестовете тепърва идват.
Челси е силен по дух и с нов футболен мироглед при Андре Вияш-Бояш. Победен изненадващо от Куинс Парк Рейнджърс, не и без помощта на съдията, отборът ще е гладен за реванш. Завръща се и Фернандо Торес, който започва да прилича на онзи нападател, наричан някога Хлапето и гледан със страхопочитание по света.
Арсенал няма много аргументи да е фаворит. Един от тях обаче е липсата на диктатора Дидие Дрогба, който е нанизал 13 гола във вратата на „артилеристите". Нападателят е наказан за три мача.
Голове, спорове и битка за правото да се наричаш №1 в Лондон поне за година. Това ни чака на „Стамфорд бридж". Ще си струва, това е сигурно. На Челси - Арсенал никога не е скучно.
