"Здравей, аз съм Икер Касияс и това е моят номер".
Във вторник по обяд славният вратар изпрати чрез WhatsApp едно и също съобщение до 19 души - шефовете на регионалните структури на Кралската испанска футболна федерация (RFEF). Той реши да информира лично всеки от тях за намерението си да оглави испанския футбол, макар и с ясното съзнание, че голяма част от тях са верни на настоящия президент Луис Рубиалес.
За разлика от България, където всеки клуб има по един равностоен глас, в Испания именно влиянието на 19-те провинциални ръководители е решаващо. Въпреки наглед обречената кауза, Касияс тръгва на битка. За крайната победа обаче ще му трябва нещо повече от статута на един от най-великите футболисти в историята на страната.
Президентските избори, които ще противопоставят Сан Икер на Рубиалес, трябва се състоят до края на 2020 г.
Тепърва ще стане ясно дали ще бъдат насрочени преди началото на европейските финали, както настоява сегашният шеф, или ще бъде избрана дата за есента, както диктува законът, когато става дума за олимпийска година. Решението на 38-годишния вратар да поиска властта в испанския футбол веднага бе последвано от съобщение и за официалния край на легендарната му кариера - 9 месеца, след като претърпя инфаркт на тренировка на Порто. Слава Богу, Икер бързо спечели битката за здравето си, но сега му предстои ново опасно изпитание.
Любимецът на феновете на Реал (Мадрид) и обкръжението му залагат на тесните връзки, които Касияс е изградил на всички нива във федерацията благодарение на неизменното си присъствие (още от 15-годишен) във всички национални гарнитури. С Ла Роха стражът спечели една световна (2010), две европейски титли (2008 и 2012) и се превърна в национален герой; сега се надява, че именно огромният престиж ще му помогне да катурне тежката електорална машина на Рубиалес.
Все още не е ясно кой ще влезе в екипа на Икер, но усилено се спрягат Пуйол и Иниеста - приятелството му с легендите на Барса неведнъж е помагало при потушаването на пожарите в съблекалнята на Испания.
Говори се и че Касияс вече контактува активно с кабинета на премиера Педро Санчес - макар и правителствените пиари веднага да отрекоха. Според близки до Икер, стратегията му ще е да залага на диалога, компромиса и търпението - в контраст със скандалджията Рубиалес, който воюва постоянно и на много фронтове.
Разбира се, като икона на испанския футбол, Касияс води с унищожителна преднина в анкетите сред феновете. Народната любов обаче не печели избори - Икер трябва да намери начин да убеди 139-те делегати с право на глас, че той е правилният човек. Проблемът е, че 140-ият, президентът Рубиалес, контролира голяма част от вота благодарение на влиянието си върху 19-те регионални председатели.
Повечето от последните бяха верни хрътки на предишния президент Анхел Мария Вияр в продължение на 29 години, преди да му забият нож в гърба и да го предадат покрай огромния корупционен скандал, довел до свалянето му. Поне седмина от споменатите зонални босове продължават да са разследвани по този случай, макар Рубиалес всячески да се опитва да ги пази и да ги изкара невинни. Услуга за услуга - именно местните „барони" го направиха президент през 2018 г., а сега отново се очаква да са в предните линии за запазване на статуквото.
Дори така обаче Рубиалес трябва да се притеснява.
Реномето му вече е сериозно разклатено покрай постоянните скандали и разследвания, които текат и към днешна дата. ФИФА и УЕФА вече са твърде чувствителни на теми като прозрачност и добросъвестно управление, след като Блатер и Платини си заминаха заради корупция. Напук на внушенията на президента на испанския футбол, че се радва на безрезервна подкрепа от двете международни институции, напоследък от Нион и Цюрих излъчват различни сигнали - особено покрай странните му изпълнения като „продажбата" на турнира за Суперкупата на Саудитска Арабия.
Освен това Рубиалес сътвори серия от скандални уволнения и назначения на ключови постове, включително на селекционерския - първо с Лопетеги, а после с Луис Енрике и Роберто Морено. Малцина харесват методите му на управление, още по-малко му вярват.
Козовете на Касияс? На този етап той държи две сигурни провинции - Мадрид и Кастия-Леон.
Твърди се, че още четири вече са готови да го изслушат. На негова страна е и шефът на Професионалната лига Хавиер Тебас - един от най-яростните врагове на Рубиалес. Освен на професионалния футбол, Касияс може да разчита и на вота на аматьорските клубове, които също са под шапката на Тебас. Синдикатът на футболистите (AFE) е друг от потенциалните съюзници, с което вече бившият вратар набира доста солидна стартова поддръжка. Според някои версии всъщност Тебас е основната движеща сила зад кандидатурата на Касияс.
От друга страна обаче това е доста опасно за реномето на Икер, който трябва добре да прецени отношенията си с Тебас. Последният е човекът, опитал да телепортира мачове от Ла Лига на територията на САЩ - инициатива, която срещна яростен отпор от УЕФА и ФИФА. Нито една от двете централи не би погледнала с добри очи на вариант, в който президентът на Профилигата печели огромно влияние във федерацията (през Касияс). Най-малкото това би бил крещящ конфликт на интереси.
Касияс със сигурност трябва да е наясно, че този мач ще е много по-труден, дори от финал на световно или Шампионска лига, а за спечелването му ще трябват не просто героични прояви, но добре изпипани ходове и доверени съотборници.
Залогът не е просто шефското кресло в испанския футбол, а и реномето му на национален герой. Защото историята помни и доста развенчани легенди, потеглили с най-добри намерения.
