Промени ли Моуриньо Реал (Мадрид)?

Показателен момент в борбата на Моуриньо за суверенитет в Реал стана януарската пресконференция, чрез която треньорът се опита да притисне клуба да купи още един нападател. Той настояваше, че в името на това да има три "деветки" е принуден да използва на тази позиция Кристиано Роналдо.

"Роналдо не е нападател", изрази недоволството си наставникът. И някак, уж случайно, Моуриньо провокира и криза в управлението на клуба, след като паралелно с искането за нов играч прокара и това за отстраняването на Хорхе Валдано.

За да потуши скандала Перес се съгласи с привличането на трети нападател и Реал взе под наем Адебайор. Така Жозе вече имаше на разположение него, Игуаин и Бензема. Краят на тази сага очаквано се оказа противоречив: в решаващите мачове португалецът продължи да залага на Роналдо като "деветка".

Когато към Реал се чуват обвинения, че е привлечен треньор с противоречива и конфликтна репутация, клубът отговоря, че критериите за избор на нов наставник с нищо не са се отличавали от онези, по които са подбирани неговите предшествениците. Мениджърите подчертават, че са разчитали само на това, че новият треньор ще донесе със себе си техническите умения, тактиката и целия си опит, който му е позволил на два пъти да спечели Шампионската лига.

В лагера на Реал не е прието да се говори за това, че Моуриньо е необходимото зло, с което клубът трябва да се противопостави на Барселона в периода на техния разцвет.

"Да признаем това означава да подарим на Барселона роля, която не им принадлежи", обясняват официалните лица от "белия" клуб. Никой в офисите на "Бернабеу" не свързва привличането на португалеца с крещящата необходимост да се спре превъзходството на най-големия съперник не само на терена, но и в социално и икономическо отношение.

Предишният век Реал бе лицето на испанския футбол. Но ако обърнем поглед към последните сезони ще се уверим, че е настъпила сериозна промяна в това отношение. Между 1970 и 1990 г. Реал става 10 пъти шампион на Испания срещу само две титли за Барселона.

От 1990 до 2011 г. обаче каталунците печелят първото място 11 пъти, докато Реал е златен медалист само 6 пъти.

Естествено, тимът от Мадрид не отстъпва безропотно позициите си. Нито един друг клуб в историята на футбола не е давал повече пари за трансфери от Реал след 2000 г. Само за последните четири години за нови попълнения са похарчени повече от 500 милиона евро.

Резултатът?! Една шампионска титла и една Купа на Краля. За тези 11 години Барселона печели 9 трофея, а клубът плати наполовина по-малко средства за привличането на играчи.

Повече от всички останали от това положение страда Флорентино Перес. Трофейната суша на клуба под негово ръководство започна още през 2003 г. Перес се нуждаеше от силна подкрепа и именно затова бе привлечен Жозе Моуриньо.

"Да побеждава - това е стилът на Реал (Мадрид). Това е единственият възможен стил за нас", заяви Перес при представянето на новия треньор преди година.

Но акцентирането върху стила на отбора няма как да не породи съмнения за увереността на президента. Той не може да не е знаел, че с идването на Моуриньо ще е принуден да се сбогува с ефектния и грациозен образ на футбола на Реал.

Перес обаче бе подкрепен от онова направление в клуба, което смяташе, че прагматизма трябва да измести красотата. "Който побеждава се продава по-добре", мотивираха се в обкръжението на президента. "Реал не може да бъде неудачник". Точка.

В играта на Реал обаче няма определен почерк. Работата на треньора се вижда повече извън терена, където той разпали истинска война, за да докаже, че има заговор срещу него. Португалецът уверява, че в конспирацията участват всички: съдиите, телевизията, УЕФА и всички останали, които са на страната на Барселона. А в същото време упълномощени от клуба лица твърдят: "Не съществува умишлена стратегия, която да цели да бъде увреден имиджа на Барселона. Това са само емоции, родени от битката за трофеите".

Рафа Гереро, бивш съдия работил в Примера Дивисион е убеден, че "най-добрия клуб в света, който разполага с най-добрите играчи на планетата, тренирани от най-добрия треньор, никога не бива да се оправдава като слабак. Искаме да изкореним насилието във футбола, но подобни действия само подклаждат жестокостта. Футболът е за играчите и децата. Ето защо сме на терена. Но играчите загубиха ролята си на главни действащи лица. Този сезон се превърна в монолог на един треньор".

Хосе Луис Нуено, професор по маркетинг в IESE и автор на изследването върху търговската стратегия на Реал (Мадрид) смята, че сега образът на клуба е доста пострадал. "Да твърдиш, че показаното от Барселона е театър е все едно да смяташ, че зрителите отиват на мач единствено, за да крещят на воля. Кой играч не изпълнява своя роля на терена?

Очевидно, е че това заявление е насочено преди всичко към УЕФА, но мадридистите споделиха тези чувства и се обединиха около отбора. Това обаче е начин да организираш обществото. Девизът "Ние сме сами против целия свят" е много разпространен днес в Мадрид. И е отличен способ за обединение. Тази стратегия обаче не се използва съзнателно, а работи на интуитивно ниво.

За пример може да вземем нормалното училище. Барселона представлява група добри деца, които се държат прилично и посещават редовно училище. Срещу тях е пълната им противоположност Реал, който прилича на хулиганите с пиърсинг", отсича професорът.

"Моуриньо е добавена стойност, той не е Реал. Той е като непоносимо дете, но иска да бъде звезда. Той е харизматичен и склонен да засенчва играчите. Странно е, но ако анализираме нещата от тази гледна точка, Гуардиола притежава повече качества, които традиционно се ценят от мадридистите", допълва професор Нуено.

В ръководството на клуба обаче уверяват, че нещата не стоят точно така. Моуриньо е ярък пример за "галактико", добавя известност и дава сила на образа на Реал. Той връща в клуба понятие като конкурентноспособност, кара играчите да са готови на жертви в името на благото на отбора. В клуба настояват, че болшинството сосиос подкрепят треньора. Феновете са убедени, че именно Моуриньо е разбудил позаспалото кралство, като за тази цел се е отървал от ненужните маниери.

В Реал никога не са стояли зад треньора. Там уволниха Хайнкес след успеха му в Шампионската лита, Дел Боске - след победа в първенството, а Бенито Флоро след като спечели Купата на Краля. Тази купа обаче се цени повече от привържениците, защото ръководството поставя пред тима съвсем други задачи от планитарен мащаб.

Но именно това е и единственият трофей, който тимът от столицата спечели под ръководството на Моуриньо. И въпреки това ръководството го подържа повече, от когото и да било от неговите предшественици. На "Бернабеу" очевидно са готови да следват своя пророк до край.