Пулсът му се учестява. Страстта гори ярко в очите му. "Липсва ми да играя за Англия повече от всичко", заявява той. В момент, в който националният отбор е играл контрола с Норвегия пред едва 40 000 зрители, е хубаво да го чуеш от устата на Бекъм.
Изминаха пет години от мига, в който Дейвид остави националната фланелка след 115 мача, последният от които квалификация с Беларус на "Уембли". За личност, която се превърна във футболна икона за целия свят, бялата фланелка все още има специално значение.
Докато го слуша човек, осъзнава, че ентусиазмът му е все същият, какъвто виждахме у него на терена.
"Обичах лагерите, мачовете, капитанската лента и всичко, което е свързано с това да си част от националния отбор", разкрива той. "Това са най-славните ми моменти като играч. Липсват ми Манчестър Юнайтед и Реал Мадрид, както и всички други отбори, за които играх, но най ми липсва националният отбор - квалификация, световно или контрола, няма значение", категоричен е Бекс.
И той липсва на Англия. Доза "Бекъм" в съблекалнята би била полезна за Рой Ходжсън и разколебаните му възпитаници на старта на евроквалификациите. "Когато не победиш Коста Рика, Уругвай и дори италианците на световното, е разочароващо", казва той.
Дейвид жестикулира, но движенията на дясната му ръка са ограничени от превръзка. Той падна от мотор, опитвайки се да избяга от папараци в Лос Анджелис през лятото. "Ръката ми ще се оправи, но не съм сигурен дали моторът ще може да бъде ремонтиран", пошегува са Бекъм.
Същото може да се каже и за националния отбор на Англия, но Дейвид вярва в младите играчи, които получиха повиквателна от Ходжсън.
"Намерението на Рой е да подмлади отбора. Повечето от по-опитните играчи се отказаха. Стивън Джерард и Франк Лампард прекратиха кариерата си в първия тим, а сега Уейн Рууни е най- опитният и е капитан, така че има около кого да се гради."
Решението да се гласува такова доверие на Рууни бе прието с цинизъм от част от феновете, нещо с което трябваше да се справя и Бекъм преди години. "Направих някои грешки като капитан, но постепенно израснах и станах по-зрял. Разбираш, че носиш голяма отговорност не само на терена, но и извън него. Трябва да служиш за пример."
"Уейн винаги е играл със сърце и сега няма да бъде по-различно. Той ще работим здраво, за да дава пример на съотборниците си. Никога не съм се крил като капитан и Уейн никога няма да се скрие, дори когато има трудни моменти на терена, в които не бележи или не играе най-добрия си футбол."
"Никога няма да го видите да се скатава. Това ще бъде едно от най-силните му качества. Рууни е лидер, а плановете на Рой се въртят около играчи като Рахийм Стърлинг, Даниел Стъридж, Дани Уелбек и останалите."
10 години след европейското в Португалия, Дейвид все още съжалява за пропусната възможност от "трите лъва". Миналата седмица близкият му приятел Гари Невил също сподели мнението си, че това е бил най-добрият шанс за англичаните за значим трофей от световната титла през 1966-а.
Англия отстъпи на четвъртфинал на домакина Португалия в Лисабон след изпълнение на дузпи, а 18-годишният Уейн Рууни беше сменен заради контузия след само 27 минута. Когато той излезе, с него напусна терена и вярата на англичаните.
"Когато Уейн получи травмата, всички го усетихме. Той беше такава заплаха за противниците още в ранна възраст. Имаше много талант."
Тези дни са минало за Бекъм, който има други проекти в живота си, след като се отказа от футбола. Засега Дейвид няма планове да става треньор.
"Идеята да стана мениджър не е минавала през главата ми. На този етап нямам интерес към треньорската професия. Ако някога променя мнението си, ще го направя по каналния ред като Скоулси, Гигси, Бъти, Гари и Фил", убеден е той.
Бекъм има такъв голям опит и толкова много познания за играта, но никой не потърси мнението му в дискусията за бъдещето на националния отбор, която се проведе миналата седмица.
Той милее за представителния отбор, в който бе помощник на Фабио Капело на световното през 2010 г., което пропусна заради контузия. "Не, никой не ме потърси. Отказах се преди година и нещо и си върша моите дела, но ако мога да помогна на националния отбор или на английския футбол, бих бил много горд."
Бекъм е зает човек. На 39 много неща се случват в живота му, но един специален ангажимент заема централно място. "Пенсионирах се, за да бъде таксиметров шофьор на моите три момчета," шегува се той.
Бекъм описва живота си и повечето родители биха се разпознали. Дейвид обожава всяка минута със своите наследници
"Качвам се в колата в 7:00 ч. сутринта и съм на разположение, докато свършат - всеки със своите си задължения. Аз съм шофьор на такси. Те всички тренират в различни дни, а аз присъствам на заниманията. За капак дъщеря ми ходи на балет. Ако преди 15 години някой ми беше казал, че ще имам три момчета в Академията на Арсенал, никога не бих му повярвал. Изпитвам огромно уважение към Арсенал и Арсен Венгер и съм горд, че те са там", откровен е Дейвид.
На 15-годишния Бруклин, Круз (12) или Ромео няма как да им бъде лесно през уикендиите, когато баща им застава на тъчлинията, за да ги гледа. И как да е другояче, когато те гледа един от най-добрите в английския футбол за всички времена?
"Не бих казал, че това се отразява чак толкова на Бруклин, но той чувства напрежение, когато излиза на терена. Ако играта не му върви, чува какво говорят другите деца. На най-малкия, Ромео, не му пука за тези неща. Все пак има двама по-големи братя. Горд съм, че искат да играят футбол. Това ги прави дисциплинирани и организирани. Графикът в Арсенал е строг, а треньорите им са много добри."
Бекъм знае какво е да живееш с напрежението и големите очаквания още като момче, след като е един от знаменития клас 92 на "червените дяволи" и премина през цялата йерархия на "Олд Трафорд".
"Бяхме още деца, но можехме да видим как Сър Мат Бъзби пуши лулата си. Имаше отделна стая за Сър Алекс. Това е част от историята. Когато си израснал на "Олд Трафорд", феновете имат специално отношение към теб."
"Чувството е все едно аз да гледам как синовете ми бележат или пък как моите родители се радват на някой мой гол. Имах чувството, че по трибуните на стадиона имаше 75 000 мои родители. Сигурен съм, че новият мениджър ще запази тази традиция и затова ми е тъжно, че Даниел Уелбек напусна, след като е част от отбора от 8-годишна възраст", каза Дейвид за последните събития при "дяволите".
Страстта винаги е била част от знаменития футболен път на Дейвид и продължава да е така. А фактът, че Англия и Юнайтед винаги могат да разчитат на него, е повод за оптимизъм.
