Националите тръгнаха на дълго азиатско приключение в края на сезона, а за мнозина въпросът е: От какъв зор? Всъщност отговорът на най-предно място се крие в невъзможност да се доредим за мач със сериозен противник в Европа, а по-сетне - в плана на Любо Пенев за стратегически подход преди есенните квалификации.
Селекционерът знае, че наесен идват три гостувания в серия 2 залепени (6 и 10 септември с Италия и Малта) и 1 месец по-късно - на 11 октомври имаме визита в Армения.
По такава схема, според оптималното като намерени съперници, е построена и лятната подготовка на националите. 30 май и 4 юни две гостувания срещу силен и слаб съперник (Япония и Казахстан), а на следващата възможна дата - 14 август, пак визита, този път на отбор от средна ръка - Македония.
Любо си е направил сметката, въпреки че едва ли е доволен от имената на противниците за проверките. 3 гостувания за загрявка преди 3-те гостувания наесен, които вече имат решителен характер.
Дългите пътувания също са убийствени, но е ясно, че мачът в Казахстан бе ключът към това турне, а от него БФС ще вземе някой лев. Двубоят съвпада с откриване на нов стадион и се предполага, че контролата от наша гледна точка е приета по чисто финансови причини.
Срещата с Япония бе уредена много по-късно, а виж тя, вече е сериозен мач. Две седмици след дуела с новата Пенева чета, тимът на Алберто Дзакерони отива на Купата на Конфедерациите в Бразилия и ще играе срещу някои от най-силните играчи и отбори в света.
Този мач дава смисъл на турнето. Любо не се притеснява да опитва с някои нови имена, като Стефан Велев от Левски и Спас Делев от ЦСКА. Разбира се, Велев и Делев едва ли са някакво решение на проблемите на националния, но... това имаме, това взимаме.
Съставът като цяло се нарежда от само себе си, но вече започват да се виждат пробойните. Преди година нападатели в чудесна форма имаше няколко, сега е само Ивелин Попов (Кубан).
Останалите са споменатият Делев (след безличен сезон на ЦСКА), Емил Гъргоров (играл нередовно заради травми в Лудогорец), Илиан Мицански (изиграл едва 7 мача в Инголщад, запазил в края мястото си във II Бундеслига) и отпадналият в трета италианска лига с Виченца Валери Божинов.
Добра компания, а?
Учудващо, Любо викна четирима вратари само за два мача, но се оказа, че Ники Михайлов изобщо няма да пътува. Влади Стоянов от Лудогорец и Пламен Илиев от Левски са добра алтернатива, но повиквателната за загадката-резерва Михаил Иванов (резерва на Илиев в Левски) повдига вежди.
В защита и халфовата линия всичко е ясно, няма и с кого да изненадаме света. Класата се придава от Иван Иванов (Партизан) в отбрана и триото в средата, което вече се наложи - Дяков, Миланов и Манолев. Останалите са играчи от "А" група в съмнително емоционално и кондиционно състояние като Гаджев от Левски, Златински от Локо (Пд) и споменатият Велев. Задачата на Любо е националите да се чувстват като отбор и в самолета, и в хотелите, и на игрището. Затова групата рядко се променя в основната си част, независимо с кого играем.
Пенев досега е доказал, че си знае работата как се прави колектив и отбор. Никой не може да каже, че е очаквал да имаме 10 точки досега в групата. Никой и не вярваше, че ще имаме шансове за класиране. Разбира се, не сме направили нищо, докато ... не направим нещо и на теория. Но свършеното дотук е отлична основа.
В четвъртък с интерес ще гледаме мача с Япония. Още един шанс да докаже тимът на Любо, че не подценява нито един мач и се хвърля здраво. Защото ако стане обратното, може да отнесем някой бой от силните японци.
А няма нещо, което ядосва Любо повече от загубите без сърце.
