Когато Андре Вияш-Боаш пое отбора на Челси през юни 2011, той едва ли е очаквал, че атмосферата в съблекалнята ще се превърне в най-големия му проблем през неговия първи сезон в английския футбол.
Тази съблекалня, пълна с звезди от цял свят - опитни професионалисти, би трябвало да е мечта за всеки треньор. Горчивата истина обаче е, че от раздялата с Жозе Моуриньо през 2007 г. насам "властта на играчите" се разрасна до такава степен, че е видно, че най-опитните сред тях имат влияние върху богатия руснак, който разписва чековете.
Единствено играчите си знаят как се е стигнало дотам, но изглежда, че самите те като колектив станаха жертва на собствения си успех при Моуриньо. Победите под негово ръководство донесоха нов хоризонт на очакванията, който трябваше да бъде достигнат и надминат. Само че вместо това, след отпътуването на Специалния, те станаха архитекти на своя провал, вярвайки безрезервно на идеята, че могат да успеят единствено по начина на Моу.
Изключенията
На "властта на играчите" временно бе сложен край по време на престоя на Луис Фелипе Сколари като мениджър, който искаше да трансформира Челси в по-флуиден и офанзивно ориентиран тим, а сега със същия проблем се сблъсква и Вияш-Боаш в опитите си да промени характера, мисленето и стила на отбора.
Единствените треньори, които спечелиха трофеи след ерата на Специалния, бяха Гуус Хидинк и Карло Анчелоти. Холандецът изведе "сините" до Купата на ФА през 2009 г., а Анчелоти постигна дубъл през 2010. Но, като погледнем внимателно, те направиха съвсем минимални проблеми в сравнение с тактиката на Моуриньо.
Хидинк бе само за няколко месеца начело след уволнението на Сколари и просто бе длъжен да използва системата, на която футболистите бяха свикнали - наследеното още от португалеца 4-3-3. Челси на Анчелоти също игра предимно в тази схема, макар че италианецът често превключваше и на 4-4-2 "диамант", която му бе донесла успехи в Милан. Но подходът към мачовете се базираше на същата дълбока защитна линия, която рядко напускаше местата си, и на контраатаките, характерни за времето на Специалния. Така че най-успелите мениджъри след него просто се възползваха от неговото наследство.
Смяна на стила
Сколари държеше на бързия футбол с къси пасове и много движение. За съжаление, той не успя да го наложи в състав, където преобладаваха привлечените от Моуриньо играчи, които се различаваха от бразилските и португалските национали, с които бе работил. В крайна сметка, той не получи необходимото време, за да проведе своята реформа, а, според слуховете, недоволството в съблекалнята доведе до неговото освобождаване.
Сега Андре Вияш-Боаш опитва нещо подобно. Той иска отбранителната линия да е изтеглена по-напред, отборът му да пресира противника, да си подава топката по-бързо и да контролира играта.
Както своите предшественици след Моу, той обаче не разполага с бюджет за закупуване на достатъчно нови играчи, които да му позволят да осъществи идеите си. Със сигурност младият мениджър би бил повече от щастлив да разчита на 120 милиона паунда, които бяха осигурени на Клаудио Раниери през 2003. За негово съжаление, Роман Абрамович обаче вече не изглежда склонен да хвърля подобни суми. В тази ситуация АВБ трябва да осъществява реформите си бавно, правейки и стъпки назад, за да може в бъдеще да крачи напред.
Играчите срещу промяната
Приказките за недоволство у футболистите срещу мениджъра се появиха, както покрай загубата от Евертън в Премиършип, така и след тази от Наполи в Шампионската лига. А слуховете, че португалецът губи контрол върху съблекалнята логично водят и до следващите за негова смяна.
Вместо това може би трябва да си зададем въпроса защо "властта на играчите" се опитва да се противопостави на промените, налагани от мениджъра.
Дали не е защото по-бавни футболисти като Тери, Лампард, Оби Микел, Иванович и застаряващия Дрогба се притесняват, че след промяната в стила ще им покажат вратата? А те не биха намерили никъде другаде такава заплата. Или е твърде цинично да предполагаме това?
Абрамович плати 13 милиона паунда на Порто през лятото, за да освободят Вияш-Боаш. Най-малкото, което той трябва да направи сега, е да го подкрепи - както публично, така и на среща с тарторите в съблекалнята, които трябва да разберат, че никой от тях няма право да се чувства по-голям от мениджъра.
Нужен ли е по-силен Абрамович?
Да, той трябва да покаже твърдост. Несъмнено руснакът е успешен бизнесмен, съдейки по състоянието му. Така че няма начин да е слаба и колеблива личност.
Противоречие буди това, че навремето той сам изрази желание Челси да играе по-нападателно и атрактивно, а след това уволни първия мениджър, който се опита да постигне именно това - Сколари, и е на път да направи същото и със сегашния.
Роман Абрамович трябва да заяви недвусмислено на играчите, че Вияш-Боаш ще остане дълго време начело на отбора и че те трябва да се трудят здраво, за да се адаптират към стила на игра, налаган от португалеца, или ще бъдат заменени с други. И за да се засили тази подкрепа, ще е добре да предостави достатъчно пари на АВБ, за да си избере той още футболисти от същото тесто като лятното попълнение Хуан Мата.
Изводът от всички горни разсъждения е, че не може група играчи да се смятат за незаменими и по-важни от мениджъра.
Това просто не е рецепта за успех и докато Челси не реши вътрешните си проблеми и не започне полека-лека да заменя "старата гвардия", клубът ще има проблеми да достигне нивото на очакванията на своя собственик.
