Стартът на олимпийския цикъл винаги означава промени, време за експерименти и снизходително отношение. Поне такова трябва да бъде то за българския национален отбор по волейбол, който стартира днес участието си в тазгодишното издание на Световната лига.
С нов треньор (вече и на хартия), с различен отбор, но с все така високи очаквания. Няколко са причините, които карат специалистите у нас и в чужбина, да отписват България от списъка на фаворитите за турнира.
Първо - новият формат на Световната лига. След встъпването в длъжност на новия президент на Международната федерация (FIVB) Ари Граса, системата на състезанието бе променена значително в сравнение с устойчивия модел от последните години.
В турнира вече участват 18 отбора вместо досегашните 16. Разделението - две силни групи по шест отбора и една доста по-слаба.
Замисълът на Граса е ясен - да има много повече дерби мачове, които да са атрактивни за телевизионната аудитория и да няма място за отпускане. В предишни години системата позволяваше на даден отбор, откъснал се напред в класирането, да избира в кой мач да играе и да пази сили. Сега всяка грешка може да струва скъпо. И затова битката ще е до последно.
В групата на България са Бразилия, Полша, САЩ, Аржентина и Франция. В другия силен поток са Русия, Италия, Сърбия, Куба, Германия и Иран. От тези две групи за финалите се класират първите два отбора плюс домакина на турнира. В случая Аржентина.
Другият голям минус за националите е, че според новата схема те трябва да играят три пъти като гост и да приемат едва две домакинства. Което прави мисията още по-трудна.
Вторият важен момент са многото контузии в състава. Да, България стигна до четвъртото място на Олимпиадата в Лондон с един от най-младите състави. Но от него липсват не един, а няколко важни състезатели.
Заради травми от списъка за Световната лига отпаднаха центровете Теодор Тодоров и Николай Николов. Либерото Теодор Салпаров все още не е готов за игра, а Владимир Николов свали националната фланелка след Лондон. Не бива да се пропуска и фактът, че България ще играе и без най-силния си волейболист в момента - Матей Казийски.
В списъка на Камило Плачи има 8 дебютанти, а идеята на федерацията е все повече млади таланти да бъдат внедрявани в отбора. Затова и шефовете на централата трябва да са наясно със следното - няма как едновременно да се търсят призови класирания и да се обиграват млади състезатели.
За това трябва време. И време означава не 4 месеца, колкото трае първият летен сезон за националите.
Третата причина е, че на България отново се гледа подозрително и с респект. Особено след представянето на Олимпиадата всеки отбор ще има едно наум за нашите. И няма да допуска подценяване. А в същото време феновете у нас ще очакват нов подвиг. Който поне в това издание на Световната лига трудно ще се състои.
За целия щаб и отбор е ясно, че приоритет номер 1 тази година ще е европейското първенство през септември в Полша и Дания. Затова и Лигата ще бъде по-скоро подготвителното състезание и шанс за сверяване на часовниците.
Обикновено, в първата си година начело на отбора, селекционерите имат смелост да експериментират със състава.
Точно благодарение на такъв опит място в състава при Мартин Стоев намериха Боян Йорданов, Красимир Гайдарски, Данаил Милушев. При Силвано Пранди своя шанс получиха Валентин Братоев, Цветан Соколов и Виктор Йосифов. Търсят се новите свежи лица при Камило Плачи.
Независимо от скромните си шансове на хартия българите са в състояние да объркат нечии сметки. А ако играят без напрежение, са способни на чудеса.
Примерът от Лондон е съвсем пресен.
