ВРАТАР
Хусто Вияр (Парагвай) - 6 мача, 3 без допуснат гол
Без да победят в нито една среща, „червено-белите" се добраха до финала в най-голяма степен благодарение на своя страж. Въпреки невероятния си рефлекс и умението да отразява дузпи, 34-годишният Вияр обаче не можа да предотврати загубата от мощния Уругвай на финала.
ЗАЩИТА
Хуан Зунига (Колумбия) - 4 мача, 1 асистенция
Заедно с Пабло Армеро по другия фланг, Зунига бе неуморим в четирите срещи на Колумбия в турнира. Бекът на Наполи бе отличен в отбрана, а напред сееше хаос в противниковите отбори с рейдовете си отдясно. Той показа и пълен набор от финтове, трикове, петички и какви ли не футболни номера.
Диего Лугано (Уругвай) - 6 мача
Капитанът на шампионите бе като стена за противниковите нападатели и установяваше тотално надмощие в собственото наказателно поле. Лугано бе истински лидер в своя отбор, а на финала за малко да вкара и гол, но Нестор Ортигоса изби топката с ръка, а съдията не видя.
Освалдо Вискарондо (Венесуела) - 6 мача, 1 гол
Макар и на 27 години, бранителят бе едно от откритията на турнира. Освен че блестеше в защита, 191-сантиметровият Вискаронда отбеляза и един от най-красивите голове в турнира с мощен удар с глава при изненадващото елимниране на Чили на четвъртфиналите.
Алваро Перейра (Уругвай) - 5 мача, 2 гола, 1 асистенция
Левият халф-бек от Порто добави още един трофей към визитката си през този страхотен за него сезон. Перейра не се умори да натиска противниците отляво от първата минута на мача с Чили в груповата фаза до последната на финала с Парагвай. Вкара и два гола.
СРЕДНА ЛИНИЯ
Кристиан Риверос (Парагвай) - 6 мача, 1 гол
Повече солиден, отколкото атрактивен, играчът на Кайзериспор бе безценен в сърцето на халфовата линия на „червено-белите". Без да не е най-техничният футболист, с умението си да пресира и да сменя ритъма на играта, Риверос е изключително полезен халф.
Егидио Аревало (Уругвай) - 6 мача, 1 асистенция
В изминалия шампионат Уругвай бе отбор, който блестеше не само, когато притежаваше топката, но и с играта си без нея, като основна заслуга за това има именно Аревало. Той се прояви най-ярко, когато тимът остана с десет човека на четвъртфинала срещу Аржентина. На финала пък подаде на Диего Форлан за втория гол.
Хуан Аранго (Венесуела) - 5 мача, 1 гол, 1 асистенция
Ветеранът, който е смятан за един от най-добрите за всички времена в своята страна, бе вдъхновение за съотборниците си на Копа Америка. Той взе участие в най-големия успех на Венесуела за всички времена, като междувременно записа и своя мач номер 100!
НАПАДЕНИЕ
Диего Форлан (Уругвай) - 6 мача, 2 гола
Избраният за най-добър футболист на Мондиал 2010 Форлан отново бе ключов играч за страната си, макар и да не се разписа до самия финал. Играейки между халфовата линия и нападателите, звездата на Атлетико (Мадрид) бе архитектът на атаките на „небесносините". Спечелвайки трофея, той повтори успехите на баща си Пабло Форлан и дядо си Хуан Карлос Корасо.
Паоло Гереро (Перу) - 5 мача, 5 гола, 2 асистенции
След двата си решаващи гола в груповата фаза нападателят на Хамбургер избухна още по-ярко на малкия финал срещу Венесуела, когато реализира хеттрик и стана голмайстор на Копа Америка 2011.
Луис Суарес (Уругвай) - 6 мача, 4 гола, 2 асистенции
Със своята скорост, изненадващата за габаритите му физическа сила и точността в завършващия удар, Суарес несъмнено е един от най-класните голмайстори в света днес. Нападателят на Ливърпул заслужено бе избран и за най-добър играч на турнира.