Днес Левски е в задънена улица и се лута в посредственост. Търси идентичността си с италиански треньор, на когото му е трудно да се приспособи у нас, и с чужденци със спорни качества. "Тъкмо им запомним имената и те си тръгнат", заяви наскоро в интервю Димитър Телкийски.
А не чак толкова отдавна - преди 12 години - Мечо и "сините" пишеха история. Тогава също имаше чужденци на терена, но бяха бойци от класа. И всички знаеха имената им и ги скандираха. Натурализираните Лусио Вагнер и Игор Томашич, както и Седрик Бардон, започнаха като титуляри за Левски в първия четвъртфинал от турнира за Купата на УЕФА срещу Шалке на 30 март 2006-а.
Водени от амбициозния Станимир Стоилов, който имаше зад гърба си могъщата легенда Наско Сираков, "сините" отстраниха Оксер и стигнаха до групите на турнира.
След домакински победи над Динамо (Букурещ) и Олимпик Марсилия софийският гранд се класира за фазата на директните елиминации, след което преодоля Артмедия и Удинезе, за да достигне до четвъртфинала с Шалке.
Така Левски влезе в историята на българския футбол, изигравайки рекордните 14 мача в един сезон и оставайки в турнира до месец април.
С двубоя с "кралскосините" в София е свързан и един от най-любопитните моменти в новата история на футбола ни.
На 30 март 2006 г. английският рефер Майк Райли поряза жестоко Левски на Националния стадион.
А ако не го беше направил... Ако не го беше направил, само можем да гадаем как щеше да приключи приказката на Мъри.
Още в шестата минута трибуните изригнаха след гол на Боримиров.
В 32-рата обаче Райли спести втори жълт картон на нападателя на Шалке Сьорен Ларсен за грубо нарушение отзад, след което три минути по-късно даде пресилен втори жълт на Седрик Бардон за невинно посягане без докосване на съперника.
Така Левски доигра мача с човек по-малко, допусна обрат до 1:3 и отпадна от турнира след достойно, но недостатъчно 1:1 на реванша.
Незабравимият мач в София накара ядосания собственик на "сините" Тодор Батков да произнесе безсмъртната си реплика "Дис бритиш хомосекшуъл броук дъ гейм" и сам да си я преведе: "Този британски хомосексуалист разби играта".
Споменът неизменно предизвиква усмивки на лицата ни, но също така - носталгия и тъга за последния наистина голям наш клубен отбор.
Днес Тодор Батков е далеч от "Герена", където уж се знае кой е собственик, но в действителност нищо не се знае.
Наско и Мъри също избягаха от своя футболен дом. Единият не успя да преглътне събличането на Петев, а другият е нает да преподава знанията си в далечен Казахстан.
Ех, съдба, защо си тъй нерадостна за Левски?!
А Майк Райли? "Дис бритиш хомосекшуъл" продължава да е във футбола. Макар че вече няма възможност да раздава измислени червени картони, постът му е още по-отговорен - шеф е на съдиите в Англия.
Преди 12 години този британски хомосексуалист разби играта, но явно играта никога не ще разбие него.
