Бразилия световен шампион? Може, ама друг път, не и на това Световно.
Не го казваме ние, казват го футболните историци. Още на жребия коментаторите отбелязаха, че за лош късмет бразилците се паднаха в една група със Сърбия. А именно „балканските бразилци" от Белград се явяват в миналото чудовищен кошмар за сънародниците на Пеле.
Колкото пъти двата отбора са били в една група на Мондиала, толкова Бразилия не е постигала нищо.
А от четирите си мача срещу „плавите" на Световно първенство, сънародниците на Пеле дотук имат една загуба, две равенства и само една победа. Която, впрочем, е постигната не без помощта на някаква железария на стадион „Маракана", спукала главата на сръбския капитан Райко Митич.
Всъщност тези печални бразилски резултати са срещу Югославия, но в почти всички случаи големите герои за „плавите" са били най-вече сръбските футболисти.
Именно от сърбите Бразилия губи първия си мач на Световно първенство в далечната 1930 г.
Мондиалът се провежда в Уругвай, което налага националите на Югославия да се лашкат три седмици с кораб през океана. За тях столицата Монтевидео, където се играят всички мачове, се явява нещо като друга планета.
На всичкото отгоре хърватите отказват да участват в националния отбор и така за Уругвай заминава отбор само от сърби, предвождан от националния селекционер инж. Божко Симонович - непрокопсал архитект, но способен футболен тактик. Жребият ги праща в група с Бразилия и Боливия. За първия мач Югославия-Бразилия прогнозите са категорични - туристическата група от Белград ще бъде унищожена.
На всичкото отгоре екипировката на сърбите пътува с друг кораб и фланелките пристигат буквално час преди мача. 25 000 зрители на стадион „Парк Сентрал" в Монтевидео приветстват излизането на двата състава с мощен одобрителен рев.
На терена поданиците на крал Александър I Джорджевич хвърлят първата голяма бомба в историята на световните първенства. Инженер Симонович си знае работата, той е разучил добре бразилските техничари, като е гледал няколко техни тренировки. Защитата, командвана от капитана Милутин Ивкович (марксист-ленинист, разстрелян от фашистите през 40-те години) се справя отлично с първоначалния натиск на Бразилия. В 21-ата минута сиромахът от белградския бедняшки квартал „Чубура" Александър Тирнанич - Тирке праща първия снаряд във вратата на Жоел.
Какво, по дяволите, си мислят тези сърби?
А сърбите си мислят как да победят по-бързо. Предвождани от своя тартор Благойе Мариянович (той получава по 100 динара за всеки гол за клубния си тим БСК), храбреците от Белград натискат здравата. При една от атаките топката е прехвърлена към Ивица Бек. Играещият за френския Сет нападател усеща, че сега е моментът за обстрел, и праща топката за втори път във вратата на Бразилия.
До края сърбите се организират отлично в отбрана. Пускат само един гол, вкарва го капитанът на онези Прегиньо. На вратата Милован Якшич пази като лъв. Югославия - Бразилия 2:1!
Тази загуба осъжда бразилците да си заминат за Рио още след края на груповата фаза.
А сърбите стигат чак до полуфинала, където губят с 1:6 от бъдещия световен шампион Уругвай, не и без помощта на съдията. Макар и да повеждат с 1:0, комшиите ни са лошо порязани от бразилския рефер Жилберто Рего. Третият гол за Уругвай например пада след подаване, изпълнено от... полицай, застанал точно зад аутлинията.
Четири години по-късно, точно преди световното през 1934 г., Бразилия опитва да вземе реванш от сърбите с приятелски мач в Белград. Въпреки че в техния състав е прочутият Леонидас, бразилците са пометени с 8:4. Три от головете вкарва Мариянович, един от най-големите футболисти на Европа за онези години. Съдия на този двубой е българинът Никола Досев.
На Световното през 1950 г. в Бразилия двата отбора отново се падат в една група.
Останалите два тима са Швейцария (те и сега са заедно с бразилците и сърбите) и Мексико. Докато Югославия печели първите си два мача, Бразилия прави гаф, като завършва 2:2 със швейцарците. Преди третия мач Югославия - Бразилия ситуацията е такава, че отборът от Белград се нуждае само от равенство, за да продължи напред - само първият в групата има тази привилегия.
На стадион „Маракана" се стоварва „торсида" от над 140 000 зрители, които реват срещу единадесетте югославяни. Всъщност последните в началото са само десет. На излизане от тунела капитанът на Югославия и душата на отбора - великият Райко Митич от Цървена звезда, халосва без да иска главата си в някаква стърчаща метална тръба. Руква кръв, черепът на Митич е пукнат. Въпреки това Райко напира да играе. Реферът Бенджамин Грифитс обаче е категоричен - обилно кървящ играч няма работа на терена.
Така Райко Митич се връща долу в съблекалнята заедно с лекаря, за да му зашият главата.
В намален състав Югославия допуска гол още в 4-ата минута, вкарва го Адемир. Криво-ляво хората на треньора Милорад Арсениевич удържат положението докъм 20-ата минута, когато от тунела излиза Митич с бинтована глава. Всички очакват, че ще поведе сърбите към изравнителния гол.
Вместо това обаче, Райко нарежда да се играе предпазливо. Защо? Всичко става ясно на почивката в съблекалнята, когато югославският капитан казва на съотборниците си: „Деца, дотук добре, остава да издържим и през второто полувреме".
Оказва се, че Райко Митич въобще не е разбрал за гола на Адемир и си мисли, че резултатът е 0:0.
След почивката Югославия напада масирано, но на бразилската врата Моасир Барбоса прави голям мач. Зизиньо прави 2:0 и домакините продължават във финалната група.
Радостта им е много голяма, но бразилците просто не подозират какво ги чака. В решителния мач за световната титла пред 200 000 зрители на „Маракана" Бразилия губи от Уругвай с 1:2, което се явява и най-мащабната национална трагедия във футбола за всички времена. Много бразилци ще съжаляват впоследствие за пукнатата глава на Райко Митич - с него от самото начало в състава си Югославия най-вероятно е щяла да се класира на първо място, а Бразилия да отпадне, и така да бъде спестен уругвайският резил.
Само четири години по-късно, на Световното в Швейцария през 1954 г., двата състава пак се падат в една и съща група, те имат да разчистват стари сметки. Разбира се, срещата помежду им ще определи първенеца. Стадионът в Лозана става арена на голям мач между бразилците и „балканските бразилци". Бранко Зебец вдига на крака югославската публика със страхотен гол само минута след почивката. След това Диди изравнява. Играят се и продължения, но всичко завършва при 1:1. Теглят жребий, при който Бразилия излиза на първо място в групата.
Това се оказва не толкова хубаво, тъй като в четвъртфиналите бразилиците трябва да играят с Унгария, най-силния отбор в света тогава.
Медиите определят този двубой като „финал преди финала". Маджарите бият с 4:2, а мачът остава в историята като „битката за Берн", с побоищата между двата отбора и трима изгонени. В един момент бразилската публика дори нахлува на терена, а унгарският треньор Густав Шебеш е халосан със стъклена бутилка от ликьор в лицето. Сбиването в съблекалните след мача се счита за едно от най-позорните събития в световните първенства за всички времена. Бразилците си заминават за Рио бити, опозорени, и с празни ръце...
Двата отбора са в една група по волята на жребия и на финалите през 1974 г., когато Бразилия трябва да защитава световната си титла от Мондиала в Мексико-70. Нещо повече - те трябва да играят един срещу друг в мача на откриването на „Валдщадион" във Франкфурт. Три пъти световни шампиони дотук, бразилците уж минават за абсолютни фаворити за победата.
Само че след мача всички в Рио са доволни, че са се спасили с нулево равенство. Водените от капитана си Драган Джаич югославяни надиграват напълно именития противник, в чийто състав най-силен е вратарят Леао. Веднъж и гредата му помага след удара на Бране Облак. В крайна сметка бразилският тим на Марио Загало завършва втори в групата, зад футболните пратеници на Белград. Провалът им по-нататък е пълен: те не само отстъпват срещу Холандия с 0:2 (голове на Кройф и Неескенс), но и губят двубоя за третото място срещу Полша. На Олимпийския стадион в Мюнхен „Дружина полска" нанася удара си четвърт час преди края с гол на знаменитото крило и реализатор №1 на турнира Гжегош Лато.
И така, 44 години по-късно, бразилци и сърби отново са в една група на Световното първенство.
Ще успеят ли най-сетне петкратните световни шампиони да триумфират на Мондиал след среща с кошмарния си съперник от Белград?
Без съмнение, „балканските бразилци" ще дадат всичко от себе си, за да изтормозят още веднъж оригинала от Рио.
