През юли миналата година Испания спечели световното първенство по футбол с игра, която изуми всички. Символът на победата, освен купата, която вдигнаха Касияс и съотборниците му, е звездата върху екипите. Символ, който предизвиква завист у мнозина, но който очевидно тежи много.
От тогава до сега Испания изигра седем мача - три официални и четири контроли. В тях записа четири победи, едно равенство и три загуби, а головата разлика е 13:12. Положителното е, че три от четирите успеха са именно в официалните двубои - част от кампанията за участие на Евро 2012. „Ла фурия роха" се справи с Лихтенщайн (4:0), Литва (3:1) и Шотландия (3:2). И още нещо положително - в официалните си двубои тимът на дел Боске сега бележи повече, отколкото в тези през лятото по терените на ЮАР.
Приятелските мачове обаче си остават голямото изпитание за световния шампион. Започна се с мъката срещу Мексико, когато Давид Силва измъкна световните №1 от унизителна загуба още в първия мач след спечелването на титлата.
Истина е, че испанците тогава нямаха необходимия игрови ритъм, тъй като повече едва бяха прекратили ваканцията си. Освен това съперникът вече е много по-мотивиран когато играе срещу световния шампион. Но въпреки това отборът изглеждаше бледа сянка на себе си и това трябваше да послужи за предупреждение за онова, което се случи четири седмици по-късно.
На 7 септември в Буенос Айрес Аржентина отнесе европейските и световни шампиони. Имиджът на Испания бе сериозно увреден. Кошмарът обаче се повтори два месеца по-късно в Лисабон. Двубоят, който трябваше да промотира иберийската кандидатура за световното първенство през 2018 г. превърна „ла фурия" в посмешище. Испанците изглеждаха като карикатура на отбора, който само четири месеца преди това бе спечелил световната купа.
Мачът с Колумбия бе шанс за избраниците на Висенте дел Боске да се поправят и да заличат негативните впечатления. Испания спечели с 1:0, но хилядите дошли на „Сантяго Бернабеу" и онези, които са наблюдавали срещата по телевизията едва ли са били доволни.
Играта на тима бе бавна, лишена от всякаква динамика. И твърде малко приличаше на тази, която накара целия свят да се влюби в Испания през юли.
Не се получи и онова, което всички очакваха най-много: превръщането на Вия в голмайстор №1 на отбора. Давид имаше своя миг след като феноменален пас на Иниеста го изведе сам срещу вратаря. Вместо в мрежата обаче той изкара топката над вратата. Сякаш играчът на Барселона през цялото време докато бе на терена бе твърде изненадан от позицията, на която го бе поставил дел Боске. Нищо, че това не се случва за първи път.
Давид Вия дебютира за „ла роха" на същата дата преди шест години. Тогава мачът бе в Алмерия, съперникът Сан Марино. А Вия отново не вкара. Сякаш това уж е неговата вечер, но не съвсем.
Футболистите имат своето обяснение: по-лесно е да стигнеш до върха, отколкото да се задържиш на него. И е така. Освен това „ла фурия" продължава да бъде на ниво в официалните мачове. Звездата върху екипите обаче задължава играчите да не правят разлика между официалните и контролните срещи.
И ако трябва да намерим положителното освен победата то безспорно е в начинът, по който „Сантяго Бернабеу" изпрати Андрес Иниеста. Това не се случва за първи път - от юли насам Андрес е посрещан и изпращан по същия начин в цяла Испания независимо дали играе с екипа на националния отбор или с този на Барселона. Ще видим дали същото ще случи на „Бернабеу" на 16 април когато стадионът е домакин на Ел Класико №2. Но няма как да се забрави, че публиката в Мадрид до сега е аплодирала толкова топло само един играч на каталунците - Роналдиньо. Иниеста може би ще бъде вторият.
