Седя си и си мисля за директивата, спусната от най- високо място към десния бек на Славия - професионален футболист, да се остави Тони Калво да го прави на талаш.
Направо си представям как бате Бойко му звъни по мобилния и с менторски тон го наставлява: "Налягай си парцалите,момче! Иначе д... да ти е яко!".
Далеч съм от мисълта, че отборът на Левски играе някакъв извънземен футбол за нашите стандарти, но писанията за схеми и откровени подаръци будят само смеха ми.
"Сините" имат да извървят още дълъг път, за да са адекватни на европейската футболна реалност, но не може с лека ръка да зачеркнеш работата на един доказан в чужбина треньор, както и майсторските отигравания на няколко момчета от софийския гранд.
Не съм наясно с идеите на Николай Костов за взаимозаменяемостта в офанзивен план, за трайния контрол на коженото кълбо или пък за движението на футболистите без топка, просто защото не съм присъствал на нито един негов разбор. От видяното по телевизията категорично мога да заявя, че нововъведенията от тактическо естество вече са осезаеми и носят някакъв резултат, макар и все още мижав.
Левски започва да играе на сигурно и все повече заприличва като поведение на ранния Челси на Моуриньо - намаляване на индивидуалните грешки до минимум и чакане на малко на брой моменти в двубоите за нанасяне на удар. Слабостите в ядрото на защитата още дълго ще стоят нерешени, заради липсата на перспектива в позиционираните на това място футболисти, но поне фланговете са запечатани и трудно пробиваеми.
Особено невралгичен беше постът на левия бек, където през първия полусезон Орлин Старокин изглеждаше по-разхвърлян и от апартамент след студентски купон. Опцията Пинто е "съвсем друга бира". Защото съвременното понятие "бек" не означава да си залепен на тъча и да охраняваш перманентно крилцето, но и да правиш поне по няколко остри пробива по време на мач, завършващи с точни центровки, както и да влизаш "навътре", за да търсиш варианти пред противниковия пеналт. В Левски стиковката между крайния защитник и офанзивния халф на левия фланг е напълно завършена и тепърва ред отбори ще почувстват това.
Струва ми се, че от другата страна нещата ще се доизгладят в близките няколко двубоя. Мюлдер е грамотен футболист и е въпрос на време да заформи печеливш дует с все още плахия Рамос. Не че последният е лош играч, но с малко повече жизненост и агресивност би подобрил в пъти КПД-то си.
Интересен ход на Костов е налагането като двойка в предмостието на тима на Старокин и Гаджев.
Определено Орлин се чувства в свои води на тази позиция, а линейната му бързина често му помага след отнемане на топката да достига до невралгичните зони в противниковото поле.
Макар и по-бавен, Гаджев умело го подсигурява и въпреки че не може да се мери с капитана Йовов в точността на дългия пас, майсторски разтегля играта. Точно това му трябваше и на Дарко: сигурност зад гърба и повече достигащи топки до него - все неща, демонстрирани по перфектен начин в двубоя срещу "Славия" и допринесли за върховата му изява.
Напред е ясно - непрестанна ротация на Цветков и Жуниор. Определено бразилецът е по-раздвиженият футболист, по-напористият, по-пресиращият, но някак си му липсва способността за игра на къс пас в сгъстено пространство, липсва му точност на удара и най-вече рутина и спокойствие- все качества, които спомагат на Цветков да е една крачка напред.
Разбирам, че е трудно за повечето журналисти да анализират чисто игровото поведение на отделните отбори. Наясно съм и, че е по-лесно да се пишат материалчета с жълт отенък. Но, хайде, господа, малко по-сериозно и стига директиви, поръчкови съдии и уговорени срещи. Уверявам ви, родното ни първенство до финалната поанта ще бъде повече от интересно...
