Великите отбори в историята на футбола не са толкова много. Такива, които променят хода на играта, чертаят нови начини на непобедимост, оставят завещания за поколенията и се помнят и днес.
В няколко ери има не по един доминант, а по два или три отбора, които спорят за върха. Някои от тях обаче така и не се срещнаха, а би било любопитно да ги видим в пряк сблъсък.
Ето пет велики сблъсъка, които никога не се случиха. Между пет отбора, променили представата за футбол, не само в страните си.
Уругвай - Австрия (20-те и 30-те години на 20-и век).
Уругвай е първата световна суперсила, ако съдим по успехите. Печели олимпийското злато през 1924 и 1928 г., както и първата световна титла през 1930-а. В играта на този отбор има неща, които никой дотогава не прави - пасове в празно пространство, отигравания с едно докосване.
Лидерите: Хосе Настази бе десният защитник, който често играеше и като либеро, когато отборът атакуваше. Двата инсайда - отляво Педро Сеа, отдясно Хектор Скароне, както и централният нападател Хектор Кастро, и до днес са икони в страната им.
Австрия - Вундертимът се роди на 16 май 1931 г., когато бе разбита Шотландия с 5:0 насред Глазгоу. Последва серия от 11 победи с 44 вкарани гола в тях, като основната фигура бе слабичкият нападател Матиас Синделар, наричан "книжният човек". На вратата бе изумителният Руди Хиден, а в средата на терена вилнееха Антон Шол и Ханс Хорват.
Какво щеше да стане, ако се бяха срещнали:
Технически австрийците са по-добри, но остава усещането, че не бяха щастливи от физическата част на играта, от агресията. Англия ги победи веднъж с 4:3, въпреки че топката бе почти изцяло в австрийските крака. С физика, центрирания и игра на ръба на грубостта.
Уругвайците могат да бъдат виртуозни с топката, но не бягат от агресията и физическата част на играта.
Най-удивителният сблъсък щеше да е на Настази със Синделар, но... така и не го видяхме.
Защо не се срещнаха:
Австрия не пътува за световното в Уругвай през 1930 г. поради липса на пари, а и интерес към турнира. Четири години по-късно Уругвай не отиде на мондиала в Италия като отмъщение, че европейците не дойдоха в Монтевидео...
На олимпиадата през 1932 г. футбол нямаше и така двата тима се разминаха.
Бразилия и Франция от първите години на 80-те
Без съмнение двата най-изящни отбора на онова време. Те все пак се срещнаха на световното през 1986 г., но вече не бяха в зенита си. Бразилия и Франция бе мечтан финал на Мондиал 82, но... се намесиха Германия и Италия.
Отборът на Теле Сантана, подреден в система 4-2-2-2 със Серезо, Фалкао, Зико и Сократес, просто бе удоволствие за гледане. На световното през 1982 г. те вкараха 15 гола в пет мача, като 8 различни играчи се разписаха. "Топката отново е кръгла, футболът е жив", написа френският в. "Екип" за играта им.
Ако имаше друг тим, за който тези думи са валидни тогава, това бе Франция. Мишел Идалго, треньорът, имаше проблем - четири брилянтни халфа, но всичките играещи като №10 в клубовете си. Но от тях се роди Магическият ромб - Луис Фернандес, Ален Жирес, Жан Тигана и на върха - Мишел Платини. Бруно Белон и Бернар Лакомб се движеха много в атака, Домерг и Батистон атакуваха от двата фланга, въпреки че бяха защитници... страхотен отбор.
Какво щеше да стане, ако се бяха срещнали?
Франция щеше да има предимство с характера си и лидера Платини. Бразилците вероятно щяха да поведат в резултата, но не знаят как да го пазят. Зико, Сократес, Фалкао - техните отигравания с петички нямаха край, но често водеха до контраатаки на съперниците. А и централният нападател бе проблем - Сержиньо не бе от класата на останалите в офанзивния блок на тима.
Защо не се срещнаха?
Когато се сблъскаха през 1986-а, Бразилия бе друг отбор. Само Сократес от титулярите четири години по-рано започна мача в Мексико. Истинският мач трябваше да е на финала през 1982 г., но Паоло Роси донесе 3:2 за Италия над Бразилия, а Германия елиминира с дузпи Франция. "Футболът умря", както каза Зико след мача с Италия.
Бразилия 1970 и Холандия на Кройф
"Тези последни минути... каква поезия", така журналистът от "Таймс" Хю Макилвени започна репортажа си за финала на Мондиал 1970. Бразилия държи топката при 3:1 срещу Италия, прави уникални атаки с по 10-12 бързи паса, а накрая бележи удивителен отборен гол, при който топката е "заложена" на Карлос Алберто, който слага черешката на тортата.
Пеле е главата на отбора, Тостао е оръдието, Жерсон е плеймейкърът. Карлос Алберто е капитанът, лидерът, динамото. А дясното крило Жаирзиньо... той просто беше неудържим.
По това време в Холандия вече се бе родил Аякс на Микелс, който скоро щеше да превземе света. Воден от урагана Йохан Кройф, с Кроол, Неескенс, Реп... Играчите разменяха позиции, правеха изкуствени засади, притискаха като в менгеме съперника и му правеха игрището да изглежда тясно. Невиждано до тогава!
Ако се бяха срещнали?
Зависи от условията. В Мексико през 1970-а холандците нямаше да имат голям шанс заради влагата и жегата, едва ли щяха да пресират по техния начин. Но в Европа... Кройф щеше да е труден за опазване дори от Карлос Алберто, а Пеле и Тостао трябавше да се нагаждат към изнесената напред линия на отбраната.
Защо не се срещнаха?
България го предотврати, оставяйки Холандия зад себе си в квалификациите за Мондиал 70. Четири години по-късно Бразилия бе съвсем друг отбор, като само Жерсон бе в състава, но вече на 33.
Ла Макина (Ривер Плейт) и Гранде Торо (Торино)
Машината - така ги наричаха. Между 1941 и 1947 г. те доминират изцяло в Аржентина, оформяйки стила на футбол, който страната практикува и до днес. Те играят за удоволствие, като понякога дори губят заради това. Но в повечето случаи громят съперника. Атакуващата петица е водена от Анхел Лабруна, най-великият в историята на клуба. "Предпочитах да ги гледам като запалянко, а не да играя срещу тях", признава години по-късно капитанът на Бока Ернесто Лазати.
Торино по същото време е убийствен отбор - печели с лекота титлите в Италия и дава 9-10 национали на Италия. Първите минути на техните мачове са шедьоври - от трибуните се чува рев, а до 20-ата минута обикновено губиш с 2-3 гола. Треньорът Ерик Ебщайн завърта всичко около гениалния плеймейкър Валентино Мацола, чиито син Сандро също е легенда на италианския футбол.
Но Гранде Торино изчезва в един миг на 4 май 1949 г. - в катастрофа със самолет на хълма Суперга край града.
Ако се бяха срещнали?
Торино би имал контрол заради по-енергичната си и силова халфова линия. Ривер обаче би бил много опасен с крилата си и безпощадния Лабруна.
Защо не се срещнаха?
Играят в два различни континента по време, когато пътуванията и турнетата на отбори не са чести. Ривер пристига в Испания по онова време за два мача и бие Барселона със 7:5, а Реал с 4:2. За съжаление до мач с Торино не се стига.
Ливърпул от края на 80-те и Милан на Саки
Ливърпул след "Хейзел" бе най-доброто, което британският футбол е виждал. А отборът от сезон 1987-88 г. с Джон Барнс, Питър Биърдсли, Джон Олдридж, Стив Макмаан, Рони Уилън и Ян Мьолби просто трябваше да играе в европейския турнир на шампионите. Воден от Алън Хансен и Стив Никъл в защита, с неосторяващия Гробелаар на вратата, този дриймтим на Кени Далглиш спечели лигата с лекота, като на игра. Те бяха шампиони през януари, всъщност не - те бяха шампиони преди старта на сезона.
Милан в същия период изграждаше непобедима машина с най-добрата защита в света и триото Рийкард-Гулит-Ван Бастен пред нея. Франко Барези и Паоло Малдини заключваха вратата, играта с изнесена напред линия и смазващата полузащита не даваше шанс на съперника, а атаките бяха смъртоносни и ефективни. Милан от онова време бе вероятно най-добрият отбор в Европа за 80-те и 90-те години.
Ако се бяха срещнали?
Милан щеше да има предимство с невероятната сработка и технически възможности на тримата холандци. Но бавният Тасоти щеше да има проблеми с Барнс, който бе удивително крило. В средата на терена битката щеше да е грандиозна, Уилан, Мьолби и Макмаан срещу Рийкард, Гулит и Анчелоти.
Защо не се срещнаха?
Причината е ясна - наказанието на английските отбори след "Хейзел", което лише Европа от битка на Ливърпул и Евертън (също много силен отбор тогава) срещу Милан, Порто, ПСВ Айндховен и Бенфика - най-силните тимове на континента в края на 80-те.
