Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да чакаш гол с години и да пресушиш бара при 0:0: Неописуемата емоция да подкрепяш най-слабите отбори в света

Феновете на Гибралтар рядко биват радвани с добри резултати от любимците си, но това не им пречи да ги подкрепят с пълна сила и да създават страхотно настроение на трибуните Снимка: Getty Images
Феновете на Гибралтар рядко биват радвани с добри резултати от любимците си, но това не им пречи да ги подкрепят с пълна сила и да създават страхотно настроение на трибуните
Бригадата "Няма и една радост", която не се отказва да подкрепя Сан Марино - националния тим на дъното на световната ранглиста
Най-отдаденият фен на Лихтенщайн Ромид Хаслер

Националният тим на Сан Марино е вкарал само един гол пред своя публика в последните 11 години. И Масимо Виземоли го е пропуснал.

Виземоли е присъствал на почти всеки домакински мач на Сан Марино от 6 г. насам, но точно когато Полша гостувала през септември 2013 г., фенът гледал от дивана вкъщи как Алесандро Дела Вале поразява полската врата в 22-ата минута.

Няма значение, че тогава Полша взела победа с 5:1. Попадението с глава на Дела Вале било първото, което Сан Марино отбелязва от 5 г. насам и предизвикало бурна радост сред запалянковците на "Стадио Олимпико ди Серавале". Когато любимият ти отбор вкарва по шест гола на десетилетие, не искаш да пропускаш нито един от тях.

"Не съм виждал моят тим да вкарва гол", посърнал разказва Виземоли. "Вкарвали сме само в гостувания. Единственият у дома беше в единствения мач от последните 6 г., който пропуснах. Явно просто нямам късмет".

Всъщност 35-годишният Виземоли идва от едно село в Модена, на 175 км от Сан Марино. Фенът няма лична връзка с малката държава с население от 33 000 души, но бил запленен от романтизма в това националният й отбор да опитва да се бори с великите сили на Европа още през 90-те.

"През деня трябваше да работят като счетоводители, строители или бармани, а вечерта играеха срещу Англия или Германия, срещу най-големи играчи в Европа", обяснява запалянкото.

Заедно с група други фенове, преди 7 г. той създал фенклуб на Сан Марино. Те със самоирония наричат себе си Brigata Mai Una Gioia (бригада "Няма и една радост"), за да изразят какво е да поддържаш национали, които са на последното 209-о място в ранглистата на ФИФА заедно с Ангила.

Бригадата има над 200 членове, но всъщност на мачовете се събират само по 10-11 от тях, за да викат за отбор, загубил 157 от 162-та двубоя в историята си.

Ромид Хаслер със сигурност им влиза в положението. Отдаденият привърженик на Лихтенщайн (181-о място в ранглистата на ФИФА) е пропътувал цяла Европа, за да следва отбора и да го види да побеждава само в няколко случая.

Микроскопичната държава е с население малко по-голямо от това на Сан Марино (38 000) и затова да следваш нейния национален отбор е едно доста самотно занимание.

Хаслер е следвал националите на Лихтенщайн в Босна, Гърция, Словакия, Македония, Черна гора, Португалия, Северна Ирландия - и често е бил единият от общо двама-трима фенове на своя отбор.

Понякога се оказва и единствен. "Ако имаме мач с Македония например, най-вероятно ще съм единствен фен там. Това е обичайно. Веднъж отидох до Гибралтар с приятел и бяхме само двамата". Хаслер, който е роден в Лихтенщайн, но живее в Швейцария, е бил свидетел на многобройни тежки загуби.

0:7 от Словакия ("Беше брутално") и рекордно 1:11 у дома срещу Македония ("Много брутално") се открояват в неговото съзнание. Но когато отборът ти с години не записва нито една победа, най-много болят несполуките в равностойни двубои.

35-годишният Хаслер болезнено си припомня два случая, в които Лихтенщайн е бил на секунди от постигане на знаменити равенства в гостувания - на Шотландия през 2010-а и на съседска Швейцария през 2004-а - само за да допусне фатални голове в добавеното време.

Сходни емоции е изпитвал и Терънс Джоли, фен на Гибралтар. Веднъж той наблюдавал от трибуните как отборът му инкасира седем безответни гола срещу Ирландия в Дъблин, но много повече заболяла домакинската загуба с 0:1 от същия съперник - "Защото просто не заслужавахме да загубим".

Като председател на фенклуба на Фарьорските острови, Йохан Асмундсон с десетилетия е гледал как отборът му е пребиван от силните в Европа, но най-горчивият спомен е друг. И даже е от настоящите европейски квалификации, когато друго от футболните джуджета, Малта, победи Фарьорите с 2:1.

Обратната страна обаче е, че когато подкрепяш такъв отбор, понякога нещата се развиват неочаквано добре. И тези моменти са несравнимо по-ценни.

Когато Сан Марино извоюва нулево равенство у дома срещу Естония през 2014-а (първи случай от 10 години, когато тимът успява да избегне загубата), играчите поканили Масимо Виземоли и останалите фенове да се присъединят към тях на парти в близкия бар. "Спечелената точка беше невероятна, трябваше да отпразнуваме и изпихме всяка бутилка в бара", спомня си Виземоли.

В квалификация за Световно първенство през 2005 г. Лихтенщайн шокиращо поведе на Португалия като гост. Португалия на Кристиано Роналдо, Луиш Фиго и Паулета трябваше да догонва в резултата, а Лихтенщайн вече се беше преборил за също толкова сензационно 2:2 срещу португалците в домакинския си двубой.

Ромид Хаслер бил на стадиона, когато Бенджамин Фишер от Вадуц прониза вратата на "мореплавателите" насред Португалия. "Бях в екстаз, усещах го с цялото си тяло, скачах на седалката и няколко секунди по-късно още крещях. После осъзнах, че дори вече не чувам гласа си, толкова съм шокиран. Беше най-емоционалният ми момент на футболен стадион".

Португалците все пак победиха с 2:1 и се класираха на Мондиал 2006. Но за Хаслер и другите трима запалянковци на Лихтенщайн тогава (неговият баща, неговият братовчед, както и бащата на вратаря на тима), попадението на Фишер е било нещо незабравимо.

В крайна сметка, когато подкрепяш футболно джудже, най-доброто, на което се надяваш е футболистите да се раздадат максимално и ако се появи възможност за сензация, те да я използват.

49-годишният Джоли е горд, че феновете неизменно стоят зад националите на Гибралтар. Той е виждал 0:9 от Белгия, 1:8 от Полша, 0:7 от Германия и Ирландия, но помни и времената, когато отборът още не е бил член на УЕФА. "Знаем, че ще губим", казва фенът, чийто син е част от националния тим. "Няма да победим такива като Дания, Швейцария и Англия. Но важното е да сме зад отбора на 100%".

Масимо Виземоли е също толкова оптимистичен, не се притеснява от разочарование и не изпитва болка от провалите. "Не се притеснявам да загубим с 8, 9, 10, 11 гола. Независимо дали губим с 0:12 или с 0:1, пак сме губещи. Не ни дават повече точки за поражение само с един гол разлика, така че няма значение".

Този тип запалянковци твърде много са свикнали с неволите, но появата на турнира Лига на нациите дава възможност на отборите им да играят по-често с равностойни съперници и даже да стигнат плейоф за класиране на голямо първенство.

Идват ли по-обнадеждаващи дни за футболните джуджета?

"Преди единствената ни цел беше да вкараме гол или да вземем една точка. Сега е реалистично да отидем на първенство. Трудно е, но е възможно, а преди беше невъзможно, само фантазия", радва се Хаслер.

Лихтенщайн или Сан Марино на голям шампионат? Феновете на големите футболни нации ще гледат с насмешка на нещо такова.

Но за една малка група ентусиасти, това би било най-великата емоция, предоставена им някога от футбола.

Най-коментирани

Най-четените