Арсенал се е устремил към титлата във Висшата лига с игрови стил, който меко казано не въодушевява масата футболни фенове.
Напоследък стана още по-негативно отношението към Микел Артета и неговия отбор заради победите, изтръгнати не толкова с финес, колкото с битка, бавене на времето и статични положения.
Всъщност Арсенал е способен и на красиви победи и е спорно доколко са основателни критиките към постиженията на "артилеристите" в изключително конкурентното английско първенство.
Но един поглед към миналото ни подсеща, че и други отбори в историята са били упреквани, че постигат големи неща по грозен начин.
По начало, за треньори и състезатели победата си е победа и няма значение как е извоювана, но се е случвало шампиони да се сдобиват с репутация на злодеи, които по някакъв начин вредят на футбола с подхода си към играта.
Общото между всички тях е, че постиженията им няма как да бъдат оспорени.
И това ще важи и за Арсенал, стига "топчиите" да успеят да извървят последните крачки до целта и най-сетне да запишат голям триумф с Артета начело.
Гърция на Евро 2004
Един материал в Guardian определи този отбор като "единствения аутсайдер в историята, когото всички искат да видят победен".
Не е трудно да разберем защо.
Гърците играеха точно като аутсайдер, но постигнаха повече, отколкото всеки можеше да предположи и сътвориха една от най-големите сензации във футбола с титлата си на Евро 2004.
Само че защитният им подход с разчитане на минимални победи и статични положения никак не беше приятен за гледане, а доведе до елиминирането на далеч по-талантливи отбори.
В едно първенство, в което огромни звезди като Бекъм, Зидан, Раул и Фиго се представиха далеч под нивото си, крайният победител беше колкото шокиращ, толкова и разочароващ за много от зрителите.
Испания на Евро 2012
В онези години испанците бяха изключителен отбор с уникална съблекалня от таланти и неслучайно спечелиха трето поредно голямо първенство.
Само че по пътя си до финала на шампионата, "Ла фурия роха" предизвика доста критики с облика си на терена и раздели мненията на публиката.
За едни стилът тити-така беше абсолютният връх на футболната игра, но други изтъкваха, че той е много скучен за гледане, особено в неговата версия тъкмо на Евро 2012.
Тъй като голмайсторът Давид Вия беше контузен, селекционерът Висенте дел Боске често пускаше единайсеторка без изявен нападател.
Няколко от мачовете бяха доста мъчителни за гледане, включително победата на четвъртфинала над анемичната Франция и успехът с дузпи срещу Португалия на полуфинала, който завърши без голове за 120 минути.
Все пак Испания спечели на своя страна и най-претенциозните фенове с ефектната победа с 4:0 над Италия във финалния двубой.
Ливърпул на Жерар Улие
През 2001 г. френският треньор донесе на Ливърпул безпрецедентна колекция от трофеи - ФА Къп, Купата на лигата, Купата на УЕФА, Къмюнити шийлд и Суперкупата на Европа.
Резултатите бяха налице, но стилът на игра не беше толкова впечатляващ и разчиташе на комбинацията от сигурна защита и проблясъците на Майкъл Оуен в предни позиции.
За да извлече най-доброто от Оуен, Улие се лиши от нападателя с култов статут Роби Фаулър и залагаше на черноработника Емил Хески - който вкарваше рядко, но освобождаваше пространства за свръхталантливия младок.
Разбира се, това беше правилно решение, но Ливърпул стана предвидим тактически и така и не успя да спечели бленуваната титла на Англия при Улие.
Все пак не бива да забравяме, че дори този състав на мърсисайдци произведе някои незабравими мачове, като например един от най-атрактивните европейски финали - този срещу Алавес за Купата на УЕФА, спечелен с 5:4.
Порто на Жозе Моуриньо
В същата година, в която Гърция шокира с европейската си титла, Порто стана един от най-изненадващите победители в Шампионската лига.
А Жозе Моуриньо се превърна в легенда, като в две поредни години спечели Купата на УЕФА и Лигата на богатите.
Триумфът на Порто беше уникален по много причини, но трябва да се отбележи, че беше постигнат с множество направо отчайващи за гледане мачове.
Още тогава португалският треньор показа, че владее до съвършенство мръсните номера във футбола и в повечето случаи успяваше да излъжe противниците, а не да ги надиграе.
Конкретно двата полуфинала на Шампионската лига срещу Депортиво ла Коруня (завършили 0:0 и 1:0 за Порто) бяха сред най-отблъскващите двубои от директни елиминации, на които някога ще станем свидетели.
Арсенал на Джордж Греъм
"Скучен, скучен Арсенал", беше скандирането от трибуните, което беляза титлите на "артилеристите" при Джордж Греъм през 1989 и 1991 г.
Първата от тези титли е запомнена с изключително драматичния начин, по който беше извоювана на "Анфийлд" в последния кръг.
Греъм успя да спечели и европейски трофей с Арсенал (КНК през 1994-та), но далеч не залагаше на смел и красив футбол.
В основата на успехите бяха здравата защита и прочутите за този тим изкуствени засади.
Уимбълдън (1988)
Лудата банда на Уимбълдън имаше скандална слава с грубите шеги, които устройваше на съотборници и противници, както и с биткаджийския си стил на игра.
Не може да се отрече, че в онези години Уимбълдън играеше опростен и недодялан футбол с дълги топки и безжалостно ритане на съперниците.
Но какво от това, при положение, че тези играчи и този стил донесоха най-успешния период в цялата клубна история?
През 1988 г. Уимбълдън победи големия фаворит Ливърпул на финала за Купата на Англия и така завоюва този трофей за първи и последен път.
