Един от най-интересните въпроси през кратката лятна пауза в родния футбол е какво е бъдещето на най-голямото име в него. Христо Стоичков най-вероятно ще напусне Литекс след противоречив сезон, в който получи и признания, и укори.
Колегите му, а и футболистите, го избраха за треньор №1 в "А" група за работата с един млад отбор, налагането на играчи, които стигнаха и до националния, и хъса, с който гонеше целите на клуба. Но... класирането говори, че в 30-те кръга на първенството Литекс с треньор Стоичков е загубил 10 мача и финишира на 22 точки от шампиона Лудогорец.
Проста проверка показва, че и през пролетта на миналия сезон в Ловеч, Камата има 2 поражения, с което те стават 12 за година и половина. А поглед върху статистиките му като треньор показва, че толкова са загубите му като наставник на Селта и Мамелъди Съндаунс общо! С други думи - работата в Литекс може и да е продуктивна и в унисон с изискванията на Гриша Ганчев и клубната политика да се налагат свои кадри, но не дава резултати в класирането.
За Стоичков предстои важен избор. Безспорно един ден той ще се върне в ЦСКА, въпросът е само кога и на какъв пост. Няма начин най-заслужилият за каузата на армейците от поне 3 десетилетия насам, да не влезе в клуба и поне да опита да оправи батаците там. Камата ще се забие на "Армията", а слухове още от миналото лято шепнат, че това може да се случи в пакет с Ганчев като бос.
Всъщност у нас Стоичков почти няма друг ход. Той е твърде голямо име, за да води отбор, който не е гранд и няма цели. Ботев (Пд) изглежда вариант някога в бъдещето, Лудогорец... едва ли, Левски - изключено!
ЦСКА - това звучи вероятно и съвсем подходящо, въпреки че самият Ицо два-три пъти през годините подчерта в интервюта, че не иска да работи с ръководителите от "Титан". При евентуална смяна на собствеността, нищо чудно първият ход на новите шефове да е привличането на емблемата Стоичков до емблемата на ЦСКА.
А може да се случи и още при настоящото ръководство, което почти изчерпа верните си решения и търси начин да се поправи. Това ще е силен удар, а и едновременно с това обединителен и популярен за феновете ход. При планираното завръщане на Наско Сираков в Левски, ЦСКА трябва да отговори със силна фигура, за да не изгуби битката преди да е почнала...
Другата доказано твърда и обединителна фигура за червената общност е Стойчо Младенов, но май неговото име няма как да се "римува" с тези на Борисов и Иванов, които му скроиха доста мръсен номер с дисциплинарното уволнение през януари. Във футбола у нас, доказано е, няма вечни приятели, а само интереси. Но чак пък такова помирение след войната между Младенов и "Титан"-ите изглежда невъзможно. Макар че, нека се сетим какви неща чухме между Батков и Сираков в последните 3-4 години... А сега Наско е на входа на "Герена".
Самият Стоичков има отворени врати и в чужбина. Визитката му на треньор може и да не е безупречна, но името му работи за него. Говори се за турския Бешикташ, реален интерес има от испански отбори от по-ниските етажи от йерархията, както и в ЮАР, където босът на Мамелъди си призна, че е сбъркал с уволнението му. Явно рекламата с името Стоичков е била голяма, а и резултатите не бяха лоши - Камата загуби титлата с 1 точка в края, а 2 години по-късно, през последния сезон, Съндаунс бе пред изпадане.
Историята и логиката са единодушни - назрял е моментът Стоичков да влезе в ЦСКА. Там си му е мястото, както на Сираков естественото място е Левски. Само с такива фигури и противоборството им, грандовете могат пак да имат осанка и самочувствие на грандове.
Въпросът е в конюктурата, която държа Наско дълго далеч от "Герена", прогони фигура като Любо Пенев далеч от "Армията" и държи все още Камата встрани от клуба му. Собствениците имат своя логика и силните фигури леко ги притесняват. Защо да има някой с мнение, който да има думата (и тя да се чува и да тежи), когато харчат парите си?
Тази логика обаче е време да отстъпи място на футболна стратегия, в която хората с мнение, его, самочувствие и натрупани знания да са водещи.
Трябват личности. Левски е на път да направи верния избор.
На ход е ЦСКА.
