От искан от Юнайтед до трета испанска дивизия: Пътят на един провален талант

Оскар Борг игра с Маркъс Рашфорд, Деклан Райс и Скот Мактоминей, но докато тримата прогресират, Борг все още се мъчи в кариерата си на футболист в третото ниво на испанския футбол.

Роденият в Съри защитник, чиито предишни отбори включват Уест Хем и Астън Вила, трябваше да подпише договор с Манчестър Юнайтед, след като привлече вниманието на „червените дяволи“ и бе поканен да изкара предсезонната подготовка с тях през 2014 година.

Но до подписа така и не се стигна, а шест години по-късно Борг играе за третодивизионния испански Аренас Клуб де Гетцо, към който се присъедини миналото лято.

„Бях в Уест Хем, когато от Юнайтед дойдоха да попитат дали могат да дойдат да ме гледат – споделя Борг. – Беше невероятно, че най-големият клуб в света се интересува от мен.

В първия ден на предсезонната подготовка всички титуляри бяха вече там, а Хуан Мата дойде при мен и ми пожела късмет. За 16-годишно момче като мен, да чуе тези думи от някой като него си беше като сбъдната мечта.“

Борг играе рамо до рамо с Рашфорд, Мактоминей и Аксел Туанзебе, когато Юнайтед участва в традиционния турнир „Милик Къп“ в Северна Ирландия. Представя се на ниво и „червените дяволи“ са готови да му предложат договор.

„След турнира родителите ми седнаха да говорят с представители на Юнайтед и те казаха, че няма да ме изпуснат да си тръгна, без да съм подписал договор. Бях в екстаз.“

Но трансферът така и не се случва, което остава необяснимо и до днес за Оскар.

„Никой така и не ми обясни къде нещата се объркаха. Нямаше никакви индикации за това. Но тези неща се случват във футбола. Върнах се в Уест Хем и трябваше да се фокусирам върху този отбор, защото нямаше смисъл да унивам“, казва вече 22-годишният Борг.

Оскар, чийто чичо – Колин Пейтс, игра за Челси и Арсенал, прекарва време в Уимбълдън, преди да бъде взет от Уест Хем. Но въпреки прогреса в академията на „чуковете“, където играе под ръководството на една от легендите на клуба – Стийв Потс, разбира, че няма да му бъде даден шанс в първия отбор.

В Уест Хем играе с Деклан Райс, когото смята и за един от приятелите си там, но решава да премине в Астън Вила, където кара проби като 14-годишен.

„Искаха да ме вземат, но тогава бях само на 14 и не бях сигурен, че искам да се отделям от дома си на толкова крехка възраст. От Вила ми казаха, че са следили развитието ми в следващите няколко години и че отново ме искат.

Това се случи към края на сезон 2015/16 точно преди да изпаднат от Висшата лига и си помислих, че ще имам шанс за изява в първия отбор.“

Но и това не минава по план, тъй като Борг пропуска почти цялата следваща кампания поради контузия.

„Трябваше това да е сезонът, в който да покажа какво мога. Но останах позитивен. Нямаше смисъл да се отчайвам – бях в голям клуб с база на световно ниво. Ако бях започнал да съжалявам, щеше да ми подейства и психически, и на играта.“

От полупрофесионалния футбол до Испания

През лятото на 2018-а Борг е близо до трансфер в Борнемут, но „черешките“ решават да вземат левия бек Диего Рико в последния ден от пазара. Оскар продължава да поддържа форма, въпреки че е без отбор, а през декември подписва с полупрофесионалния Брейнтрий Юнайтед, за който изиграва 16 мача.

Трансферът в Испания е уреден от агента му, а Борг веднага се съгласява.

„Сграбчих възможността веднага. Винаги съм искал да изляза навън, а и ми казаха, че стилът ми на игра като атакуващ ляв бек би паснал добре в Испания.

Сега уча испански, но не баски, защото виждам, че дори местните имат проблеми с него, тъй като е доста труден.

Хубавото е, че футболът е универсален език, който „говориш“ на терена. Вече знам някои фрази, а времето, прекарано тук, ме накара да бъда по-толерантен към чужденците, които идват в Англия и се опитват да се адаптират.“

Аренас, който е воден от бившия защитник на Майорка Хавиер Олаисола, в момента се намира на дъното на Втора група на Сегунда Б с едва три спечелени точки след изиграване на първите осем кръга.

Борг изигра пълни 90 минути при разгромната загуба с 0:4 от един от лидерите Логроньес в последния кръг.

„Хубаво е да играеш постоянно. В тренировките също се справям добре, но нищо не може да се сравни с участието в мачовете. Говорих много и с треньора за възможността да играя като централен защитник, защото той също е играл на тази позиция.

Живея с двама съотборници – Унай Ернандес и Тони Фрау, което също е добре, защото не съм сам, а и може да си говорим за това какво се е случило на мачовете и на тренировките.“

Амбиции за кариера на международно ниво

Заради малтийските си корени, Борг може да играе за националния отбор на Малта, откъдето обаче още не са го потърсили. Ако го повикат, има шанс да облече и фланелката на Турция, благодарение на баба си, която е родена в Истанбул.

„Не завиждам на момчетата, с които съм играл и които сега са част от Висшата лига и от националните си отбори, защото всички получихме един и същи шанс и всички сме се трудили много.

Дори ми дава повече увереност, защото знам, че съм тренирал на тяхното ниво и съм убеден, че мога да се справя. Но всичко трябва да постигна сам. Баща ми обича да казва, че добрите неща не се постигат лесно. Затова ще продължавам да работя.“

А ако удържи на обещанието си, няма да учудващо да го видим като национал на някоя от трите страни или да се върне в английския футбол.

Новините

Най-четените