Голямо вайкане, голямо нещо! Футболът загива, обърнаха го на печалбарство. С такива коментари бяхме залети през последните дни, след като ФИФА реши да направи световните първенства с по 48 отбора. Новият формат в размер XXL ще стартира от мондиала през 2026 г. Който пък, най-вероятно, ще се проведе в САЩ – най-подготвената държава в света да приеме финали в подобен мащаб.
Впрочем, същото роптаене го слушахме само преди половин година в навечерието на Евро 2016. Там броят на отборите беше увеличен от 16 на 24. И какво се получи накрая? Великолепен шампионат, с главозамайващи обрати, сензационни участници като Исландия и Уелс… И напълно заслужен шампион като Португалия, натрил носовете на великите футболни сили от Европа.
Сега се вдига същият вой. А цялата история е много проста. Тя почва още през 1974 г., когато новоизбраният президент на ФИФА Жоао Хавеланж възлага на един от подопечните си изключително сложна задача. Сеп Блатер, тогава директор по развитието, е натоварен да напише план. Не какъв да е, а за разпространяване на футбола по целия свят.
Документът, известен още като „Проект №1”, се явява нещо като пътната карта на футбола за следващите няколко десетилетия. Тогава мнозина се присмиват, тъй като голям футбол има само в Европа и Южна Америка. Но Хавеланж и Блатер казват какво смятат да направят, и свършват това, което са обещали. С пари, с ловки маркетингови действия, с помощни програми за Третия свят, че даже и с цената на някой и друг рушвет… Но днес футболът вече е стъпил и в Азия, и в Северна Америка, и в Африка. По целия свят.
След това се присмиваха на намерението на ФИФА да даде световното на САЩ – държава, в която хората не знаеха от коя страна се рита топката. Така футболният мондиал отиде в Северна Америка още през 1994 г., а днес Щатите имат 24 милиона футболисти. По същия „Проект №1” Азия се сдоби със световното през 2002 г. След това дойде ред на Германия, после го организираха африканците, преди футболът да се върне в Бразилия четири години по-късно. Ето така световното първенство направи околосветската си обиколка, пет века след прочутия мореплавател Фернандо Магелан.
Сигурно вече не помните и каква аларма се вдигна, когато Сеп Блатер реши на своя глава, че Мондиал `98 във Франция за пръв път ще бъде с 32 отбора. Първоначалният формат беше старият, с 24 участника, което постави френските организатори в сложна ситуация. Но вместо да мрънкат, премиерът Едуард Баладюр, Мишел Платини, Фернан Састр и останалите от комитета се справиха с форсмажорната ситуация. И направиха първенство за чудо и приказ.
Дотук всички действия на ФИФА и УЕФА в това отношение се оказват отлично предвидени точно според онзи „Проект №1”. Още преди две години се знаеше за плановете за разширение на световните първенства до 40 отбора. Идеята беше на Блатер и Платини, но междувременно ги изгониха заради аферата с подкупите. Но проектът остана. Само че техният наследник Джани Инфантино го разшири до 48 участника (останалите варианти бяха с 40 и 42).
Нека сега да видим какво толкова е лошото на новата формула?
Печалбарство? От световното през 2014 г. ФИФА реализира приход от 4,5 милиарда евро. По официални данни на централата, публикувани в навечерието на вота, световното с 48 отбора ще вдигне постъпленията с около 500 милиона. Което прави някъде около едва 11%. Не изглежда като някакъв див, печалбарски капитализъм, в чието име ще жертват футбола. И то за организация като ФИФА, притежаваща стратегически резерв от 1.5 милиарда евро.
Ама груповата фаза щяла да се разводни! А да не би на олимпийските игри да следим всяка схватка от джудото, или всяка гонка в гребането? Гледаме това, което ни е интересно. Телевизиите и останалите електронни медии са в състояние и днес да ни представят нещата съвсем подредено, а какво остава за след 10 години. И какво по-хубаво от 80 мача за 32 дни?
Двубоят между Колумбия и Пакистан нямало да бъде интересен? На когото не му се гледа, има стотици други тв-канали. Кеф му турски сериал, кеф му някое реалити. Само че през 1998 г. например САЩ – Иран (1:2) събра повече тв-аудитория от Холандия – Мексико (2:2). Така че не бива да се избързва с оценките какво се гледа и какво – не. Не гледа Европа, гледа светът.
А и какво гледахме от футболна Европа на последното световно първенство? Великите сили Испания, Италия, Англия и Португалия дори не минаха групите. Франция и Белгия се сражаваха до четвъртфинала, холандците – до полуфинала. Шоуто го направиха отбори като Колумбия, Коста Рика, Чили… Добре, че беше Германия да отсрами континента със спечелената титла.
Световното във формат XXL е замислено в 16 групи от по три отбора, които ще изиграят общо 48 мача в първата му фаза. Днес се чуват протести, че това практически са 60% от общо 80-те двубоя. А от тях ще бъдат определени едва 16 отпадащи отбора. Но не беше ли същото процентно съотношение и на Евро 2016? Да не говорим, че сега е предвиден и съспенсът в тази фаза да няма равни мачове, и победителят да се определя с дузпи. Ако питате масовия футболен зрител, който гледа най-вече световни и европейски първенства, за него дузпите са солта и пипера. Последният шанс на жертвата! Затова ФИФА съвсем правилно отмени „Златния гол”, който убиваше спектакъла само с един удар.
На груповата фаза това й е замисълът – всеки участник да покаже пред света какво може. Дори и в нея да гастролират цели 48 отбора. Но след това най-добрите продължават в елиминациите, където турнирът почва да се разпада от само себе си. И двата най-заслужили отбора достигат до мача за титлата.
Този формат е доказал себе си на всички големи футболни състезания – световно и европейско първенство, Шампионска лига и др. А и футболистите няма да бъдат с по-изцедени сили, отколкото преди. Както и досега, всеки отбор може да играе максимум седем мача, и то ако стигне до финала.
Разбира се, най-логично беше да се очаква отпор от футболна Европа, която има най-малка полза от XXL варианта. Тя получава 16 квоти за участие, вместо досегашните 13. Но кой протестира? Протестира например шефът на европейската клубна асоциация Карл-Хайнц Румениге. Но как новата формула засяга интересите на неговия Байерн, на Реал, на Манчестър Юнайтед или Челси? По абсолютно никакъв начин не ги засяга. Вопли надават и от Англия. От там дори имаха наглостта да кажат, че футболът вече съвсем се е комерсиализирал. Може и да е така, но начело с английската Висша лига. Интересно защо това не им прави впечатление?
Джани Инфантино беше обвинен, че решението е било „политическо”. Крайната цел уж опирала до това да спечели благоразположението на малките страни, и да го преизберат начело на ФИФА, след като му мине мандатът. Абсолютно същото можеше да се чуе и при разширяването на световното първенство и Шампионската лига до 32 отбора, и на европейското до 24. Но и в трите случая новата формула се оказа работеща. Разбира се, и до днес има носталгици, които бленуват по турнира за Купата на европейските шампиони от 70-те и 80-те години, когато първият в Унгария можеше да елиминира шампиона на Испания в два мача на разменено гостуване. Само че футболът от XXI век няма нищо общо с онези времена. Спектакълът вече е съвсем друг, сериалът върви през целия сезон. И няма как най-зрелищните актьори да ги убият още в началото на филма. Или дори да не ги допуснат до участие. Впрочем, така се получи и на Евро 2016, когато в квалификациите въпросът в един момент стана кого от двамата няма да гледаме на финалите – Кристиано Роналдо или Златан Ибрахимович?
Всъщност, тънкият замисъл на Джани Инфантино и останалите във ФИФА опира пак до фундаментите на „Проект №1” – да се разшири футболната география. Той каза така: „Трябва да гледаме към световното първенство на новия век”. Едни от първите критики бяха, че осигурил класиране на страни като Узбекистан, Буркина Фасо или Панама. Навремето същите насмешки ги слушахме и за Камерун, чийто тим си тръгна от световното през 1982 г. без загуба, а осем години по-късно победи шампионите от Аржентина с Диего Марадона в мача на откриването.
Но ако някой надникне по-далеч от носа си, може би ще схване, че намерението на ФИФА е да даде шанс на икономически и демографски гиганти като Индия (24 милиона футболисти) и Китай. Двете страни навлязоха с размах във футболната индустрия, осигуриха много пари, наемат макар и застаряващи звезди. Търсят място под слънцето с цената на милиарди долари. Нищо лошо няма да поиграят и на световно първенство. Или даването на много пари е прерогатив само на Европа, а голям футбол може да се играе само в Лондон, Милано и Париж?
Някои дори побързаха да сравнят новия XXL формат с даването на световното през 2022 г. на Катар. Само че едното е вариант за провеждане на футболен турнир, а второто – възлагане на домакинство. И докато с катарската афера ФИФА може да се окаже в капан по ред причини, какво общо има тя с 48-те участника на световното през 2026 г.?
Въобще, идеята изглежда отлична, и, без съмнение, добре обмислена от огромните екипи на ФИФА, ангажирани във всички сектори на днешния футбол. Защото, както и да се е развивал от „Проект №1” досега в рамките на цели четири десетилетия, едно е ясно: футболът си остана игра, преди да бъде продукт, остана си спорт, преди да бъде пазар, и си остана спектакъл, макар че вече е и бизнес за милиарди. Играта и до днес е най-отпред, всичко останало е зад нея. И докато това се запази, няма причини за безпокойство.