Въпреки че новините от клубовете отново започват да излизат на преден план все още не са съвсем отшумели и страстите около националните отбори. Последният квалификационен мач, който Англия изигра - срещу Уелс миналата събота изкара на преден план нов герой - полузащитникът Скот Паркър. Халфът на Уест Хем остана резерва срещу Гана, но специалистите са категорични, че изявите му могат да помогнат на националния отбор.
Във Висшата лига Уест Хем е въплъщение на сивотата и еднообразието. Единственият, който създава различно впечатление е именно Скот Паркър. Силните изяви на тима са свързани изцяло с неговите силни изяви, характерът и духът му дават надежда, че Уест Хем ще успее да запази мястото си в елита.
Феновете на тима обясняват силното присъствие и важността на Паркър с онова, което според тях отличава всички легенди на тима, без значение дали става дума за Боби Муур или Паоло ди Канио - страстта. Именно страстта, с която Паркър играе го превръща в толкова специален за „чуковете".
Нападателят на Уест Хем Карлтън Коул след двубоя с Уест Бромич разкри, че думите на Паркър на почивката на мача между двата тима са го разчувствали до сълзи. „Чуковете" губеха с 0:3 още в средата на първото полувреме, но след почивката успяха да изравнят и дори имаха шанс за успех. Паркър не само бе двигателят на този частичен обрат, но и успя да мотивира останалите да излязат от безизходицата и да сътворят истински подвиг.
За Паркър обаче да вдъхновява съотборниците си с думи не е нещо ново. Като мениджър на Челси Жозе Моуриньо въведе една добра традиция в тима - преди всяка среща той даваше право на един от футболистите да прави 30 секундно мотивиращо изказване пред тима. И макар че Паркър не получаваше често доверие да играе като титуляр бе предпочитаният от португалският наставник играч за тази вдъхновяваща реч. Лидерът си е лидер независимо къде се намира, такова е призванието му в живота.
Талантът на Паркър се проявява още през 1993 г. когато 13-годишното момче се справя отлично с топката в специалната реклама на „Макдоналдс" посветена на световното първенство в САЩ. По това време Скот е ученик в известната футболна школа в Лилесхол и играе за юношеските отбори на Чарлтън.
След участието си в рекламата получава редица предложения, в това число и от любимия си от детските години тим на Тотнъм. Отказва ги всичките и остава в Чарлтън, тъй като е убеден, че именно в този клуб има най-голямо доверие към юношите и именно там те имат сериозни перспективи за развитие. Изборът му се оказва правилен - три години по-късно мениджърът на тима Алън Кърбишли започва да му гласува доверие в мачовете на първия тим.
Заедно с Чарлтън Паркър стига до Висшата лига. Халфът не взема участие в знаменития финален мач от плейофите срещу Съндърланд, но получава своя шанс в елита. „Страхувах се, че няма да получа нито минута във Висшата лига, но грешах. Имах достатъчно време, но в тези минути трябваше да сътворя нещо особено", връща се назад Паркър.
В края на миналото и началото на настоящото столетие Чарлтън преживява различни събития и Скот Паркър, който играе известно време под наем в Норич, е част от тях. Той получава общонационално признание и първа повиквателна за националния отбор. Отношенията му с Алън Кърбишли обаче се влошават когато мениджъра го обвинява в непрофесионализъм. През зимата на 2004 г. наставникът на Челси Клаудио Раниери отправя на Паркър предложение, което футболистът няма как да откаже.
Престоят му в Челси обаче е признат за неудачен. Мнозина смятат, че Паркър е бил твърде млад и претенциите му са били неоснователни. Според критиците на Скот възможността да пробие в Челси е била нереална и той е получил дори по-голямо парче от баницата, отколкото може да преглътне. Въпреки упреците вродената му страст към играта и амбицията, които и до този момент кипят във вените на Паркър, го заставят да изпита съдбата.
Когато поема Челси Моуриньо ясно дава на футболиста да разбере, че няма нищо против него, но когато Клод Макелеле е здрав е неговият първи избор. „Вероятно не му харесваше как играя. Но донякъде го разбирам, все пак той не ме е купувал", спомня си Скот.
Без съмнение, престоят на „Стамфорд Бридж" отваря очите на настоящия английски национал, свикнал до този момент със спокойната работна атмосфера на Чарлтън. В големите клубове изискванията са по-големи и дори участието ти в последните пет минути на някоя среща може да повлияе на следващите ти изяви в тима.
Когато през есента на 2004 г. Макелеле получава контузия, Паркър стига до своя шанс да пробие в Челси. Моуриньо обяснява на полузащитника, че разчита на него за предстоящите срещи. След няколко появявания в стартовите 11 Скот получава две тежки контузии и през лятото напуска в посока Нюкасъл, предпочитайки да играе по-често вместо да чака нов шанс на пейката.
По това време мениджър на Нюкасъл е Греъм Сунес. Малцина от игралите под негово ръководство футболисти могат да намерят топла дума за работата си с него, но в онзи момент Паркър се нуждае точно от такъв наставник. „Главното, което трябва да се знае за Сунес е, че той е честен и открит. Ако правиш това, което той иска ще играеш, ако не - довиждане", обяснява полузащитникът.
Не е изненадващо, че съвсем скоро Паркър получава капитанската лента на „свраките". Кариерата му на Сейнт Джеймсис Парк обаче тръгва надолу след инфекциозно заболяване, което го вади от игра за дълго време. Когато Уест Хем, който по чудо се спасява от изпадане от Висшата лига му отправя предложение изглежда, че за „чуковете" започва нова ера. Тимът е подсилен от нови качествени играчи и макар и бавно феновете се надяват тимът им да започне да се изкачва нагоре. Сменя се собственика, няколко пъти и мениджърите, но мястото в таблицата остава същото - Уест Хем и сега води отчаяна битка за оцеляване.
Самият Паркър признава, че въпреки че вече е на 30 години и преживява може би най-добрия полусезон в кариерата си все още се чувства като младия талант от Чарлтън и е готов да изслуша предложения от най-големите английски отбори. За мнозина той е полузащитникът от новото време - такъв, който е способен еднакво успешно да застане като стена пред защитниците и в същото време да ръководи атаката и дори да я завършва.
Възможно е именно цялостното неубедително представяне на Уест Хем да е причина Паркър да успее да демонстрира таланта си в пълна сила. И логично като футболист без слаби места в играта си той получи повиквателна за националния отбор за пети път в кариерата си. А заедно с нея и признанието на феновете на другите тимове, някои от които настояват, че именно Скот е този, който трябва да носи капитанската лента на „трите лъва".
Самият играч обаче не мисли за това, а за спасението на клубния си тим. „Ще бъде несправедливо ако изпаднем в последния кръг от Висшата лига", категоричен е Паркър. За феновете обаче по-голяма трагедия ще бъде ако с това загубят и своя капитан. Защото те са наясно, че великите личности придават особения дух на Уест Хем, а Скот Паркър в момента е най-добрият наследник на легендите.
