Без съмнение, най-странното нещо във футбола през миналата седмица се случи в аржентинския град Росарио в мач от елитната дивизия, който включваше Нюелс Олд Бойс. Там, във вторник вечерта, Диего Марадона получи необикновено посрещане и необикновен подарък – кожен трон, на който да седи покрай тъч линията, докато неговият тим Химнасия ла Плата разгромяваше Нюелс с 4:0.
Нюелс е клуб, който обича легендите си. Допълнително доказателство за това е името на стадиона – „Марсело Биелса“, в чест на настоящия треньор на Лийдс и неговия период начело на аржентинския тим през 80-те и 90-те години. Но има един човек, когото в Нюелс очакват да се завърне повече от всеки друг.
От години насам мечтата на всеки играч, треньор и фен на Нюелс е да види завръщането на Лионел Меси, който да напише последната глава от кариерата си на мястото от което тръгна, преди да се превърна в световна звезда. И въпреки че Марадона се завърна, въпреки и като съперник, шансовете на Меси отново да облече червеното и черното стават все по-малки с всяка изминала година.
„Не искам да напускам Барса. Мечтая да играя в Нюелс, но не знам дали ще се случи“, призна капитанът на Аржентина пред Tyc Sports през октомври.
И причината му е разбираема – след като прекара вече почти 20 години в Каталуния и отгледа семейството си далеч от родината, Меси и всичките му любими хора се чувстват по-щастливи от другата страна на Атлантическия океан.
„Имам семейство и те са с предимство пред моите желания. Ще трябва да се опитаме да ги убедим – продължава Меси. – Когато си играя с Тиаго и му кажа, че трябва да пътуваме някъде, той не е доволен. Когато прекараме месец в Аржентина, иска да се връщаме, за да бъде с приятелите си.“
И след като и тримата му синове са родени и отгледани в Барселона, притесненията на Лео са повече от основателни. Но това, може би, не разказва цялата история защо приказката за завърналия се блуден син на Нюелс няма да завърши с щастлив край. Ситуацията в Росарио, в частност, и в цяла Аржентина също е ключов фактор защо семейството на Меси може да реши никога да не се завърне.
Наричан „Чикаго на Южна Америка“ заради някогашната си позиция в центъра на аржентинската месна индустрия – доковете на Росарио и близките Сан Мартин-Сан Лоренцо са сред най-големите на континента. Росарио получава прякора си и заради славата си на мафиотски град. Вече в 2019-а наркокартелите са пуснали корени и във всички отдалечени квартали на града, включително родния на Меси – Грандоли, пораждайки нарковойни и насилие.
През 2018-а са регистрирани 198 убийства в областта на Росарио, четири пъти по-голям брой от този, отбелязан в съседната Кордоба. Много от извършителите и жертвите на убийствата са на по 13-14 години, застреляни или стрелящи от задната част на преминаващи мотоциклети.
Футболният свят е далеч от застрахован от подобно насилие – в последното десетилетие повече от 10 фенове на Нюелс са били убити в част от войната между различните фракции на хулиганската групировка на тима Barra Brava. Миналата седмица пък градският съперник – Росарио Сентрал, е бе посетен от членове на бандата „в добър дух“, тъй като не са били доволни от формата на отбора и са поискали незабавни промени.
„С удоволствие бих играл в Аржентина. С баща ми постоянно ходехме – на трибуните, на терасите, беше страхотно – казва още Меси пред TyC. – А и сигурно е лудо да играеш в някое от тези (Неюлс – Сентрал) дербита.
За нас е, повече или по-малко, спорт, но хората го усещат по различен начин. Хората в Аржентина са по-луди – да не спечелиш в дербито означава много. Тук искаш да спечелиш, но дори и да загубиш, не е такъв проблем, докато, ако загубиш дерби там, не можеш да излезеш от вкъщи.
Лудостта, която виждаме ден след ден, се пренася и върху футбола. Виждаме го и по време на квалификациите, въпреки че е малко по-различно. Трябва да играем в цяла Южна Америка и е много тежко, защото не можеш да спиш – феновете хвърлят всякакви неща по хотела ти. В дербитата за Копа Либертадорес сигурно е още по-тежко.“
Икономическата ситуация в Аржентина също е тежка. С повече от 50% инфлация на годишна база, процентът на хората, живеещи в бедност, скочи на 40 през 2019-а, като се очаква нов срив на местната валута. Нещата в родината на Меси се повтарят, както бяха в края на 20-и век, което накара семейството му да напусне Росарио тогава.
Подобни проблеми не са нови за страната и не попречиха на други легенди да се върнат и да завършат кариерите си в родните си клубове. Хуан Себастиан Верон, Хуан Роман Рикелме, Ариел Ортега, Карлос Тевес, Габриел Хайнце, Диего и Габриел Милито и Макси Родригес – всички те избраха да се върнат в последните години, жертвайки големите си заплати в Примера дивисион.
За един от най-богатите спортисти на планетата като Меси, намаление на заплатата едва ли ще е някаква пречка. Но решението му далеч не се корени в това, а в това да измъкне семейството си от дома му и да го заведе на място, на което не може да подсигури сигурността им.
„Може да те убият за едно колело – каза Меси пред America TV през 2018-а. – Навсякъде се случват обири и не можеш да вървиш спокойно по улиците, защото постоянно трябва да внимаваш за нещо.
Знам, че има много проблеми в Аржентина, но сигурността е много важна.“
Ако не се случи радикална промяна в начина на живот в Аржентина, мечтата на Нюелс да бъде последния пристан на големия си герой и Меси да окачи бутонките си в съблекалнята на „Ешадио Марсело Биелса“ няма как да се сбъдне.
