Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нямаш право да бъдеш легенда!

В Шампионската лига се въртят десетина отбора на финал. Всеки ги знае кои са. През тези 20 години разнообразието се дължи единствено на Борусия Дортмунд, Байер Леверкузен и Монако - без да могат да спечелят финала. Снимка: Getty Images
В Шампионската лига се въртят десетина отбора на финал. Всеки ги знае кои са. През тези 20 години разнообразието се дължи единствено на Борусия Дортмунд, Байер Леверкузен и Монако - без да могат да спечелят финала.

Концентрирането на най-силните в Шампионската лига вреди на футбола. Европа се нуждае от емоцията на несъвършените!

От доста време забелязвам една интересна странност в мен като футболен фен - Шампионската лига не ми носи тръпка. Далеч по-голям интерес предизвиква Лига Европа. Замислих се защо. Ами как защо, всеки мач в Шампионската лига е вече гледан. Всеки един футболист е до втръсване познат. Там са събрани най-силните, най-големите, обаче на мен ми писна да гледам най-силния футбол. Искам да гледам различен! Е, Лига Европа е турнирът, който го предлага.

Олимпиакос "тресна" в четвъртък Милан и ако това не е солта на футбола, не знам кое е. Отборите им не са съвършени, даже вероятно са слаби, обаче, извинявайте - светът се нуждае от емоцията на несъвършените!

Защо пък да не гледам най-качествения футбол, а държа да е различен, биха попитали мнозина. Ами защото очевидно съм преситен от първия, отговарям. Най-големите отбори ги гледам постоянно по телевизията във водещите първенства, в Шампионската лига, а играчите - и в националните тимове.  Като малък се увличах по географията - чрез футбола опознавах света. До днес се вълнувам повече от клубове като Генк, например, вместо Манчестър Юнайтед. Покрай малкия отбор научавам неща за малкия град, малката култура, нови за мен фенове, непознат стадион... Сигурен съм също така, че запалянковците на Генк са много по-щастливи при успехи, отколкото тези на Юнайтед -  случват им се доста по-рядко. Да, футболът на скромните белгийци понякога може да е отблъскващ, да не е добър, грозна гледка за безпристрастния наблюдател.... Но само си представете какво е било в душите на запалянковците им, когато стигнаха четвъртфинал в Лига Европа през 2017 г.

Сигурен съм, че много фенове се чувстват като мен. Роналдо, Меси, Неймар са като картинката на вашия десктоп - най-хубавата, но скучна след един момент. Всеки един спринт на първия, пряк свободен на втория и симулация на третия вече са до болка познати. Реал Мадрид, Барселона, Байерн, Ювентус ... - нищо ново не може да предложат освен поредния мач помежду си. И какво значение има кой точно ще победи?! Не, аз искам да видя нов играч, нов отбор, нова тактика, нов танц при радостта след гола, защото... на човек му писва да гледа едно и също!

Освен тези, естетически, да ги наречем, съображения срещу Шампионската лига, има и други. Сигурни ли сме например, че събирането на най-големите в един турнир носи полза за футбола? "Най-силните играят и определят най-силния; щом най-силният сред силните печели, това е справедливо, играта се развива" - това е официалното предназначение на турнира (неофициалното е трупане на пари). Но да се замислим? Ако тази логика беше вярна, то значи да приемем, че от трофеите на Цървена звезда, Стяуа или Айндховен футболът е загубил... Тези клубове бяха сред победителите в старата форма на турнира (КЕШ), неконцентрирала толкова много грандове. Сега нямат шанс.

Всеки един любител на футбола на средна и нагоре възраст знае, че тези три отбора бяха невероятно силни. Изненадвайки Европа, създадоха истински празник. Ами Нотингам Форест? Загуба е, че тимове от техния калибър нямат никакъв шанс за големия трофей днес. Когато подобни клубове печелеха купата или поне стигаха финал, това даваше огромен тласък на играта в съответната не толкова силна футболно държава. Или пък, ако бе силна, вдъхновяваше други отбори, непринадлежащи на  "аристокрацията". Успехът им стимулираше играчи, запалваше фенове, вдъхновяваше деца, развиваща цяла икономика край съответния клуб... Сега всички тези радости принадлежат на няколко богоизбрани. Макар турнирите да са два, истинската корона я дава този, организиран специално за тях.

Пробивът на "различните" е възможен само в Лига Европа. Ето и суха статистика. От основаването на турнира през 2009 г. финал в него са играли отбори като Фулъм, Спортинг Брага, Днипро, Атлетик Билбао. Десетина години преди това в предшественика Купа на УЕФА финалисти бяха Галатасарай, Алавес, Шахтьор, Зенит, Мидълзбро, Спортинг Лисабон, Еспаньол, Вердер, Фейенорд - истински свеж въздух. Част от тях печелеха турнира. Титли вземаха и грандовете, разбира се - Манчестър Юнайтед, Севиля (станал гранд точно с тази надпревара)... През цялото това време в Шампионската лига се въртят десетина отбора на финал. Всеки ги знае кои са. През тези 20 години разнообразието в ШЛ се дължи единствено на Борусия Дортмунд, Байер Леверкузен и Монако - без да могат да спечелят финала.

Е, какво печели футболът от концентрирането на най-силните в един турнир? Пари. Другото е загуба.

До 1999 г. съществуваше и турнир за Купата на националните купи. С него футболното разнообразие бе още по-голямо. В този турнир ЦСКА и Славия стигнаха полуфинали. Само след 1990 г. купата бе спечелена от отбори като Сампдория, Парма, Реал Сарагоса, което, дори и за кратко, ги направи легенди. По-рано легенди бяха Абърдийн, Динамо Киев, Слован, доставяйки на света насладата от сензационни победи над отсрещния Голиат. Истински парадокс - в последните 30 години държавите в Европа се увеличиха, а европейските турнири намаляха.

Днес право да бъдат легенди имат няколко клуба. Нито е честно, нито помага на футбола.

 

Най-четените