Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Висшата лига има нужда от нов Ерик Кантона

Ерик Кантона на премиерата на "Looking for Eric" Снимка: Getty Images
Ерик Кантона на премиерата на "Looking for Eric"

Повечето момичета пазят първия си подарък от последното им сериозно гадже - най-често е някакво бижу, в идеалния случай - пръстен. При мен се получи малко по-различно, но аз разбрах, че ще се омъжа за приятеля ми, след като той ми подари огромен плакат, който зае почти цяла стена в малкия ми апартамент.

Представете си, плакат на Ерик Кантона, който гледа заплашително иззад вдигната яка на фланелката му. И на плаката пишеше: "1966 беше страхотна година за английския футбол. Тогава е роден Ерик".

След това, винаги когато съм се чувствала зле или съм била депресирана, хвърлях един поглед към плаката на Кантона и той ме караше да се почувствам по-добре. Когато беше наказан да не играе 8 месеца, обмислях дали да не сваля плаката от стената, но се отказах - все едно щях да извърша предателство спрямо него. Плакатът остана на стената и стоя там до момента, в който двамата със съпруга ми напуснахме този апартамент - свидетелство за неговата любов към мен, и за моята към Кантона.

Тъй като съм фенка на Манчестър Юнайтед, ясно е, че съм пристрастна, но не се сещам за по-готин футболист. Без значение дали го мразите или обичате, Кантона винаги се е отличавал от другите. Повечето от неговите колеги играят футбол защото това им се отдава и искат да станат богати и известни. Кантона винаги е давал да се разбере, че рита защото иска, защото иска да превърне футбола в изкуство, да създаде нещо красиво.

Присъствието му на терена винаги е носило нещо повече от това, което получаваме от другите футболисти. Сякаш Ерик не мисли като другите - не го вълнува най-новия спортен автомобил или следващата красавица. Личността му беше достатъчно силна и ярка, за да накара околните да мислят за нещо различно.

В момента във Висшата лига няма нито един футболист, който да има шанс да се доближи до нивото на Кантона. На подобно мнение са и спецовете от Sky Sport, които скоро работиха по темата и избраха Ерик за рекламно лице.

И Кантона все още може да бъде използван като символ на английския футбол. Но французинът си остава противоречива фигура. През 2009 на големия екран излезе филма с негово участие "Looking for Eric" и мнозина очакваха това да е най-големият търговски успех в кариерата на Кантона. В лентата се разказва за депресиран пощальон, който успява да промени живота си благодарение на въображаемите срещи със своя футболен идол - Кантона в ролята на самия себе си. Получи се симпатичен филм, изпълнен с качествен хумор.

Филмът се появи на фестивала в Кан, рекламата му беше сериозна, критиците го хвалеха един през друг. И в крайна сметка, "Looking for Eric" събра едва 1,5 милиона лири в киносалоните на Острова.

В киноиндустрията нямат обяснение за това, но някои футболни анализатори обясниха, че всъщност на кино са отишли само по-възрастните фенове на Манчестър Юнайтед.

Но този филм си заслужава да се види - в него Кантона се разкрива и разказва как самият той и животът му се променят. Той е готов да направи следващата стъпка - от философски настроения спортист към артиста. Дори притежава онова чувство за хумор, което му позволява да се шегува със самия себе си.

Миналата година наруших едно от основните си правила - да не се срещам с хората, които са били мои идоли. Така се видях с Кантона - заради интервю за The Telegraph. Пред мен стоеше човекът от плаката от стената и за минути открих, че той е умен, съобразителен и забавен. Но ми се видя по-дребен, отколкото го помнех.

Може би защото плакатът на стената ми беше много голям.

   

Най-четените