Някои твърдят, че ЦСКА е стигнал дъното. Или, че вървял надолу. Не е вярно - в движението на клуба няма посоки като "нагоре" и "надолу". Той вече второ десетилетие не излиза от спирала, на която изхода не се вижда.
Знаете ги, нали, като онези в аквапарковете. Пускаш се в улея, въртиш се около остта на съоръжението за няколко кръгчета и падаш в басейна. Общото е въртенето, както и че всички наоколо ти гледат сеира. Разликата - при ЦСКА няма падане никъде, седи си само в улея.
В Севлиево армейците бяха надиграни на терена от половин отбор свои зачеркнати футболисти. Даже двама бивши "червени" им вкараха головете - Герасим Заков и Самет Ашимов.
Нищо чудно сега да бъдат привлечени обратно, типичен управленско-фенски ход, познат от предни години. Така, както Румен Трифонов бе върнат, след като се подигра с ЦСКА, докато играеше в Миньор. Случаите са безброй и са един показателен пример за това, което е ЦСКА.
Заков и Ашимов не са по-добри от тези, които играят в момента в тима. Напънали са се повече, за да докажат, че стават. Може да се спори дали съставът на ЦСКА като имена е превъзхождан изобщо от някой в първенството. На хартия...
Но на терена, където е витрината на един клуб, "червеното" лице си остава все така неясно и гротескно.
Спортно-технически футболистите на отбора не са по-лоши от конкурентите си. Просто са заобиколени от хаос и напрежение в объркания клуб. А когато няма вяра в душите и спокойствие в главите, краката не слушат. А сърцето се обезверява.
И се стига до лоши резултати, които предизвикват фенска и медийна истерия, отварят поредната глава "криза", която от своя страна натиска паник-бутона на ръководството, което взима поредните нетрезви и прибързани решения, и пак, и пак...
Затворен и омагьосан кръг. Спирала, от която няма излизане.
Историята се повтаря. Пролетта на 2006 г. ли не беше, когато един отличен армейски тим някак сдаде 7 т. преднина на Левски и допусна загуба на титлата.
Или тази пролет, когато от позиция да излезе начело в класирането при успех в Мездра (и с предстоящ домакински мач с конкурента Литекс), ЦСКА някак се докара до отчайваща серия без победи и утешително второ място.
Ако се върнем по-назад - май 2000 г., когато титлата бе в краката на Димитър Бербатов, но остана за Левски, провалите и сеира с Луиджи Симони, кризата след Пламен Марков...
Или онази зима на 2001 година, когато Сашо Станков бе изгонен още след първите си два (срамни) мача в Ловеч, а президентът влезе при агитката да сваля плакати срещу тъмнокожи играчи на тима. Сеир и смях за цяла България.
Всичко се повтаря със смазваща цикличност.
На терена се случва онова, което просто проектира спиралата в управлението. Защото между тези събития бяха Васил Божковите странности (затваряне на сектори, гонене на най-скъпите играчи Лима и Соуса), Томовото шоу, сега "Титан"-овите безумия.
Добавяме към управленската немощ и некомпетентност материалните проблеми на клуба. ЦСКА няма нищо свое, освен двата автобуса - един вехт и един нов. Стадионът, базата, школата - всичко е под наем или чуждо. Музеят с купите даже отиде в Бояна, че кой ще ходи да го гледа там? Те реално и играчите ще бъдат "отчуждени", ако съдилищата разпоредят срещу клуба в десетките дела, които се водят за неизрядни плащания и дългове.
Феновете - и те са някъде извън орбита. Председател на фенклуба, който се изказва по всякакви въпроси извън територията на сектора му, фракции, бойкотиращи при две поредни непобеди, и още, и още...
Вероятно в четвъртък срещу ТНС, когато закъсалият им отбор има най-голяма нужда от тях, те ще поставят антирекорд по посещаемост в историята.
Странно място е ЦСКА.
За 10 години в отбора са играли около 100 чужденци. Тоест - минали са, водени от "свои" хора на треньори и шефове. Помните ли Мутафджич, Веселинович, Аянда, Немодруг или Фабио Лима (не Лео)? Простено е, ако не ги помните.
Както след 3 години никой няма да помни Еспозито, който в Севлиево опитваше да се самоубие, настъпвайки критично топката няколко пъти. Но човекът е в ЦСКА. Не е виновен за това, а и вероятно не е толкова лош играч. Просто напрежението и абсурдността на ситуацията го смазват.
Така е в този клуб. В началото е напрежението, после идва безхаберието. В настоящия отбор Руи Мигел и Маркиньос са стигнали до втората фаза. На тях вече не им пука.
Напрежението е навсякъде около клуба. Според тези вътре, го създават хора отвън. Никога непоемащият вина за нищо Емил Костадинов разпали старата теория на конспирацията след мача - "Някои хора искат да ни смачкат, работят срещу нас..."
Кои са те? Вероятно всеки отбор в България иска да смачка ЦСКА на терена, какво по-нормално от това. Както иска да смачка и Левски. То едва ли и Бари не иска да помете Милан в Италия, нали това е гордостта да биеш гранд!?
Напрежението си извира отвътре и задушава клуба. Няма хармония между хора, които иначе се кълнат в любов към ЦСКА. Бившите играчи не могат да се понасят. Подпийнали легенди откровено плюят по четирите букви, които ги идентифицираха първо като личности, а после и като добри футболисти. Само защото не са на някаква службица на "Армията".
ЦСКА е мразен от свои и чужди, предаден от децата си. Разделен на незнаещи (собствениците), неможещи (спортно-техническият директор и щаб) и неискащи (футболистите), клубът пак е в някой завой от спиралата си.
И за да не оставят съмнение във въртенето около нищото, сега Борисов и Иванов пак връщат за треньор Димитър Пенев. Символът на спиралата, човекът, който винаги се връща в ЦСКА. А когато не е треньор на "Армията", друга работа не може да намери. Няма кой да го покани. При цялото уважение към визитката му, разбираемо е...
Сигурно пак ще дойде някое по-остро и екстремно кръгче във въртенето, примерно титла веднъж на 5 години. Защото като доминираща сила в България, ЦСКА е в миналото.
Подобно на Ливърпул в Англия, феновете трябва да разберат, че няма нито една основателна причина отборът им да бие наред и да вдига купи. Нищо около терена не е ок, та играчите да мачкат убедително. Колкото и да са добри като качества. Просто спиралата ги върти в абсурдността си.
Цикличност, в която никакво коренче на прогрес не може да оцелее.
От ЦСКА са останали само името и традициите, но скоро и те ще се изтъркат. От въртенето...
