Радукан не е титан

Голямото напрежение в ЦСКА явно не се разбира добре. Формално погледнато, работата е опечена и отборът си върви без грешка.

Именно в това "без грешка" обаче се крие грешката. Каква е обстановката?

1. Икономическата ситуация

Фирма "Титан" с огромни усилия издържа финансово отбора, покрива знайни и незнайни борчове от предишно и от сегашно време, отразява финасови атаки от всички - от чужди и от свои. И когато намали задълженията до някакъв поносим минимум вече очаква самият футбол не само да им "изпразва джобовете" (все пак те не са милиардери), а и да донесе някакви дивиденти, които макар и частично да прокрият някои разходи.

"Титаните" под влияние на трима " чисти цесекари" направиха поредица от финансови грешки и претърпяха поредица от загуби. Най-напред трябва да посочим далаверата между Данчо Лечков и Любо Пенев с привличането на четиримата играчи от Сливен за баснословна за българските условия сума. Този разход за малко да остави ЦСКА без лиценз. След това Емо Костадинов започна да привлича в отбора играчи от чужбина, навярно за трансферни комисионни, които не могат да се впишат в българските условия и отбора по различни причини. Такива бяха случаите с Тиеро, уж препоръчан от Вияш-Боаш, Грило, Тибони, Еспозито и т.н. - все играчи с големи заплати.

След това Милен Радуканов успя да подведе собствениците на Титан да увеличат рязко заплатите на българските играчи, и особено на такива, които нямат необходимите качества, но завистливо "поглеждат в паницата" на високоплатените чужденци. Например, абсурдна е високата заплата на един Костадин Стоянов. При неимоверно увеличените разходи за отбора, "титаните" очакват поне частични приходи от участие в европейските турнири, телевизонните права и реклама и успешна продажба на футболисти в чужбина. Първият и най-значимият очакван доход бе от евротурнирите. Но той отпадна.

2. Състав на отбора и селекция

"Титаните" се поучиха от редица предишни грешки в селекцията. В ЦСКА тя се прави по две линии - на треньорското ръководство и на собствениците. За пръв път самите те уцелиха десетката с привличането на Зику, Мораес, М'Боли, Адемар и Крачунов. Треньорското ръководство отклони привличането на Валентин Илиев и Джони Кабрера, които бяха много добри решения за централни защитници. Привлече само Халилович, на когото не дава шанс. Нещо повече, треньорското ръководство се подведе под влияние на атаките на Костадин Стоянов срещу Акуаро и един много добър централен защитник бе набързо изпроводен в Германия. Радуканов подцени ситуацията с опорните халфове и централните защитници. Това костваше в много голяма степен загубата от Стяуа.

3. Подготовката и ръководството на отбора от старши треньора и неговите помощници

Младите момчета от треньорското ръководство показват израстване. Добре направиха зимната подготовка и проведоха пролетния полусезон, с изключение на мачовете с Черно море и Локомотив (Пловдив). Овациите в края на първенството, вместо да се възприемат като стимул за по-успешна работа, обаче попречиха в подготовката през лятото. Тя бе само отчасти успешна и това се отрази на функционалното състояние на отбора като цяло и също повлия негативно на представянето срещу Стяуа.

След напускането на Гьоре Йовановски, в трудната психологическа обстановка в отбора, Милен Радуканов успя да внуши на играчите, че трябва да играят, за да изкарват по-големи възнаграждение. В това начинание, благодарение на своя такт и умение, той съумя да тушира вътрешните напрежения. И това даде резултат. Но този резултат бе за вътрешното първенство, за борбата за третото място. За Европа трябва нещо много повече. В най-важния мач на ЦСКА за годината (срещу Стяуа) Милен допусна доста грешки в подготовката, в състава, в тактиката и в ръководенето на мачовете. За привържениците на отбора това е неприятно, но означава, че просто няма да гледат шест мача повече. Провалът срещу Стяуа обаче е загуба за "титаните" на около 4-5 млн. лева приходи. А те са крайно необходими за базата и за издръжката на отбора. И с право собствениците са недоволни.

4. Вътрешната обстановка в отбора

В началото Милен успя да притъпи крайностите в отношенията. Но повечето от тях останаха да тлеят. Милен възприе политиката да поддържа тези футболисти, с помощта на които успя да промени отбора през пролетта на 2011 г. и самият той да се утвърди като треньор. Само, че тази негова подръжка премина разумните граници. Не е нормално да се угажда на всички капризи на Коста Стоянов и да му се прави космическа заплатата в момент, когато той е най-слабият футболист на отбора. Защитникът не може да играе добре с глава и това често създава напрежение пред врата на ЦСКА. Дори в мача със Светкавица египтянинът Мохамед на няколко пъти го направи смешен. Смешни са и отиграванията му.

Другата драма е с Тошко Янчев. И тук Милен не намери вярното решение. Всички привърженици на ЦСКА обичат Тошко. Само, че сегашната му игра не е тази като преди няколко години. Самият той не може да разбере, че за неговия авторитет е най-добре да прекрати кариерата си. "Титан" му подадаха ръка като му предложиха да стане помощник-треньор, но той отказа, понеже "още му се играе". Въпросът е какво може вече той.

Галчев е много добро моче, но за мачове като срещу Светкавица. В него няма висока класа, необходима за европодвизи. Милен много държи и на Караджов, който въобще не полага никакви усилия да отстрани слабостите си в играта. Поддръжката за Караджов е за сметка на много по-добри вратари като Макенджиев и Стойчев.

Подобна е и ситуацията със Спас Делев. Много добро и перспективно момче. Но, вместо да го покровителстват, Милен Радуканов и Светослав Петров трябваше да му помогнат да отстрани редица слабости и особено да го научат да не стои постоянно в засада, да го тренират много по-добре да центрира топката при статични положения и т.н.

И най-сериозният упрек към треньора е за пренебрегването на талантливи млади футболисти от собствената школа на ЦСКА или привлечени от други отбори. Какво стана? Всички млади момчета, които бяха използвани от Павел Дочев и Гьоре Йовановски, бяха отстранени от отбора - Томи Костадинов (в Чавдар Етрополе), Никола Радулович и вратарят Божидар Стойчев (в Академик София), Килиън Шеридън (голмайстор на шотландския Сейнт Джонстън)... Най-добрият от набор 1992 Мартин Василев в кризисен момент за ЦСКА бе повикан от Гьоре за резерва.

Милен пропусна да върне в отбора и Михаил Александров (сега в Лудогорец), Росен Колев (в Черно море) и други талантливи юноши на ЦСКА. В същото време държи безперспективни бивши възпитаници на школата (т.нар. връзкари) като Павел Виданов и Станко Йовчев. Нещо повече, Радуканов не дава достатъчно шанс и на привлечените от "титаните" талантливи юноши на Пирин. Сравнете израстването на Георги Миланов и Александър Цветков в Литекс и Симеон Райчев в Левски с възможностите, дадени на Станислав Костов, Александър Якимов, Антон Карачанаков и др.

"Титаните" имат амбицията следващата година да атакуват много по-мощно евротурнирите. Вероятно тази е причината, поради която привлякоха Драголюб Симонович. Това не е лошо. Лошото е, че не му намериха правилното място и не определиха правилно отношенията му с Милен. Дуци е добър стратег и тактик във футбола. Като човек има своите слабости. Привличането на Симонович напрегна излишно Милен и Светослав. Това се отразява на общата обстановка в отбора.

В тази сложна ситуация има само два верни хода. Първият е собствениците да продължат да се грижат за далечната перспектива с проучване на по-класни играчи за централни защитници и опорни халфове, с набиране на достатъчно надеждна информация за процесите в евротурнирите, отборите и играчите в тях. Това могат успешно да правят с Дуци Симонович и Росен Кирилов.

Вторият правилен ход е да дадат още възможности на Радуканов и Петров да ръководят отбора, да трупат опит и самочувствие, да не се държат като ощипани госпожици, а да се поучат от грешките си.. Треньор не се става за една година. А способни треньори на ЦСКА ще са необходими. Сега Милен и Светльо разполагат с най-добрите играчи в България. От тяхното умение да работят и от поуките от досегашните грешки зависят успехите и на ЦСКА и техните лични успехи. Твърдението, че са важни трите точки, е валидно само за вътрешното първенство. За европейската сцена е важна играта. При добрата и рационална игра ще дойдат и резултатите.

В ситуацията в ЦСКА има силно преплитане на два основни интереса: финансова стабилност и спортно-технически резултати. Радуканов трабва добре да разбере собстевниците Борисов и Иванов, а пък те добре да разберат и да поискат от него и от Петров работа, коята да зава игрови и финансови резултати.

Собственикът има решаващата дума и решаващото действие. Той е в пълното си право да е недоволен, независимо от 24-те точки. Неговото недоволство е от загубата на най-важния мач в годината, която им коства много нови усилия за търсене на финасови ресурси.

Недоволен е и Радукан, и то с пълно право, но първо трябва да осъзнае, че допуска сериозни грешки и не извлича необходимите поуки от тях.

Новините

Най-четените