Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Магическите полуфинали за Купата на ФА

1999 г., Манчестър Юнайтед - Арсенал 2:1

Райън Гигс вкарва знаменития си гол в продълженията, за да прати Юнайтед на финала. В този момент тимът му е с 10 души и едва удържа натиска на Арсенал. Гигс обаче взима топката, минава през четирима съперници и вкарва под гредата. Попадението е номер едно в историята на турнира.
1977 г., Евертън - Ливърпул 2:2

Срещата е на "Мейн Роуд" в Манчестър, като в последните секунди Брайън Хамилтън вкарва за Евертън и прави резултата 3:2. Реферът Клайв Томас отменя попадението за игра с ръка на голмайстора, каквато няма. И до днес това е известно като "най-ужасното съдийско решение в мърсисайдските дербита". В преиграването 10 дни по-късно Ливърпул бие с 3:0.
1978 г., Ипсуич - Уест Бромич 3:1

Мачът е на "Хайбъри" в Лондон и остава в историята като "кървав спорт". Още в първите секунди Джон Уайли от УБА и Брайън Талбът от Ипсуич си удрят жестоко главите, като вторият е изнесен със сътресение. Минути по-късно Уайли отново се сблъсква глава в глава със съперник, като този път е сериозно окървавен. Но остава на терена и този път, доигравайки мача - близо 75 минути! Фланелката му е в кал и кръв, но не успява да помогне на отбора си.
Минути след края на същия мач - кадър от съблекалнята на победителите. Сър Боби Робсън, мениджър на Ипсуич, пие по бира с играчите си за класирането на финала - първо и единствено в историята на клуба. Там Ипсуич бие Арсенал с 1:0.
1980 г., Арсенал - Ливърпул 1:0 (четвърти мач)

Брайън Талбът се радва на гола, прекратил най-дългия полуфинален маратон в историята на турнира. В Ковънтри Арсенал бие, след като предишните три опита са завършили 0:0, 1:1 и 1:1. Полуфиналната битка на двата големи клуба продължава близо месец.
1989 г., Ливърпул - Нотингам Форест - незавършил

Най-тъжният ден в историята на турнира. Отново е на полуфинал... На "Хилзбъро" в Шефийлд мачът продължава само 6 минути. Шутът на Питър Биърдсли среща гредата, а в този момент играта спира, защото на трибуните умират хора, премазани в блъсканицата в сектора "Лепингс лейн". Полицията допуска в него фенове, въпреки че е изпълнен до краен предел... 96 запалянковци на Ливърпул загиват в ужаса.
1990 г., Кристъл Палас - Ливърпул 4:3, Манчестър Юнайтед - Олдъм 3:3

В този велик за футбола ден Ливърпул и Палас се срещат на "Вила Парк" на обяд, а след тях Юнайтед и Олдъм играят на "Мейн Роуд". Шампионите - защото тимът на Кени Далглиш вече си е осигурил титлата, повеждат с 3:2 в 83-ата минута на лудия мач, но допускат Анди Грей да изравни. В продълженията Алън Пардю, който днес води Палас като мениджър, вкарва победно. Куриозно, по-рано през същия сезон Ливърпул разбива този съперник с 9:0... Юнайтед не успява от първия опит да пречупи малкия Олдъм, но го прави след преиграване с 2:1. После печели купата.
1991 г., Тотнъм - Арсенал 3:1

Газа вкарва великия си гол на "Уембли", при който стреля със сила и фалц едновременно - неговото описание на шута. Гари Линекер е другият герой с две попадения, а Арсенал изпуска дубъл, но все пак печели титлата.
1993 г., Шефийлд Уензди - Шефийлд Юнайтед 2:1

Велико дерби на града, преместено на арената "Уембли". Неудържимият Крис Уодъл даде аванс на Уензди, но Юнайтед отвърна с гол на Алън Корк и прати мача в продължения. Там Марк Брайт (на снимката) развърза възела и Уензди стигна втори финал за сезона, след като игра такъв и за Купата на лигата. И двата пъти обаче падна от Арсенал.
1994 г., Олдъм - Манчестър Юнайтед 1:1

Тимът от втора дивизия потърси реванш от гранда 4 години след разочарованието с преиграване от 1990-а. Олдъм водеше до 120-ата минута, когато Марк Хюз заби топката с невероятно воле (на снимката) и отново се наложи да има преиграване! Там Юнайтед не остави шанс на съперника - 4:1.
1997 г., Мидълзбро - Честърфийлд 3:3

Този ден никога няма да бъде забравен. Тимът от трета дивизия смело се изправи срещу Жуниньо, Раванели и останалите звезди на Боро. Поведе с 2:0 на "Олд Трафорд", а в продълженията изоставаше с 2:3 и сякаш логиката бе надделяла. Но в 120-ата минута Джейми Хюит, който имаше рожден ден (дали въобще някой му е подарил нещо след гола) вкара с глава и донесе преиграване на симпатягите от трета лига! Там Мидълзбро обаче не им остави шанс с 3:0.
2009 г., Евертън - Манчестър Юнайтед 4:2 с дузпи (0:0)Бербатов и Рио Фърдинанд изпуснаха, като българинът получи от сър Алекс Фъргюсън доверието да бие първата дузпа. Но я изпълни лековато и нехайно, в тялото на вратаря Тим Хауърд.
Евертън загуби финала от Челси с 1:2. Снимка: getty images/guiliver photos
2009 г., Евертън - Манчестър Юнайтед 4:2 с дузпи (0:0)

Бербатов и Рио Фърдинанд изпуснаха, като българинът получи от сър Алекс Фъргюсън доверието да бие първата дузпа. Но я изпълни лековато и нехайно, в тялото на вратаря Тим Хауърд. Евертън загуби финала от Челси с 1:2.
2012 г. Ливърпул - Евертън 2:1

Мърсисайдско дерби на "Уембли"... Феновете чакаха това от края на 80-те. Никица Йелавич вкара преди почивката и Евертън водеше до 62-рата минута, когато сам си докара земетресение на главата. Силван Дистен опита безумно да върне топката на вратаря почти от центъра, Луис Суарес я открадна и изравни. В 87-ата минута целият отбор на Евертън пазеше Анди Керъл (Фелаини бе най-активен, както се вижда от снимката) при едно центриране на Крейг Белъми, но огромният нападател все пак успя да вкара - 2:1 и Ливърпул отиде на финал.

Изразът "магията на купата" се е родил преди около 100 години в английските вестници.

Измислен е за Купата на Футболната асоциация.

Турнирът, считан тогава за най-важен в страната.

В света, ако трябва да бъдем още по-точни.

Години по-късно се ражда и друг култов израз, отнасян винаги към тази надпревара - Пътя към "Уембли".

Да стигнеш до финала на митичния стадион, в храма на футбола.

И двете фрази много добре прилягат за полуфиналите, една магия в магията на турнира за Купата на ФА, които имат своята собствена история.

През този уикенд Манчестър Юнайтед ще срещне Евертън, а Кристъл Палас ще играе с Уотфорд на последната права по Пътя към "Уембли".

Иронично, това вече е само фраза - полуфиналите също са на този стадион.

И тази магия все повече помръква, както толкова много романтични неща от историята на английския футбол.

Но традицията повелява велики случки на полуфиналите.

Първият е игран на 17 февруари 1872 г. по обяд, като Кристъл Палас и Роял Енджинийрс завършват 0:0.

Близо месец по-късно Роялс печели преиграването с 3:0, а после губи финала от Уондърърс.

Полуфиналите се играят до победа в редовно време - ако се налага с 2,3, че и 4 преигравания!

Избират се неутрални терени из страната, достатъчно големи като капацитет и на разстояние, сравнително равнопоставящо пътуващите фенове на двата съперника.

Манчестър, Бирмингам, Ливърпул, Шефийлд, Лийдс са обичайни места, ако няма тимове от този град на полуфинал.

Традицията продължава до 90-те години на миналия век, когато Футболната асоциация решава, че календарът не позволява гладиаторските мачове до изнемога.

Най-великият случай е през 1980-а, когато Арсенал печели чак четвъртия мач с Ливърпул с 1:0, след три опита, завършили с ремита преди това!

Между 12 април и 1 май двата гранда се срещат четири пъти, като 0:0 (на стадион "Хилзбъро"), 1:1 и 1:1 (два пъти на "Вила Парк") водят до преиграване на преиграването на преиграването, което трябва да е в Ковънтри.

С този исторически мач е свързана велика случка.

Преди него Боб Пейсли, мениджър на Ливърпул, казва на играчите си: "Внимавайте за Озбърн, опасен е.".

Те се споглеждат, защото в състава на Арсенал няма играч с такава фамилия."Озбърн, онова момче от Ипсуич", уточнява Пейсли.

"Говори за Брайън Талбът", прошепва нерешително вратарят Рей Клемънс.

Същият - Арсенал го е купил месец по-рано от Ипсуич.

Точно Талбът вкарва решителния гол и праща тима на финал.

Първият полуфинал в Купата на ФА, игран на "Уембли" (за ужас на романтиците в Англия) е през 1991 г.

Арсенал и Тотнъм се срещат, а заявките за билети са толкова много, че ФА решава за уместно мачът да остане в Лондон.

Пред около 83 000 зрители Тотнъм бие с 3:1, а Пол Гаскойн вкарва гол от пряк свободен удар, който е смятан за най-великият в историята на полуфиналите.

До 1999-а...

Тогава Райън Гигс навързва цялата защита на Арсенал и бележи победно за 2:1, пращайки Манчестър Юнайтед на пътя към требъл.

Този гол е №1 в цялата история на турнира, определи преди няколко години Футболната асоциация.

Най-много полуфинали са се играли на "Вила Парк" в Бирмингам - 55.

Точно там Гигс вкара вълшебния си гол.

Най-голяма посещаемост имаше двубоят Манчестър Юнайтед - Евертън през 2009-а, когато 88 141 зрители изпълниха "Уембли".

За съжаление в този ден Димитър Бербатов пропусна решителната дузпа и Юнайтед отпадна...

Е, в събота пак на този стадион, пак ще играят Юнайтед и Евертън.

Двата клуба са втори и трети в таблицата с най-много участия на тази фаза - 27 и 25 съответно.

Само Арсенал има повече - 28.

Българин този път няма да има, но емоциите са гарантирани.

Това е уикендът на полуфиналите.

А тяхната история вещае отново да видим драма и магия, както се полага на най-стария и романтичен турнир по футбол в света.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените