Този мач винаги ще бъде наричан Чудото от Истанбул. Заглавието роди английският вестник "Таймс" в изданието си от 26 май 2005 г. Не е особено оригинално, ще кажете. Но е точно.
Преди точно 10 години, на 25 май 2005-а, в Истанбул Ливърпул вдигна петата си купа на европейските шампиони след мач, който думите са слаби да опишат. Милан, фаворит преди двубоя, водеше с 3:0 и смазващо превъзходство след първото полувреме.
Ако във футбола важаха правилата от бокса, или съдията щеше да спре мача, или някой от щаба на Ливърпул щеше да хвърли кърпата. Или поне така изглеждаше.
Но смачкани и видимо отчаяни, "червените" намериха сили, подкрепяни от над 50 000 по трибуните, вкараха три гола за 6 минути и изравниха. В основата, в сърцето на този обрат, бе един непримирил воин, който отказа да си тръгне победен от Истанбул - Стивън Джерард.
Капитанът вкара с глава, а след това бе съборен и за дузпа, от която Чаби Алонсо направи 3:3.
Последва нова доминация на Милан, пропуски на Кака и Шевченко, за да дойде 118-ата минута, когато вероятно заглавието се е родило в главата на човека на "Таймс" в Истанбул.
Тогава Шева, най-силният нападател на Европа по онова време, изпусна да вкара от метър при падналия вратар Дудек. Някак полякът спаси.
После Дудек отчая италианците при дузпите, отново спря Шева, а нататък дойде купона на Ливърпул.
Да се опитваме да пресъздадем онзи мач е твърде самоуверено. Затова ето по няколко изречения за него от водещи английски, италиански и европейски вестници в деня след Чудото.
"Това не бе просто най-страхотният обрат в турнира на шампионите. Не бе и най-добрият обрат, който съм виждал във футбола.
Това бе най-невероятният обрат в спорта."
Хенри Уинтър, в. "Дейли Телеграф".
"Ливърпул се научи да опровергава прогнозите в турнира през сезона. А нас научи да не се изненадваме на нищо в резултатите му. Но все пак историята за това как Стивън Джерард сложи ръка на тази купа е извън всякакви разумни обяснения."
Йън Дойл, в. "Ливърпул Ехо".
"Те никога не остават сами, хората от "Анфийлд". Но невероятните мъже в червено, които си тръгнаха от този неописуем мач с купата в ръце, вече не само не са сами. Те са в компанията на легендите на футбола."
В. "Дейли Мейл".
"Отнякъде и някак те намериха сили да променят неумолимия ход на мача. Това са новите герои в червено."
В. "Мирър".
"Славата на Ливърпул се прероди. Те не просто са шампиони на Европа, а създадоха история и победа, която ще се помни, докато има футбол."
Джонатан Самюъл, в. "Гардиън".
"Ливърпул е шампион на Европа. По невероятен начин... Купата бе изхвърлена през прозореца от Милан. Те вече мислиха за статистиките, след като 3:0 на почивката им изглеждаше чудесна основа за победа като тези с по 4:0 над Стяуа и Барселона в два от предишните финали в турнира."
В. "Гадзета дело Спорт".
"Големият недовършен дубъл... Милан загуби титлата малко преди края на сезона, а в този финал допусна поражение след 3:0. Никога никой не е виждал такъв мач. И толкова глупаво изпусната купа."
В. "Кориере дела Сера".
"Милан са самоуби. За победата обикновено трябва да се трудиш и биеш здраво. Милан се бори здраво, за да направи невъзможното и да загуби. Джерард вдигна купата, но Ливърпул не я открадна. Когато всички ги бяхме отписали, те възкръснаха и спечелиха. Респект за тях."
В. "Ла Република".
"Дали Ливърпул спечели заслужено? Какво искате да кажете!?
Гледахме как Чаби Алонсо и Карагър танцуват, Джерард плаче и едва ходи, 55 000 пеят You'll Never Walk Alone през сълзи... Въпросът е не дали те го заслужиха, а дали ние всички сме достойни да гледаме такъв мач."
В. "Афтонбладет" (Швеция).
"Това бе гигантско. Това бе сензационно. Благодарим, Милан! Благодарим, Ливърпул! Благодарим за най-великия мач в историята!".
В. "Билд", Германия.
Да, това бе най-великият финал в историята. Феновете гласуваха той да е и мач №1 на евротурнирите в анкета на УЕФА преди 2 години.
Няма съмнение защо е така. И след още 10 години пак можем да си го спомним, защото който го е гледал, никога няма да го забрави.
Поне докато има футбол.
