Феновете на Нотингам Форест няма да забравят датата 29 май 2022 г.
Почти четвърт век измина от последното изпадане на славния клуб от елита през 1999 г., но ето че Нотингам отново си проправи път до Висшата лига.
Автогол донесе безценната победа с 1:0 над Хъдърсфийлд във финалния бараж на "Уембли", подпечатал изстрадания успех.
По-паметливите футболни фенове познават добре Нотингам като двукратен европейски шампион във великия период от края на 70-те и началото на 80-те под ръководството на култовия Брайън Клъф - но в последните години "червените" съвсем се бяха изгубили в посредствеността на по-ниските дивизии.
Форест трябваше да измине изключително тежък път на агония и разочарования, а мениджър след мениджър не успяваше да вдигне отбора и да го върне при най-добрите.
Но само осем месеца след назначението му, Стив Купър успя да го направи.
Така отбелязваме началото на един нов период от развитието на Нотингам Форест и си припомняме през какво мина клубът през последните 30 години, за да стигне дотук.
Форест беше сред основателите на Висшата лига, създадена през 1992 г.
Легендата Брайън Клъф все още водеше отбора и беше в серия от три поредни завършека в топ 10 на класирането. Имаше защо привържениците да са оптимисти за новата ера на английския футбол.
Дебютният сезон в Премиър лийг обаче се оказа катастрофален. С играчи като Рой Кийн и Стюърт Пиърс в състава, "червените" завършиха последни, на цели 9 т. от спасителната зона.
След 18 години начело, Клъф се оттегли и Нотингам се превърна в типичен йо-йо клуб, който ту изпадаше, ту се завръщаше в елита.
Сезон 1998/99 беляза поредното изпадане с последно място и само 7 победи през сезона. Беше записано и едно от най-тежките поражения - 1:8 от шампиона Манчестър Юнайтед у дома.
Но феновете вече свикваха със съдбата на "асансьор", движещ се нагоре-надолу, и Форест беше сочен сред фаворитите за мигновено завръщане на най-високото ниво.
Последва обаче катастрофален сезон във втора дивизия и цели 20 т. изоставане от зоната на плейофите. През следващата година Форест беше по-близо, но пак остана на 6 т. зад топ 6 и мениджърът Дейвид Плат напусна, а наследникът му Пол Харт постигна едва 16-о място.
Върху клуба се трупаха и финансови проблеми, до голяма степен заради скъпите попълнения в годините с Плат. Пол Харт успя да класира тима за плейофите след още една година, но там сблъсъкът с Шефийлд Юнайтед беше изгубен - и Нотингам Форест окончателно се превръщаше в посредствен втородивизионен тим, далеч от някогашната си слава.
През 2004 г. втора дивизия беше ребрандирана и се превърна в Чемпиъншип, а Нотингам Форест беше сред нейните основатели.
Но както и във Висшата лига преди това, клубът издържа само един сезон в новото първенство, преди да изпадне.
За пръв път от 1951 г. Форест щеше да играе в трета английска дивизия. За няколко поколения фенове това беше непозната територия и трудно за преглъщане разочарование.
Сезонът в Първа лига вървеше мудно и Нотингам започна реално да атакува място в плейофите едва към края, когато временно като мениджър застана Иън Макфарлънд.
Финалният щурм обаче започна твърде късно и Форест остана на 2 т. от плейофа.
Следващият сезон 2006/07 беше по-добър и Нотингам беше водач в класирането до края на календарната година, но се размина с директната промоция само заради три точки, а Йоувил го отстрани в плейофите с геройско представяне и 5:4 общ резултат след продължения в реванша.
Третият сезон в трета дивизия се оказа късметлийски, макар че Форест отново не беше докрай убедителен.
Изглеждаше, че предстои ново участие в плейофите, но във финалния ден от редовния сезон "червените" отмъстиха на Йоувил, победиха с 3:2 и като втори в крайното класиране се завърнаха в Чемпиъншип.
Уви, постижението не постави началото на траен възход.
Нотингам Форест беше застрашен от ново изпадане по време на един тежък сезон във втория ешелон и се спаси едва към края. Мениджърите продължаваха да се сменят и Били Дейвис беше този, който организира най-сериозен спринт обратно към Премиър лийг.
През 2009/10 Нотингам завърши трети и отпадна в плейофите от Блекпул, а следващата година остана шести и беше отстранен от Суонзи.
Дейвис чувстваше, че ако получи повече подкрепа от ръководството на трансферния пазар, може да превърне тима си в истински претендент за елита, но вместо това договорът му беше скъсан през лятото на 2011 г.
Мениджърският стол в Нотингам стана още по-горещ. Небезизвестният Стив Макларън (сега отново назначен като асистент в Манчестър Юнайтед) изкара само 10 мача, такава беше съдбата и на Стив Котърил.
Ново нещастие застигна Форест през зимата на 2012 г., когато почина собственикът Найджъл Даути.
Някой трябваше да спаси клуба и на сцената излезе катарският бизнесмен Фавас Ал-Хасауи. С петродоларите той донесе нова надежда за рязко изкачване, но нещата отново не вървяха по план.
Поредният треньор Шон О'Дрискъл получи възможност да изхарчи милиони за обновяване на състава, но издържа само до Боксинг дей и беше заменен от Алекс Маклийш, който пък си тръгна след шест мача и го обясни с "различия относно стратегията на развитие".
Изредиха се още редица треньори, но състоянието на Нотингам Форест се влошаваше и през 2017-а едвам беше избегнато ново изпадане в трета дивизия.
На фона на провалите, Ал-Хасауи продаде клуба на гръцкия олигарх Евангелос Маринакис, притежаващ и Олимпиакос. В началото тази промяна също не сработи и назначенията и уволненията на мениджъри продължаваха.
Пробва се и Мартин О'Нийл, легенда на Форест и част от състава на Брайън Клъф от най-успешните години.
Северноирландецът обаче издържа всичко на всичко пет месеца. Замени го бившият френски национал Сабри Ламуши, слабо познато име на Острова.
При французина неволите не престанаха и Форест изпусна място в плейофите във финалния ден на сезон 2019/20. Ако трябваше да се търси повод за оптимизъм, той идваше от факта, че Ламуши беше първият мениджър от почти десетилетие, който успя да изкара един цял сезон на "Сити Граунд".
Все пак и неговото уволнение не закъсня твърде дълго и след 4 поредни загуби през новия сезон, французинът си замина, за да пристигне Крис Хютън.
Хютън изпълни програма минимум - не позволи ново унизително изпадане в Първа лига. Футболът му не беше радост за окото, но 17-ото място означаваше, че голямата катастрофа е избегната.
Стигаме и до сезона на дългоочаквания триумф, изстрадан от феновете, които толкова дълго не изоставяха своите любимци, преглъщаха загубите и пълнеха "Сити Граунд".
Изглеждаше, че кампания 2021/22 ще донесе поредното унижение, тъй като Форест загуби шест от първите си седем мача и се свлече на дъното на таблицата. Нямаше как Крис Хютън да запази поста си и настъпи времето за поредната промяна - този път с чудотворен ефект.
30-ият треньор на Нотингам Форест след последното изпадане от елита започна да побеждава наред.
В 38-те мача под негово ръководство "червените" нямаха равни в Чемпиъншип и събраха най-много точки - повече дори от тези на шампиона Фулъм. Но заради слабия старт, рейдът на Форест стигна единствено за четвърто място.
Така директното влизане във Висшата лига отново се оказа непосилно и трябваше да се минава през плейофи.
В полуфиналния сблъсък срещу Шефийлд Юнайтед, Нотингам започна с победа с 2:1 в първия мач, която можеше да е по-голяма, ако не бяха многото пропуски.
В реванша Шефийлд надделя с 2:1 и вкара срещата в продължения и дузпи.
Форест отново можеше да изгуби всичко, за което се беше трудил, но най-сетне и късметът се усмихна на тима, а вратарят Брайс Самба стана герой при дузпите и прати отбора си на "Уембли".
My desire, is always to be here ❤️
— Nottingham Forest FC (@NFFC) May 30, 2022
🌳🔴 #NFFC pic.twitter.com/lp9h2KCgEG
Във финалния плейоф срещу Хъдърсфийлд, "червените" излъгаха съперника си, а преотстъпеният от Челси защитник Леви Коуил си заби автогол, който реши всичко в двубоя.
Най-скъпият мач във футбола беше спечелен от Нотингам Форест, който ще получи финансова инжекция от поне 170 млн. паунда благодарение на завръщането си в елита.
Тези средства могат да трансформират клуба - а може и Нотингам да се превърне в поредния новак, за когото нивото на Висшата лига се оказва твърде високо.
Предизвикателството е огромно и най-вероятно във Форест бързо ще усетят, че английският елит вече е много различен от този преди 23 години.
Но 157-годишен клуб с такава аура и такава история като Нотингам има много какво да даде на Премиър лийг.
И със сигурност ще привлече на своя страна мнозина, които още помнят ерата на Брайън Клъф и ценят онези по-романтични футболни времена.
