Май 2016 г., последен кръг на аржентинската Примера, който бележи и последния мач в кариерата на 36-годишния Диего Милито.
На няколко километра през Буенос Айрес, Габриел, по-малкият с 14 месеца брат на Диего, е назначен за треньор на Индепендиенте. Само за миг съдбата на една от най-интересните двойки футболни братя се събра там, откъдето започна всичко.
Въпреки че имат 21 големи трофея помежду си, Диего и Габриел прекараха големи периоди от кариерите си, танцувайки в сенките.
Пренебрегвани и подкрепяни от някои от най-добрите треньори във футбола, те оставиха ярка следа. Но със сигурност можеха и повече, особено за националния отбор на Аржентина, за който изиграха общо само 65 мача.
Но няма смисъл да дълбаем в тази посока и ще си припомним други факти и събития.
Финалът на Шампионската лига през 2010-а остава в историята като шедьовър на Жозе Моуриньо, но фините и определящи краски на платното бяха дело на Диего Милито.
Лудата нощ на "Сантяго Бернабеу" беше кулминацията на немислимото и беляза великия требъл на застаряващия Интер, в чийто състав блестеше аржентинецът.
Полуфиналът и отстраняването на Барселона предложи невероятна драма и напрегнати сюжети, но едно от най-паметните събития в него бе подновеното съперничество на терена между братята Милито.
Три седмици преди да триумфира в Шампионската лига, Диего вече се бе понесъл на облака на щастието. С негов гол Интер победи Барселона в първия мач, след което се разписа победно във финала за Копа Италия. Той беше и авторът на попадението за 1:0 срещу Сиена за победата, която подпечата Скудетото на "нерадзурите".
За Габриел седмиците и месеците преди 28 април 2010 г. също бяха героични, макар и не толкова впечатляващи. След като бе скъсал кръстни връзки две години по-рано, той тъкмо се бе завърнал на терена и бе намерил формата си. Бранителят остана резерва в първия мач, но започна като титуляр в реванша и така в двата тимови листи имаше по един футболист с фамилията Милито.
Съдбата обича да обърква сметките и Габриел изкара само едно полувреме, но в продължение на 45 минути двамата братя бясно преследваха еврофинала и на мнозина от нас още им е пред очите братската аржентинска схватка.
Но да се върнем по-назад
Макар и в сянката на Суперкласико, дербито на Авеланеда между Индепендиенте и Расинг е нещо изключително. По отношение на историческото си значение и съседството (стадионите на двата отбора са съвсем близо) този сблъсък подклажда същия впечатляващ пламък, какъвто и Бока - Ривър.
От 1999 г. до 2003 г. Диего и Габриел Милито направиха дербито на Авеланеда семейна афера.
Привлечен като едва 20-годишно слабичко момче с прякора Принца заради необичайната му прилика с уругвайската легенда Енцо Франческоли, Диего прекарва ранните си години във футбола, водейки атаката на Расинг. Индепендиенте пък избира Габриел, който бързо става звезда на тима и на 22 е удостоен с честта да носи капитанската лента.
Дебютният сблъсък между двамата в дербито е паметен. Захапват се от първата минута и ако човек не знае, е немислимо да повярва, че са братя. В крайна сметка Диего е изгонен, а Габриел го изпраща с подигравателни жестове и обидни думи. На второто им дерби родителите им и гаджетата им си тръгват преди края, тъй като не могат да изтърпят постоянните им сблъсъци.
На терена е едно, но в живота съвсем друго
Въпреки ожесточеното футболно съперничество, извън терена братята Милито са много близки. И двамата напускат Южна Америка по посока Европа през 2003 г. и си изграждат ореол на играчи, които са готови да разкъсат съперника и да направят всичко за съотборниците си.
През юли споменатата година Реал Мадрид е на път да вземе Габриел като второто си лятно попълнение след Дейвид Бекъм, но "кралете" се отказват заради скорошната му травма в коляното.
Реал Сарагоса обаче няма подобни притеснения и купува бранителя, който се адаптира много бързо и вече е капитан на тима, когато и брат му пристига на Стария континент.
Въпреки спекулациите, които ги събират при арагонците, Диего стига до „Ла Ромареда“ по заобиколен път.
Италианският Дженоа, който едва се спасява от изпадане в Серия "С1" в предишната кампания, е амбициран да се завърне в елита и привлича аржентинеца. Той също не се нуждае от много време, за да блесне в новия си отбор. За сезон и половина на крайбрежието на Лигурия вкарва 33 гола в 59 мача. Разписва се и на два пъти при успеха с 3:2 над Венеция, с който "грифоните" се връщат в Серия "А" след цяло десетилетие извън първия ешелон.
Радостта обаче е кратка
Подозрение за уговорка, скандал и съд. А Темида решава, че има достатъчно доказателства, че мачът е уреден. Санкцията е изхвърляне на Дженоа в "С1", което принуждава аржентинеца да си потърси нов отбор. Така той отива в Сарагоса под наем за два сезона.
Съюзът на двамата братя се отразява благотворно на арагонците, които достигат до финал за Копа дел Рей, а Диего отбелязва 4 гола във вратата на Реал Мадрид на полуфиналите.
На следващия сезон нападателят остава втори реализатор на Примера само след Рууд ван Нистелрой и Сарагоса откупува правата му. Габриел обаче пръв попада под светлините на прожекторите в голям клуб, след като Франк Рийкард вади 20 млн. евро, за да го вземе в Барселона през юли 2007-а.
Следващата година е бурна за каталунците, които правят много кадрови промени.
Емблематични играчи напускат "Камп ноу", както и наставникът Рийкард. Аржентинецът все пак успява да се утвърди в отбора, но успехите липсват. На сцената се появяват Боян Къркич и Лионел Меси и въпреки че завършва с 18 точки зад Реал Мадрид, Барса стига до полуфиналите на Шампионската лига.
Манчестър Юнайтед побеждава "блаугранас", а по-късно печели изцяло английския финал с Челси в Москва.
Реваншът срещу Юнайтед на "Олд Трафорд" е кошмар за Габриел, който къса коленни кръстни връзки и се завръща на терена след точно 605 дни извън строя.
През това време Пеп и Барселона печелят требъл, а аржентинецът преживява един от най-тежките моменти в кариерата си.
Във футбола две години са много време, а в периода, в който Габриел най-после се появява на терена на 5 януари 2010 г. в мач от Ла Лига срещу Севиля, пътят на Диего вече го води към историята.
След трансфера на Габриел в Каталуния, нападателят слага капитанската лента на Реал Сарагоса и удължава договора си с клуба, като медиите твърдят, че освобождаващата му клауза е в размер на 100 милиона евро. Цената му удря тавана, но не и постиженията на отбора.
През май 2007-а арагонците завършват в топ 6, но година по-късно изпадат в Сегунда.
Неизбежното се случва и Милито и Сарагоса се разделят. Аржентинецът отказва примамливи оферти от богати клубове, за да се завърне в Дженоа. "Грифоните" си връщат голмайстора в последните секунди на трансферния прозорец и правят истинска революция. С 24 гола на новата си стара звезда генуезкият тим завършва на пето място през сезон 2008/09, а единствено Златан Ибрахимович отбелязва повече попадения от Диего.
Ибра поднася Скудетото на Интер и Моуриньо, след което поема към Барселона срещу 46 млн. евро и Самуел Ето`о.
"Нерадзурите" използват парите за Лусио, Тиаго Мота, Уесли Снайдер и Диего Милито, а само за няколко кратки месеца тези играчи стават гръбнака на отбор, който ще постигне несравним успех, както в страната, така и в Европа.
Принца нанизва 30 гола в 52 мача в безмилостната си дебютна кампания, а двете попадения на Диего на финала подпечатват изключителния требъл за Интер и превръщат тима на Моуриньо в легенда.
Нормално е главнокомандващият да обира лаврите, но приносът на аржентинеца бе колосален.
Диего Милито нямаше как да е Лионел Меси в пълния му блясък и не притежаваше инстинкта на Карлос Тевес, но можеше за секунда да избухне под фалшивата им самоличност и да повтори нещата, на които са способни те. Уникална бе и способността му да седи в периферията на събитията в очакването на най-подходящия момент за нанасянето на решителния удар.
Финалът на Шампионската лига през 2010-а без съмнение е най-големият мач в кариерата му, а навярно и за неговия брат. След като отпадна на полуфинал, Габриел със сигурност е бил щастлив да види Диего как вдига най-жадувания клубен трофей.
Двата гола на последния пък бяха естествен завършек на година на доминация на Интер и заслужен личен триумф за самия него.
Веднага след финала Диего удължи контракта си за още 4 години, но настъпиха тежки времена. Изпълни 3 от тях, в които игра под ръководството на шестима треньори. Въпреки че през сезон 2011/12 изравни най-доброто си голово постижение, загуби ритъм и не успя да са адаптира към постоянните рокади на наставници.
Така той взе решението да се върне в любимия Расинг, след като години преди това към родината бе поел и брат му.
След само 10 мача за Барселона през сезон 2010/11 Габриел пръв се върна в Аржентина, а Индепендиенте прие с отворени обятия бившия си капитан. Отново обаче дойдоха контузиите и той окачи обувките на пирона след един-единствен сезон.
Диего помогна на Расинг да стигне до участие в турнира за Копа Либертадорес през миналата година, а брат му се отдаде на треньорска кариера. Прекара добър сезон с Естудиантес, преди да поеме юздите на Индепендиенте.
И както често се случва в живота, въпреки че е по-големият брат, Диего постоянно крачи по пътеките, които утъпква Габриел.
По-малкият вървеше към целите си уверено и реалистично. Справяше се с трудностите и продължаваше напред. Диего пък се стрелваше директно към висините и често докарваше приказката до щастлив край.
На терена се съревноваваха до последно, дразнеха се и се караха в опит да надделеят като момчета от минали времена в кварталния двор. Но връзката им бе неповторима и неподправена. Прехвърляща далеч границите на това да са най-близки роднини.
Двамата Милито винаги ще си останат изключителни таланти, непримирими съперници, верни приятели и най-сетне - братя.